3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 30.09.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1680 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. П. против определение № 95 от 13.05.2016г. по в. ч. т. дело № 136/2016г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] против определение № 109 от 24.02.2016г. по т. дело № 46/2015г. на Ловешки окръжен съд като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото пред въззивния съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивната инстанция поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че определението на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за продължаване на изпълнителните действия по чл. 638 ТЗ, подлежи на обжалване по общия ред с оглед разпоредбата на чл. 613, ал. 3 ТЗ, тъй като е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – препятства възможността за възобновяване на спряното по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително производство. Частният жалбоподател моли определението на Великотърновски апелативен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждане на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] против определение № 109 от 24.02.2016г. по т. дело № 46/2015г. на Ловешки окръжен съд като процесуално недопустима и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че определението на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона е предвидено изрично обжалване на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението на Великотърновски апелативен съд е правилно.
Нормата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ визира обжалване на конкретно посочени определения и решения на окръжните съдилища по общия ред. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ГПК урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая разпоредбите на чл. 613а ТЗ и чл. 638 ТЗ не съдържат изрично посочване дали определението, с което съдът по несъстоятелността се произнася по молбата на обезпечен кредитор за продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното производство, е обжалваемо или не. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват определението, с което се оставя без уважение молбата на обезпечения кредитор за продължаване на изпълнителното производство, то същото не подлежи на обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. С оглед препращащата правна норма допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения извън тези по чл. 613а, ал. 1 ГПК е в зависимост от наличие на някое от основанията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Определението на Ловешки окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането на обезпечения кредитор за продължаване на изпълнителното производство по реализация на неговото обезпечение, не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Посочената правна норма допуска обжалване на две категории съдебни определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не е преграждащо по отношение развитието на производството по несъстоятелност и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в закона, поради което не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Доколкото произнасянето по този въпрос се осъществява в рамките на производството по несъстоятелност, то преграждащият характер на акта следва да се преценява именно по отношение на това производство, а не на изпълнителното производство, чието продължаване се иска. В посочения смисъл е преобладаващата практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав – определение № 109/18.02.2014г. по ч. т. д. № 365/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 941/23.10.2012г. по ч. т. д. № 578/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 704/18.10.2013г. по ч. т. д. № 3150/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 667/10.10.2013г. по ч. т. д. № 3420/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 338/24.04.2014г. по ч. т. д. № 945/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 412/ 25.06.2014г. по ч. т. д. № 1026/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 338/17.06.2015г. по ч. т. д. № 1762/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 256/25.05.2016г. по ч. т. д. № 1029/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 95 от 13.05.2016г. по в. ч. т. дело № 136/2016г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: