О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 15.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 989/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 866 от 14.03.2016 г. по гр.д.№3858/2015 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Жалбоподателят излага, че с въззивната жалба е искал да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции и след като във въззивното решение липсва произнасяне за разноските, направени в първоинстанционното производство, е поискал това с молбата по чл. 248 ГПК, което искане не е уважено, като следва да се ревизира и присъдената от СГС държавна такса. Иска обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което въззивното решение да се измени относно разноските за първоинстанционното производство.
Ответниците по частната жалба Х. С. Д. – от [населено място] и С. И. П. – от [населено място], лично и като майка и законна представителка на малолетните си деца И., Б. и С., не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е редовна и допустима, като подадена в срок.
С постановеното от СГС решение по гр.д.№ 9496/2013 г., като е уважил исковете за обезщетения за неимуществени вреди по чл. 226 ал.1 КЗ(отм.), предявени като частични: на Х. С. Д. за 50 000 лв., който иск е отхвърлен за разликата до 70 000 лв. и за 70 000 лв. исковете на всеки от останалите ищци, първоинстанционният съд е осъдил ответника да плати разноски за свидетел на Х. С. Д. 15 лв. и по 18 лв. на всеки от останалите ищци; осъдил е Х. С. Д. да плати на ответника 421лв. – адвокатско възнаграждение и 29 лв. – разноски за експертизи; посочил е в съобразителната част на решението, че ответникът следва да плати на основание чл. 38 ЗА на пълномощника на ищците 10 620 лв.- адвокатско възнаграждение, диспозитив за което липсва; осъдил е ответника да плати 13 200 лв. държавна такса и 534 лв. – платени от бюджета на СГС суми за експертизи.
С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която всеки от исковете е уважен над 24 000 лв. и над тази сума исковете са отхвърлени, С. П. лично и като майка и законна представителка на трите си малолетни деца, е осъдена да плати на [фирма] 6175 лв. – разноски но компенсация очевидно за въззивната инстанция.
Молбата на [фирма] по чл. 248 ГПК не е уважена от САС по съображения, че относно присъдените с въззивното решение разноски за двете съдебни инстанции, грешки не са допуснати.
Частната жалба е частично основателна, тъй като с въззивното решение са отхвърлени исковете и са намалени присъдените на ищците обезщетения, с оглед който резултат въззивният съд е следвало да промени първоинстанционното решение в частта за разноските, държавната такса и платените от бюджета на СГС суми. При уважени от СГС искове общо за 350 000 лв. и потвърдено от САС осъдително решение за искове общо за 120 000 лв., присъдените от първоинстанционния съд разноски следва да се редуцират – съответно с 34% да се намалят разноските на ищците и с 66% да се увеличат тези на ответника.
Относно дължимите на ищците разноски: от направените 100 лв. разноски за свидетел, ответникът следва да плати на ищците 34%, за колкото исковете са останали уважени съобразно решението на САС или 34 лв. общо на ищците.
От възнаграждението по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищците 10 620 лв. с вкл.ДДС, ответникът дължи 34%, за каквато част САС е потвърдил първоинстанционното осъдително решение или 3610.80 лв.
Дължими на ответника разноски: от платеното адвокатско възнаграждение 7260 лв., ищците дължат на ответника 66%, поради отхвърлянето на исковете от САС в посочената част или общо ищците следва да платят 4791.16 лв.,
от направените от ответника разноски за експертизи общо 500 лв., ищците му дължат 66% или 330 лв.
Съразмерно уважената част на исковете дължимата от ответника държавна такса е 4800 лв. и за платени от бюджета на СГС за експертизи 150 лв., ответникът дължи 34% – 51 лв., а не посочената в определението сума 534 лв.
В този смисъл частната жалба е основателна и следва да се уважи и да се остави без уважение в останалата й част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 866 от 14.03.2016 г. по гр.д.№ 3858/ 2015 г. на САС, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Решение от 05.03.2015 г. по гр.д.№ 9496/ 2013 г. на Софийски градски съд, І ГО,13 с. в частта за разноските, държавната такса и платените от бюджета на СГС суми за експертиза:
в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъден да плати на Х. С. Д. 15 лв. разноски за свидетел и на С. И. П.(лично и като законен представител на трите си малолетни деца) по 18 лв. разноски за свидетел, вместо което ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на петимата ищци общо 34 лв. – разноски за свидетел;
в частта, с която дължимото от [фирма] – [населено място] адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, е определено в размер на 10 620 лв. с ДДС (за което не е постановен диспозитив), вместо което ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на пълномощника на ищците адв. С. С. Ч. – САК на основание чл. 38 ЗА възнаграждение 3610.80 лв.;
в частта, с която Х. С. Д. е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] адвокатско възнаграждение 421 лв. и 29 лв. разноски за експертизи, като ОСЪЖДА Х. С. Д. и С. И. П. (лично и като законен представител на трите си малолетни деца) да платят общо на [фирма] – [населено място] адвокатско възнаграждение 4791.16 лв., както и 330 лв. направени разноски за експертизи.
Отменя определението в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да плати държавна такса над 4800 лв. до 13 200 лв. и в частта за платени от бюджета на СГС суми за експертизи над 51 лв. до 534 лв.
Оставя без уважение частната жалба в останалата й част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: