1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 22.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1165 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба от ответника /ищец в първоинстанционното производство/ [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Иванова П. – С. за изменение на определение № 115 от 06.03.2015г. по т. дело № 1165/2014г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение като бъдат присъдени поисканите разноски, направени за обезпечителното производство. Поддържа становище, че към датата на приключване на делото пред Кюстендилски окръжен съд и постановяване на първоинстанционното решение по т. дело № 331/2012г. на 07.05.2013г. Тълкувателно решение № 6/2012г. все още не е било постановено. Поради обстоятелството, че Тълкувателното решение има действие занапред и ответното дружество не е знаело, че следва да направи искане за присъждане на разноските по обезпечителното производство пред първоинстанционния съд, както и с оглед обстоятелството, че посоченото Тълкувателно решение не установява краен срок за депозиране на искането и на доказателствата, а посочва само акта, с който разноските следва да бъдат присъдени, ответникът моли определението да бъде изменено в частта за разноските и да му бъде присъдена сумата общо в размер 1 973,68 лв., от която 588 лв. – такси по ЗЧСИ, платени в полза на ЧСИ Р. М. по изп. дело № 1613/2012г. и 1 385,68 лв. – адвокатско възнаграждение за снабдяване с обезпечителна заповед и привеждането й в изпълнение съгласно данъчна фактура № 720/14.03.2014г.
Касаторът Е. Б. Л. от [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ не изразява становище по молбата за изменение на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от ответника доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима – подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.
С определение № 115 от 06.03.2015г. по т. дело № 1165/2014г. съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснал касационно обжалване на решение № 67 от 10.01.2014г. по т. дело № 2882/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав в обжалваната му част, с която е потвърдено решение от 07.05.2013г. по т. дело № 331/2012г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия в частта, с която Е. Б. Л. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 20 047,61 евро, представляваща неизплатен остатък по ценната книга, с която сума ответникът се е обогатил във вреда на ищеца и с която сума ищецът е обеднял за сметка на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 045,45 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Със същото определение съдебният състав на ВКС е приел, че при направени разноски за обезпечителното производство в хода на първоинстанционното производство искането за тяхното присъждане следва да се направи в производството пред първоинстанционния съд. Поради това, че в настоящия случай искането на ответника /ищец/ за присъждане на разноски в размер 588 лв. – такси по ЗЧСИ, платени в полза на ЧСИ по и. д. № 1613/2012г. във връзка с обезпечението на иска, и 1 385,68 лв. – адвокатско възнаграждение за снабдяване с обезпечителна заповед и привеждането й в изпълнение не е заявено своевременно, тези разноски не са присъдени. Съдебният състав на ВКС се е позовал на т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК.
Молбата за изменение на определение № 115 от 06.03.2015г. по т. дело № 1165/2014г. съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за разноските е неоснователна. Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, тъй като осигурява осъществяването на исковата защита. Направените в обезпечителното производство разноски следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска и да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото производство. Независимо от обстоятелството, че претенцията за разноски е акцесорна, същата съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което трябва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, т. е. разноските, направени за първоинстанционното производство, трябва да бъдат поискани пред първоинстанционния съд до приключване на последното съдебно заседание, разноските, направени във въззивното производство – до приключване на делото пред въззивната инстанция, а тези за касационното производство – най-късно до приключване на делото във ВКС. Искането за присъждане на направените в обезпечителното производство по чл. 390 ГПК разноски следва да бъде заявено най-късно до приключване на съдебното заседание в първоинстанционното производство, тъй като производството по чл. 390 ГПК е приключило с постановяване на определението за допускане на обезпечение на бъдещия иск, разноските са предхождащи предявяването на иска и след приключване на устните състезания съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. При това положение ищецът не може да въвежда нови искания, нито да ангажира нови доказателства. Посочената забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес, изразяващи се в равенството на страните в процеса, равно право на защита и състезателност, установени с разпоредбите на чл. 8 и 9 ГПК.
Доводът на ответника за изменение на определението в частта за разноските поради това, че към датата на приключване на делото пред Кюстендилски окръжен съд и постановяване на първоинстанционното решение по т. дело № 331/2012г. на 07.05.2013г. Тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК все още не е било постановено, е неоснователен. Правото на присъждане на разноски по обезпечителното производство и заявяването на искането произтичат от закона, същите са в зависимост от изхода на спора в исковото производство, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Наличието или липсата на Тълкувателно решение е без значение за упражняване на правото на разноски за обезпечителното производство.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата на ответника по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за изменение на определение № 115 от 06.03.2015г. по т. дело № 1165/2014г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските, направени в обезпечителното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.