4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
С., 12.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 137/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. П. Тортопов – от [населено място] срещу Решение №556 от 07.10.2014 г. по гр.д. № 675/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 553 от 20.03.2014 г. по гр.д. №1926/ 2013 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявения срещу С. И. Щ. – от [населено място] иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване на вземане 85 109.02 лв., произтичащо от Споразумение от 30.12.2008 г. към Договор за прехвърляне на дружествени дялове, за което вземане в размер на първите четири дължими вноски по 10 865 евро, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2172/2012 г. на РС -Асеновград, с оплакване за неправилност.
В Основания за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че правилното разрешаване на спора е от значение за точното прилагане на закона поради съществуваща по въпроса противоречива съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Обосновава, че по въпроса за автоматичното прекратяване участието на съдружник в О. с изтичане срока на предизвестието е постановено Р.№ 46/22.04.2010 г. по т.д.№ 500/ 2009 г. на ВКС,ІІ т.о., като има и практика на ВКС в друг смисъл:Р.№776/05.05.1997 г. по гр.д.№1463/1996 г. на V г.о. и Р.№ 462/27.07.2005 г. по т.д.№ 717/ 2004 г. на ТК, в които се отрича автоматичното действие на изтеклия срок на предизвестието, без да са уредени имуществените последици във връзка с дела на напусналия съдружник. Излага доводи за неправилност и необоснованост на направените от въззивния съд изводи, анализира приетото от ВКС в Р.№ 462/27.07.2005 г. по т.д.№ 717/ 2004 г. на ТК, което счита за правилно и сочи и допуснато процесуално нарушение относно служебната проверка в Търговския регистър и поставя въпроса до какво тя се простира – до отразените факти и обстоятелства или до представения доказателствен материал. По този въпрос сочи Р.№195/26.11.2010 г. по т.д.№ 199/ 2010 г. на ВКС, което е по въпроса за спиране на производство по чл. 637 ал.1 ТЗ и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. И. Щ. – от [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземане, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване на вземане 85 109.02 лв., произтичащо от Споразумение от 30.12.2008 г. към Договор за прехвърляне на дружествени дялове, за което вземане в размер на първите четири дължими вноски по 10 865 евро е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2172/2012 г. на РС-Асеновград, въззивният съд е изложил, че с изтичане срока на предизвестието за напускане от ищеца на дружеството, дадено с Молба от 27.12.2008 г., участието му автоматично се е прекратило на 27.12.2008 г., с оглед уговореното в чл. 15.2 от Дружествения договор. Обосновал е, че съгласно чл. 129 ал.1 изр. 2 ТЗ свободно прехвърляне на дружествени дялове може да се извърши само между съдружници, каквото качество след 27.12.2008 г. ищецът няма, затова не може да уреди с другия съдружник имуществените отношения, свързани с напускането на [фирма]. Заключил е че Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 30.12.2008 г. е нищожен поради противоречие с чл. 129 ал . 1 изр. 2 ТЗ, отношенията между страните е следвало да се уредят по реда на чл. 125 ал. 3 ТЗ – като отношения между напуснал О. с предизвестие съдружник и [фирма], въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството; Споразумението от 30.12. 2008 г. също е нищожно, защото не отговаря на изискването на чл. 125 ал. 3 ТЗ – отношенията не са установени спрямо дружеството и сумата като задължение за плащане 86 920 евро, е различна от тази, съставляваща дела на ищеца по баланса към 31.12.2008 г.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за автоматичното прекратяване участието на съдружник в О. с изтичане срока на предизвестието. Противоречието в съдебната практика, посочена от жалбоподателя, е преодоляна с Р.№ 46/22.04. 2010 г. по т.д.№ 500/ 2009 г. на ВКС,ІІ т.о., постановено от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции. В това решение е прието, че писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество; прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието; законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му решение на ОС за освобождаване на съдружника и от тълкуване разпоредбата на чл.125 ал.2 от ТЗ следва, че е изключена възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове, което уреждане е закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение. С оглед така създадената съдебна практика е безпредметно да се обсъжда кои от решенията жалбоподателят счита за правилни.
По въпроса за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение относно служебната проверка в Търговския регистър и до какво тя се простира – до отразените факти и обстоятелства или до представения доказателствен материал, по който жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, искането е неоснователно. Посоченото Р.№195/26.11.2010 г. по т.д.№ 199/ 2010 г. на ВКС е по въпроса за спиране на производство по чл. 637 ал. 1 ТЗ, по формулирания от жалбоподателя въпрос няма произнасяне във въззивното решение. Оплакването за неправилност на решението поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №556 от 07.10.2014 г. по гр.д. № 675/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. П. Тортопов – от [населено място] да плати на С. И. Щ. – от [населено място] 1500 лв. -разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: