3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 25.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1066 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от частния жалбоподател И. Б. Б. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. А. Д. за изменение на определение № 222 от 29.04.2015г. по настоящото ч. т. дело № 1066/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските като същите бъдат намалени до минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 11, предл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200 лв.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. оспорва молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК по възражения за нейната недопустимост поради липса на възражение за прекомерност, евентуално неоснователност, тъй като хипотезата за липса на фактическа сложност на делото не е налице и молителят е причина за множеството производства по ГПК, свързани с неоснователни претенции за разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
С определение № 222 от 29.04.2015г. по ч. т. дело № 1066/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение частната жалба на И. Б. Б. срещу определение от 16.02.2015г. по в. гр. дело № 254/2014г. на Окръжен съд Монтана, Гражданска колегия е оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост и частният жалбоподател е осъден да плати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с направеното от противната страна искане и представени доказателства във връзка с разноските, искането за намаляване на разноските може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В настоящия случай частният жалбоподател в частната жалба е направил искане, ако процесуалният представител на ответника претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, същите да бъдат присъдени в минимален размер 200 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 11, предл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в по-висок размер адвокатското възнаграждение би било прекомерно.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че частното производство не се е развило поради недопустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав счита, че на ответника по касационната жалба се дължи минималният размер на адвокатското възнаграждение. Предмет на частната жалба е определение на въззивен съд, с което е изменено въззивно решение в частта за разноските. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 2, т. 1 и чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на насрещните искове, е 200 лв. Предвид обстоятелството, че адв. В. П. Г. е регистрирана по ДДС към минималния размер на адвокатското възнаграждение се начислява ДДС в размер 40 лв. съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно определението трябва да бъде изменено в частта за разноските като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до 240 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 222 от 29.04.2015г. по ч. т. дело № 1066/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за присъдените на [фирма], [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение 500 лв., като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намалява разноските, които частният жалбоподател И. Б. Б. следва да заплати на [фирма] от 500 лв. на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.