О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр. София, 15.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 742 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата В. Е. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. И. Х. срещу решение № 1260 от 12.06.2015г. по в. гр. дело № 2981/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което е потвърдено решение от 12.05.2014г. по гр. дело № 3882/2013г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 1 състав и В. Е. Н. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 6 686 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Е. Н. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 170 ЗЗД за недействителност на договори за ипотека, сключени на 03.12.2008г. и оформени с нотариален акт № 128 /погрешно посочен № 129/, том. ХІІ, дело № 2129/2008г. и нотариален акт № 127 /погрешно посочен № 128/, том ХІІ, дело № 2128/2008г. по описа на нотариус И. Н., и ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 011 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалнопрани и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК липсва или е непълен или неточен, разпределението на доказателствената тежест и връзката между доклада и един от основните принципи на гражданския процес на установяване на истината /чл. 10 ГПК/ – според касатора този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Относно приложението на разпоредбата на чл. 170 ЗЗД във връзка с изискването за тъждество и по-конкретно достатъчно ли е да е налице фактическо преустройство /обединение на два имота в един общ/ към момента на учредяване на ипотеката, за да е налице липса на тъждественост между описаните имоти по ипотечния акт и фактически съществуващия имот, или за да е налице липса на тъждественост, необходимо ли е фактически осъщественото преустройство към датата на учредяване на ипотеката да е одобрено със съответните строителни книжа? Въпросът за значението на административния акт за одобряване на преустройството и при липсата му допустимо ли е той да бъде заместен от строителни книжа, възстановени по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ? Касаторът поддържа, че тези въпроси са от значение за правилното прилагане на разпоредбата на чл. 170 ЗЗД, защото липсва задължителна практика и въпросите не са изяснени.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. П. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като първоинстанционният съд е направил доклад по делото по чл. 146 ГПК, дадени са указания на ищеца за установяване на фактите, релевантни към твърдяната недействителност на процесните договори, страните не са имали възражения по доклада, във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нарушаване на съдопроизводствените правила, засягащи процедурата по изготвяне на доклада. По отношение на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поддържа, че допълнителният въпрос не е мотивиран с предпоставките, съдържащи се в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото от касатора определение № 450/26.03.2012г. по гр. д. № 1173/2011г. на ВКС, ІІІ г. о. е неотносимо, тъй като се касае до други фактически признаци в ипотекиран имот, които водят до промяна в собствеността на имота, докато в настоящия случай фактическото преустройство на имотите не изменя тяхната собственост, доколкото безспорно се установява правото на собственост на ищцата върху процесните недвижими имоти.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и в приложеното към нея изложение са посочени основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е обсъдил представените доказателства /два договора за оборотен кредит и инвестиционен банков кредит, сключени на 01.12.2008г. между [фирма] и [фирма], нотариален акт № 127, том ХІІ, дело № 2128/2008г. и нотариален акт № 128, том. ХІІ, дело № 2129/2008г., двата по описа на нотариус И. Н./ и е установил, че за отпуснатия от банката на посоченото търговско дружество кредит за сумата от 1 430 000 евро и уговорената лихва ищцата В. Е. Н. е учредила с първия нотариален акт ипотека върху собствени недвижими имоти, представляващи Апартамент № 20 с площ от 73.45 кв. м. и Апартамент № 19 с площ от 73.25 кв. м., находящи се в [населено място], [улица], ет. 5, и с втория нотариален акт – ипотека върху същите недвижими имоти за отпуснатия на посоченото търговско дружество оборотен кредит за сумата 532 000 лв. и договорената лихва.
Въз основа на представените по делото строителни книжа и архитектурни проекти и заключението на съдебно-техническата експертиза съдебният състав е приел, че към датата на учредяване на договорните ипотеки не е било извършено вътрешно преустройство на двата имота и обединяването им в един общ жилищен имот по съответния административен и юридически ред, двата имота са обединени и преустроени в един от месец април 2013г. и към момента на огледа твърдяното преустройство фактически е извършено. Констатирал е, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че извършеното преустройство е одобрено от Н. – СО нито към датата на сключване на договорите за ипотека, нито към датата на изготвяне на архитектурния проект, нито към датата на приключване на устните състезания по делото.
Въззивната инстанция е разграничила изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 170 ЗЗД предпоставки за недействителност на договора за ипотека и е приела, че същите не могат да се тълкуват разширително. За да направи извод за неоснователност на иска, съдебният състав се е аргументирал с недоказаност на твърдяното от ищцата основание за недействителност – не е доказано да е извършено фактическо или техническо преустройство на имотите към датата на учредяване на договорната ипотека и те да не са тъждествени с имотите, описани в нотариалните актове, с които се учредява ипотеката.
