1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 27.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 625 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Т. Н. като [фирма], [населено място] срещу определение № 370 от 10.12.2014г. по т. дело № 3537/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. Т. Н. като [фирма], [населено място] срещу решение № 4265 от 16.05.2014г. по гр. дело № 16069/2013г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено противоречие със съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че спорът по делото не е търговски, делото не е разглеждано като търговско, ищци са физически лица – правоприемници на физическо лице като собственик на недвижим имот, отдаван под наем на едноличен търговец, договорното правоотношение е облигационно по чл. 235 ЗЗД и е без значение, че предоставеният под наем недвижим имот се е ползвал за търговска дейност.
Ответниците А. П. Х., П. П. Х. и Р. П. Х., тримата като правоприемници на ищеца П. П. Х. не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – предявените обективно съединени искове са с цена съответно 8 000 лв. със законна лихва за забава и 3 902 лв. – неустойка за забавено плащане, т. Е. С цена на всеки от тях по-малка от 10 000 лв.; касае се за търговско дело, тъй като има за предмет възникнало парично задължение във връзка с договор за наем на магазин, сключен от касатора във връзка с осъществяваната от него дейност.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение на Софийски районен съд, с което са уважени предявените искове за заплащане на сумата 8 000 лв. – неплатен наем за определен период на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД по договор за наем от 01.01.2010г., сумата 3 902 лв. – неустойка за забавено плащане на дължимия наем за определен период на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, заедно със законната лихва върху главниците, считано от 21.11.2011г. до окончателното изплащане на сумите и направените разноски.
Делото е търговско, тъй като заявените претенции произтичат от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за наем на недвижим имот, предоставен за ползване за търговска дейност. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 04.08.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Доводът на частния жалбоподател, че след като исковете не са разгледани по реда на производството за търговски спорове, делото не е търговско, е неоснователен. Въведеното с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК ограничение за обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. се отнася до търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, без значение на родовата подсъдност и дали производството е по реда на общия исков процес или по глава 32 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данин, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 370 от 10.12.2014г. по т. дело № 3537/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.