О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София, 04.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 506 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. В. В. срещу определение № 25 от 11.01.2017г. по в.ч.гр.д. № 1484/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора. С обжалваното определение е потвърдено определение № 3 от 27.10.2016г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията, [населено място], с което е отказано вписването на удостоверения с № 20160630101343/30.03.2016г. и с № 2016-630101441/30.06.2016г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] в качеството му на правоприемник на „А. Б. – клон България“ К. по партидата на имота и по партидата на длъжника към четири броя договорни ипотеки, вписани в Службата по вписвания – [населено място].
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ вр. чл.2 и чл.4, б. „л“ ПВп, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематически с разпоредбата на чл.171 ЗЗД, и освен това е изключил напълно сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Поддържа, че съгласно съдебната практика прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, следва да се отрази в имотния регистър и приложените от него удостоверения на Агенция по вписванията удостоверяват именно прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие, поради което подлежат на вписване в имотния регистър. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните правни въпроси, разрешени от съда:
1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?
2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263, ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4, б. „и“ /настояща б.“л“/ ПВ?
3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 ЗЗД?
Частният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с определение № 523 от 06.07.2015г. по т.д. № 2428/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 84 от 20.01.2014г. по ч.т.д. № 3123/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 131 от 26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 170 от 25.03.2015г. по ч.т.д. № 3746/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 673 от 16.05.2014г. по гр.д. № 2193/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. Поддържа още, че по формулираните въпроси е налице противоречива съдебна практика, като сочи определение № 200 от 02.11.2016г. по ч.гр. № 357/2016г. на Окръжен съд – Видин, определение № 785 от 07.12.2016г. по ч.гр.д. № 20165100500199 на Окръжен съд – Кърджали, определение № 792 от 08.12.2016г. па ч.гр.д. № 20165100500200 на ОК – К. и определение № 851 от 07.12.2016г. по в.гр.д. № 631/2016г. на Окръжен съд – Враца.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, окръжният съд е приел, че съгласно чл.2 от Правилника за вписванията обхватът на обстоятелствата, подлежащи на вписване, е строго определен и поради това в противоречие с тази императивна норма би било разпореждането на съдията по вписвания за вписване на акт, който не подлежи на вписване по силата на закон. Приел е, че когато се прехвърля търговско предприятие, прехвърлянето се вписва в търговския регистър по партидите на продавача и купувача, а ако с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в съответната Служба по вписвания – чл.16, ал.4 ТЗ и чл.4, б. „л“ ПВп. С оглед на това е заключил, че на вписване както в ТР, така и в С., подлежи договорът за продажба, съдържащ всички изискващи се в ПВп реквизити, а не издадените от ТР удостоверения за подлежащи на вписване и вписани обстоятелства. Окръжният съд е изложил съображения, че когато предприятието включва вземания, обезпечени с ипотека, за да има действие по отношение на ипотеката, прехвърлянето трябва да бъде вписано и в имотния регистър, след вписването му в търговския регистър, тъй като с договора се постига ефектът на договора за цесия /чл.171 ЗЗД и чл.17 ПВп/, но и в този случай на вписване подлежи договорът за прехвърляне на предприятието. Посочил е, че представените за вписване удостоверения, издадени от ТР, за вписани обстоятелства по партидата на прехвърлителя и новия собственик, са само предпоставка за допустимост на иницииране на производството по вписване на прехвърлянето на предприятието, обективирано в договора за продажба, и в имотния регистър по съответните партиди на вписаните ипотеки, но самите удостоверения не подлежат на вписване на самостоятелно основание. Приел е, че хипотезата на чл.263и, ал.6 ТЗ, на която по аналогия се позовава частният жалбоподател, е неприложима, тъй като касае вписване на удостоверение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ в случай на преобразуване на търговско дружество, а не при прехвърляне на търговско предприятие, когато се вписва договорът.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от частния жалбоподател първи и трети правни въпроси са релевантни, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили извода му за законосъобразност на направения от съдията по вписвания отказ. Вторият въпрос е свързан с правилността на обжалваното определение, тъй като предполага преценка на законосъобразността на извода на окръжния съд за липса на основание за прилагане по аналогия на разпоредбите на чл.263, ал.6 вр. чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ.
По поставените правни въпроси е създадена постоянна съдебна практика, формирана с постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., с което на основание чл.291, т.1 ГПК e прието, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД вр. чл.4, б.“л“ ПВп на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Прието е, че съгласно чл.15, ал.1 ТЗ търговското предприятие като правна и фактическа съвкупност – материални и нематериални права и задължения, както и фактически отношения, обслужващи дейността на търговеца, може да бъде предмет на разпоредителна сделка и в случай, че тази съвкупност включва вземания, обезпечени с ипотека, на основание чл.171 ЗЗД, за да има действие прехвърлянето на тези вземания спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне като правен акт да се впише в имотния регистър. Посочено е, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени, като липсва нормативно основание за вписване в имотния регистър при СВ на удостоверението по чл.16, ал.1 ТЗ, издадено от Агенция по вписванията и удостоверяващо вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие, ако елемент от него е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя.
Изводите на окръжния съд по поставените въпроси са в съответствие с формираната постоянна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочените от частния жалбоподател определение № 523 от 06.07.2015г. по т.д. № 2428/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 84 от 20.01.2014г. по ч.т.д. № 3123/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 170 от 25.03.2015г. по ч.т.д. № 3746/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 673 от 16.05.2014г. по гр.д. № 2193/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а решение № 131 от 26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011г. на ВКС, ГК, I г.о. не съдържа отговор на поставените правни въпроси. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. формираната противоречива съдебна практика е уеднаквена.
По изложените съображения не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25 от 11.01.2017г. по в.ч.гр.д. № 1484/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: