1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София,14.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 594 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 354/08.11.2016 г. по в. т. д. № 526/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 187/26.04.2016 г. и решение № 289 от 06.07.2016г. по т. д. № 813/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 26 735,06 лв., представляваща заплатена при начална липса на основание стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода от 14.04.2010 г. до 13.07.2010 г. за 90 дни по издадена фактура за обект, находящ се в [населено място] с титуляр [фирма], [населено място], което вземане е придобито от [фирма] по силата на договор за цесия и законната лихва върху сумата за периода от 29.07.2015г. до окончателното плащане.
Касаторът [фирма] поддържа, че постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че новата редакция на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, създадена с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., била приложима към материалноправните отношения на страните, защото „изменението има тълкувателен характер“, доколкото самият характер на разпоредбата не въвежда нова уредба на обществените отношения, а попълва с изрична воля на законодателя възприето и преди разрешение, чието уреждане е било пропуснато. Поддържа, че дори и да се приеме, че установената касационна практика следва да намира приложение за всички случаи на корекции до 17.07.2012г. /влизане в сила на новата редакция на чл.98а ЗЕ/, заплащането на неотчетеното потребление не е изключено и при несъмнено установено неотчетено на потреблението, претенцията за отричане на основанието за заплащането му на доставчика следва да се разреши чрез приложение на принципа за справедливост /чл.162 ГПК/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и поставя следния въпрос: „Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент ел. енергия след измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ), направени с Закона за изменение и допълнение на ЗЕ (обн. ДВ бр. 54/2012 г.)?“
Ответникът по касация [фирма] моли касационното обжалване да не бъде допуснато, но в случай че бъде допуснато – да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че енергийното дружество не е имало право да извършва едностранни „корекции“ на сметката, позовавайки се на задължителна практика на ВКС. Претендира разноски за производството пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към констатациите относно спорните факти и правните изводи на първоинстанционния съд. Прието е за установено, че на 13.07.2010 г. в търговски обект, находящ се в [населено място], собственост на [фирма], била извършена рутинна проверка, която установила неточно отчитане на ел. енергия с грешка от минус 68,8%, която се дължи на прекъснати токови вериги на фаза В и С в клемореда на електромера. За доставеното и коригирано съобразно методиката на доставчика [фирма] количество потребена електроенергия е издадена фактура от 11.08.2010 г., която била изцяло заплатена от потребителя. По силата на договор за цесия, сключен на 24.06.2015 г., [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземанията си от [фирма] за сумата от 26 735,06 лв. На 02.07.2015 г. длъжникът бил уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на парично вземане чрез писмо.
За да уважи иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на [фирма] срещу „Е. България Електроснабдяване“, първоинстанционният съд е достигнал до извода, споделен от въззивния съд, че не са били налице предпоставките за извършване на допълнително начисляване на процесните количества ел. енергия, тъй като не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Прието е, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставената електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятстващо правилното и точно отчитане, като отклонената от отчитане енергия не може да се определя по методика с фиксирани отнапред периоди, а подлежи на доказване от доставчика като фактически реално потребена. Този извод се обосновава с липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставеното количество ел. енергия и сметките за минал период, в какъвто смисъл е задължителната практика на касационния съд, обективирана в решение № 79/11.05.2011 по т. д. № 582/2010 г. на II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на II т. о., решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на II т. о., решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 на II т. о., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на II т. о. на ВКС. Тази практика е счетена за напълно относима към спора, тъй като той е бил възникнал през юли-август 2010 г. Въззивният съд е обсъдил и е счел за несъстоятелно възражението на [фирма], че посочената практика на ВКС не била задължителна за съдилищата, поради изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г., като е приел, че тази новела е влязла в сила занапред и няма обратно действие.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на апелативния съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора правен въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обсъден от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Не е налице обаче поддържаната допълнителна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12 съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на криента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда да тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. В постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството елекрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147 от 14.10.2013г. /ДВ, бр.98/12.11.2013г./, а Общите условия на договорите за продажба на електрическа енерия на [фирма], съставени съгласно чл.98а ЗЕ, са одобрени от ДКЕВР с решение от 10.05.2008г. В раздел IX, чл.47-чл.51 от новите ПИКЕЕ са уредени случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т.нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013г. и не им е придадено обратно действие нито със ЗИ на ЗЕ /ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, нито със самите ПИКЕЕ. Следователно за периода до приемането на предвидените в чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС. През периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ /ДВ, бр.54/2012г./, до 16.11.2013г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ /ДВ, бр.98/2013г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време остава актуална постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с множество решения /решение № 165 от 19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 79 от 11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26 от 04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29 от 15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 177 от 12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 12 от 06.03.2012г. по т.д. № 119/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 159 от 30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 38 от 15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 19 от 21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. и други/, съгласно която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Наличието на задължителна практика на ВКС по поставения правен въпрос, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, изключва възможността касационното обжалване да бъде допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираното от касатора решение № 12/06.03.2012 г. по т. д. № 119/2011 г., I т. о. на ВКС е неотносимо към процесния случай, тъй като в него се дава отговор на въпроса, откога влизат в сила измененията на общите условия към договор и не се обсъжда формулираният от касатора правен въпрос.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на производството на ответника по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 332,05 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354/08.11.2016 г. по в. т. д. № 526/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [улица], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [улица], ет. 3, ап. 29, [населено място] сумата от 1 332,05 лв. /хиляда триста тридесет и два лева и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: