4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр. София, 22.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2894 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от синдика адв. Д., срещу решение № 40 от 10.02.2013г. по в.т.д. № 588/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 30 от 26.04.2013г. по т.д. № 145/2012г. на Разградски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл108 ЗС.
Касаторът поддържа, че с обявената по съдебен ред нищожност на сделката за покупко-продажба на процесния имот, сключена през 2004г. между продавача [фирма] и купувача [фирма] последният става недобросъвестен владелец, впоследствие и недобросъвестен продавач на имота, а последващият купувач на имота – ответникът по иска, не може да черпи права на добросъвестен, след като праводателят му е недобросъвестен. Поради това ответникът няма основание да се ползва от кратката петгодишна давност. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по материалноправни въпроси, които са свързани с развитието на правото:
1. При наличие на влязло в сила решение за обявяване за нищожна на продажба, приобретателят на имота явява ли се добросъвестен купувач, а впоследствие добросъвестен продавач?
2. При последваща продажба и при наличие на недобросъвестен продавач последващият приобретател става ли добросъвестен и може ли да се приложи нормата на чл.79, ал.2 вр. чл.70, ал.1 ЗС, като се ползва с привилегията за права с петгодишна давност?
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси са некоректно поставени, а от друга страна не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноки за касационното производство.
Третото лице-помагач [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение от 05.04.2006г. е открито производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, че на 24.02.2004г. след обявената дата на неплатежоспособност – 28.12.2002г. и преди образуване на производството по молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] дружеството е продало на [фирма] процесния недвижим имот, а на 14.04.2006г. приобретателят е продал имота на ответника [фирма]. Взел е предвид, че искът по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е заведен през 2009г. и с влязло в сила решение от 03.10.2012г. е обявена недействителността по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] на договора за покупко-продажба от 24.02.2004г. Въз основа на събраните свидетелски показания е приел за установено, че от датата на сделката ответното дружество владее процесния имот, извършва в него подобрения и действа като собственик на същия. При така установените факти въззивният съд е достигнал до извода, че последващата разпоредителна сделка от 14.04.2006г. няма транслативен ефект, тъй като продавачът по нея не е собственик на имота. Намерил е обаче за основателно възражението на ответника за придобиване от него на процесния недвижим имот по давност в резултат на упражнявано владение върху имота за период от 5 години, необходими по чл.79, ал.2 ЗС, изтекли до датата на завеждане на иска, като владението е установено въз основа на правна сделка, годна да направи ответника собственик при незнание от негова страна за липсата на вещни права у прехвърлителя. За да достигне до този извод, въззивният съд е изложил съображения, че сделката за прокупко-продажба от 14.04.2006г. е действителна, тъй като липсата на титулярство относно прехвърляното вещно право на собственост за прехвърлителя не я прави нищожна, а само непротивопоставима на действителния собственик. Взел е предвид, че към датата на сключване на тази сделка искът по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ не е бил заведен, респ. не е била вписана исковата молба, което обстоятелство е от значение за признаване на качеството на добросъвестен владелец на ответника, а дали праводателят му [фирма] е бил добросъвестен или не е счел ирелевантно за спора, тъй като ответникът не се позовава на присъединено владение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият от формулираните материалноправни въпроси не е релевантен, тъй като не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора. Вторият материалноправен въпрос, макар и формулиран непрецизно и твърде общо, отнасящ се до приложението на чл.70, ал.1 и чл.79, ал.2 ЗС, е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Даденото от въззивния съд разрешение е, че ответникът се явява добросъвестен владелец, тъй като владението е установено въз основа на правна сделка, годна да го направи собственик, при незнание от негова страна за липсата на вещни права у прехвърлителя. Този извод е основан на преценката на конкретните факти по делото – на обстоятелството, че договорът за покупко-продажба, с който имотът е продаден на ответника, не е нищожен и че искът по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е предявен след сключване на този договор. Изводите на въззивния съд са съобразени с постоянната практика по приложение на относимите правни норми – ППВС № 6 от 27.12.1974г. по гр.д. № 8/97г., решение № 221 от 13.01.2014г. по гр.д. № 2033/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 189 от 19.12.2013г. по гр.д. № 933/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение № 225 от 10.12.2013г. по гр.д. № 2253/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът е заявил това основание бланкетно, без да е изложил твърдения защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отговорът на въпроса относно добросъвестността на владелеца на имот, придобил владението въз основа на правна сделка, не е обусловен от добросъвестността или недобросъвестността на прехвълителя, а от конкретните обстоятелства по делото, относими към преценката за наличието на условията по чл.70, ал.1 ЗС. Посочената норма е ясна и по приложението й е създадена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство размер на 5 040 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 10.02.2013г. по в.т.д. № 588/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] /н/, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 5 040 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: