4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София, 17.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2899 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. А. Р. срещу решение № 1394 от 11.07.2014г. по в. гр. дело № 1279/2014г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1114 от 12.03.2014г. по гр. дело № 7109/2013г. на Пловдивски районен съд, 3 гр. състав и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 000 лв. – направени разноски по делото. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] с бивше наименование [фирма] сумата 15 805,40 лв., получена без правно основание, представляваща стойност на електроенергия, начислена въз основа на констативен протокол № 17839/04.09.2009г. като корекция на сметка за изминал период от 27.06.2009г. до 04.09.2009г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/18.11.2009г. за начислена ел. енергия от 77616 kWh, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2 883 лв. – деловодни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложеното към нея изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата:
При липса на нормативна или договорна уредба за определяне на размера на сумата, с която потребителят неоснователно се е обогатил, ползвайки ел. енергия без същата да се измерва, в случаите когато неточното измерване е установено с протокол от Български институт по метрология и е установено реално ползване на ел. енергия, следва ли съдът да определи размера на тази сума по реда на чл. 162 ГПК или следва да приеме, че неоснователно обогатяване не е налице поради „нормативен проблем”?
Касаторът се позовава на противоречие с решение № 140/31.01.2011г. по гр. д. № 3277/2010г. на Пловдивски окръжен съд, решение № 358/07.05.2014г. по в. гр. д. № 85/2014г. на ОС Разград, решение № 782/26.05.2014г. по в. гр. д. № 952/2014г. на ОС Варна, решение № 292/31.10.2013г. по в. т. д. № 436/2013г. на Варненски апелативен съд и решение № 670/22.12.2010г. по в. т. д. № 1625/2010г. на ОС Варна.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. П. оспорва касационната жалба и релевира възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираният от касатора въпрос е неправилно поставен, а приетото недопустимо коригиране на сметките за вече доставена ел. енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е в съответствие с постоянната практика на ВКС. Ответникът се позовава на решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29/15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 177/12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
За да потвърди решението на Пловдивски районен съд, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 54, ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа, даваща възможност на [фирма] в качеството на доставчик на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за изминал период в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, е противозаконна, защото противоречи на норми от по – висок ранг, съответно чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЕ, чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Решаващият съдебен състав се е позовал на константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 189/11.04.2011г. по т. д.№ 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Изложил е съображения, че се касае до нормативен проблем, който трябва да се регулира, за да се разрешат въпросите как трябва да се прилага по принцип като механизъм и как би следвало да се процедира при аналогични случаи като настоящия, когато е установена манипулация на електромера, така че да отчита в минус и да се осуетява правилното отчитане на ел. енергия, с цел да бъдат защитени интересите и на двете страни – доставчик и потребител.
Въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд като обстойни, подробни и изчерпателни, като по този начин ги е направил свои собствени. По делото е установено, че при извършена проверка в обекта, собственост на ищеца, служители на [фирма] са подменили електромера с нов, за което е съставен протокол за оглед на електромер при демонтаж от 04.09.2009г., в който е посочено, че са спазени изискванията за монтаж, че състоянието на връзките е добро, както и, че няма следи от нерегламентирана намеса и са налице знаците на метрологичен контрол. Въз основа на констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 29363/02.10.2009г. на Български институт по метрология и заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че при извършената експертизна проверка на демонтирания електромер е констатирано, че двете пломби против неправомерен достъп към вътрешността на електромера са манипулирани, не съответстват на използваните от Български институт по метрология, констатирани са следи от срязана спойка между първа и втора изходни клеми на трите фази на преобразувателя в измервателната верига. Вследствие на промяната на вътрешната измервателна схема /шунтиране на измервателната верига/ има неточно измерване, недоизмерване на ел. енергия, но началният момент на неточно измерване не е определен. На 27.06.2009г. в 22 ч. 22 мин. е регистрирано отваряне на капака на електромера, но не е констатирано неточно измерване. Прието е, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания. След демонтажа на електромера и монтирането на нов, консумацията на електроенергия се е увеличила значително за същия период на следващата 2010г.
Изводът за основателност на иска за връщане на получената сума за допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка е аргументиран с обстоятелството, че не е установено обективно констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от действия на ищеца, т. е. да е налице виновно неизпълнение на договорните му задължения.
Посоченият от касатора правен въпрос е релевантен за спора, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като не е налице предпоставката на посочената правна норма. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е осъществена, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Когато по релевантния правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, дори и първоинстанционните и въззивните съдилища да решават същия въпрос противоречиво, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като с решенията на ВКС по чл. 290 ГПК противоречивата практика е уеднаквена.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29/15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и други/, клаузите в Общите условия на доставчика на ел. енергия, предвиждащи възможност за едностранна корекция на сметките за ел. енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя ел. енергия, са неравноправни. Допустимата корекция е налице, когато отклоненията в показателите на консумираната ел. енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната ел. енергия за миналия период. В този смисъл са и решение № 38/15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о. и решение № 19/21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. В настоящия случай ответникът по иска – доставчик не е установил началния момент на неточно измерване на СТИ, нито е установил действително потребеното количество енергия за периода на грешно измерване в процесния обект с оглед наличните консуматори, тяхната мощност, натоварването им по време и обем въз основа на обичайното за съответния период функциониране на обекта съобразно предназначението му. Не е установен моментът на намесата, нито е налице точен измерител на грешката, нито е изчислена техническата възможност за реално доставяне на начислената ел. енергия. Изводът за основателност на иска за връщане на получената сума за допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка е аргументиран и с обстоятелството, че манипулацията на СТИ не е в резултат на действия на ищеца, като не е налице виновно неизпълнение на договорните му задължения. Изложените от въззивния съд правни доводи и съображения и възприетите на основание чл. 272 ГПК доводи и съображения на първоинстанционния съд и станали по този начин част от мотивите на въззивното решение, не са в противоречие с горепосочената постоянна практика на ВКС. Доколко приетите за установени факти съответстват на събраните доказателства, е въпрос, относим към правилността, респективно обосноваността/необосноваността на въззивния съдебен акт, поради което не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените разноски за касационното производство в размер 740 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1394 от 11.07.2014г. по в. гр. дело № 1279/2014г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район Н., [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 740 лв. /седемстотин и четиридесет лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.