Приел е, че индивидуализация на имотите по смисъла на чл. 167, ал.1 ЗЗД е постигната – към датата на сключване на ипотечните договори имотите са описани в нотариалните актове така, както са съществували по одобрен архитектурен и инвестиционен проекти и строителни книжа. Въззивният съд е направил извод, че може да бъде отграничено точно кой имот ще служи за обезпечение, за да може да бъде насочено срещу този имот едно бъдещо изпълнение, без да се засягат чужди права или права на същото лице върху други имоти.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос „относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК липсва или е непълен или неточен, разпределението на доказателствената тежест и връзката между доклада и един от основните принципи на гражданския процес на установяване на истината /чл. 10 ГПК/”, не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно постоянната практика на ВКС въззивният съд няма задължение да следи служебно за допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения при докладване на делото, а в случай, че във въззивната жалба са релевирани обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивната инстанция е длъжна да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай първоинстанционният съд е направил в съдебно заседание на 10.12.2013г. доклад на делото, указал е на страните, че следва да ангажират доказателства досежно изложените в разменените книжа доводи, като всеки следва да докаже твърденията си. Страните са имали възможност да изразят становище по доклада и във въззивната жалба въззивникът – ищцата и настоящ касатор, а в отговора на въззивната жалба въззиваемият – ответник по иска не са направили оплаквания за непълен или неточен доклад, поради което за въззивната инстанция не е съществувало задължение да следи за допуснати процесуални нарушения относно доклада по чл. 146 ГПК И да дава указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да посочат и представят в първоинстанционното производство поради неточен или непълен доклад.
Направеното във въззивната жалба оплакване, че СГС не е уважил молбата на ищцата с вх. № 47561/15.04.2014г. не представлява оплакване за непълен или неточен доклад. Видно от разпореждането върху молбата, същата е постъпила по делото след приключване на съдебното заседание. Предвид изложените съображения, като не е допуснал исканите във въззивното производство доказателства /два броя молби с вх. № [ЕГН]/29.05.2014г. до [фирма] и вх. № 14-1041/30.05.2014г. до [фирма], с които са поискани издаване на удостоверения, които впоследствие да бъдат представени ведно със строителните книжа и документи в СО/ поради това, че ищцата е могла да поиска и представи удостоверенията в първоинстанционното производство, съдебният състав не е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочените материалноправни въпроси „относно приложението на разпоредбата на чл. 170 ЗЗД във връзка с изискването за тъждество и по-конкретно достатъчно ли е да е налице фактическо преустройство /обединение на два имота в един общ/ към момента на учредяване на ипотеката, за да е налице липса на тъждественост между описаните имоти по ипотечния акт и фактически съществуващия имот, или за да е налице липса на тъждественост, необходимо ли е фактически осъщественото преустройство към датата на учредяване на ипотеката да е одобрено със съответните строителни книжа”, по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Посочените от касатора материалноправни въпроси не съответстват на установената фактическа обстановка и правните изводи на въззивната инстанция, поради което не е налице основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебният състав е направил извод за неоснователност на предявените искове поради недоказаност на извършено фактическо или техническо преустройство на имотите към датата на учредяване на договорната ипотека, наличие на тъждественост между имотите, описани в нотариалните актове, с които се учредява ипотеката, и фактически съществуващите имоти, както и поради това, че индивидуализацията на имотите по смисъла на чл. 167, ал. 1 ЗЗД е постигната – към датата на сключване на ипотечните договори имотите са описани в нотариалните актове така, както са съществували по одобрен архитектурен и инвестиционен проекти и строителни книжа. Извършеното обединяване на имотите след учредяване на ипотеките е последващо спрямо момента на възникване на ипотечното право, т. е. извършено е след като ипотеките са разпрострели действието си върху недвижимите имоти. Изводът на въззивния съд е направен въз основа на събраните по делото доказателства с оглед установените факти и обстоятелства. Преценката за правилността на приетата по делото фактическа обстановка е недопустимо да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса „допустимо ли е при липсата на административния акт за одобряване на преустройството той да бъде заместен от строителни книжа, възстановени по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ”, тъй като този въпрос не е формирал правните изводи на въззивния съд.
Предвид изложените съображения се налага извод, че след като не са налице твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1260 от 12.06.2015г. по в. гр. дело № 2981/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.