1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София, 14.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 555 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез синдика Д. И. Г. вх. № 3106/28.07.2015г., срещу разпореждане от 14.07.2015г. по в. т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т., с което е обезсилен изпълнителният лист, издаден по същото дело въз основа на разпореждане от 17.06.2014г. на съдията-докладчик по решение № 151/09.06.2014г. по същото търговско дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т. в осъдителната му част по иска по чл. 34 ЗЗД за сумата 124 340 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на посоченото разпореждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че с решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС е обезсилено решението на Апелативен съд Велико Т. само в частта по иска по чл. 646, ал. 3, т. 1 ТЗ за сумата 64 340 лв., единственият довод в мотивите на решението на ВКС е изменението на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, в останалите части въззивният съдебен акт не е обезсилен и първоинстанционното решение № 122/09.07.2010г. по гр. дело № 1289/2007г. на Окръжен съд Велико Търново е влязло в сила на 20.06.2012г. в частта, с която е уважен предявеният иск на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /редакция преди изм. – ДВ, бр. 20 от 2013г./ в размер 60 000 лв. Моли разпореждането да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Т. оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност и правилност на разпореждането, тъй като с решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. ВКС е отрекъл правото на [фирма] /в несъстоятелност/ да получи сумата 124 340 лв., за която е издаден изпълнителният лист, а първоинстанционното решение, на което синдикът се позовава, не съдържа осъдителен диспозитив. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените разноски.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. поддържа становище за основателност на частната жалба и неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като въззивното решение по осъдителния иск за сумата 64 340 лв. не е по иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, а по иск по чл. 34 ЗЗД, а решението, с което осъдителният иск за сумата 60 000 лв. е уважен на основание чл. 34 ЗЗД, е влязло в сила на 20.06.2012г., т. е. преди изменението на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
За да обезсили изпълнителния лист, съдията – докладчик е приел, че решение № 151/09.06.2014г. по т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т., въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е обезсилено с решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС, ТК, І отделение.
Обжалваното разпореждане на въззивната инстанция е правилно. За да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист, е необходимо съдът да установи, че в полза на лицето, което е посочено като кредитор, не съществува право за принудително изпълнение против лицето, посочено като длъжник. Изпълнителният лист може да бъде обезсилен при наличието на една от следните предпоставки: 1/ когато по повод на частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист въззивната инстанция отмени разпореждането; 2/ когато по надлежния процесуален ред изпълнителното основание бъде обезсилено или отменено, или се разкрие че е неистинско или нищожно; 3/ когато по надлежния процесуален ред се разкрие, че изпълняемото право, за което е издаден изпълнителният лист, не е съществувало или впоследствие се е погасило. В настоящия случай е налице втората хипотеза поради следните съображения:
С решение № 122/09.07.2010г. по гр. дело № 1289/2007г. на Великотърновски окръжен съд е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма], че плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. и платежно нареждане от 03.05.1999г. общо в размер 124 340 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и е отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ против [фирма] осъдителен иск за връщане на сумата 124 340 лв.
По повод на постъпили въззивни жалби от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] с решение № 261/17.12.2010г. по в. т. дело № 121/2010г. Великотърновски апелативен съд е отменил частично първоинстанционния съдебен акт, отхвърлил е предявения иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма], че плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. общо в размер 64 340 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ са нищожни, обезсилено е решението в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск за сумата 124 340 лв. и е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в останалата част, а именно частта, с която е признато за установено на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, че плащането с платежно нареждане от 03.05.1999г. в размер 60 000 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ е нищожно.
Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за сумата 64 340 лв., и частта, с която е обезсилено решението по осъдителния иск за сумата 124 340 лв., и не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която по установителния иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е прието за установено, че по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] се явява относително недействително извършеното на 03.05.1999г. безкасово плащане на сумата 60 000 лв. от [фирма] на [фирма]. С решение № 151/18.03.2013г. по т. дело № 609/2011г. ВКС, ТК, І отделение е отменил въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за сумата 64 340 лв., и частта, с която е обезсилено решението по осъдителния иск за сумата 124 340 лв., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд в посочените части.
При повторното разглеждане на делото с решение № 151/09.06.2014г. по в. т. дело № 95/2013г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма], че плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. общо в размер 64 340 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и след частична отмяна на решението на Великотърновски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ на основание чл. 34 ЗЗД сумата 124 340 лв., произтичаща от плащания по горепосочените разходни касови ордери и платежно нареждане. Изпълнителният лист е издаден на 17.06.2014г. въз основа именно на това решение на въззивната инстанция съгласно разпореждане от 17.06.2014г. С допълнително решение № 121/14.07.2014г. по същото дело въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ законната лихва върху сумата 124 340 лв., считано от 27.12.2007г. до окончателното й плащане.
С решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС, ТК, І отделение са обезсилени изцяло решение № 151/09.06.2014г. по т. дело № 95/2013г. от Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 122/09.07.2010г. по гр. дело № 1289/2007г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, че направените от [фирма] плащания по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 17.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. общо за сумата от 64 340 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, и вместо това е прекратено производството по делото по предявените искове в обезсилената част на решенията, т. е. по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за сумата 64 340 лв. и изцяло по иска с правно основание чл. 34 ЗЗД за сумата 124 340 лв., произтичаща от плащания по посочените разходни касови ордери и платежно нареждане от 03.05.1999г., платени от [фирма] на [фирма]. С посоченото решение съдебният състав на І отделение на Търговска колегия на ВКС е обезсилил изцяло и допълнителното решение № 121/14.07.2014г. по т. дело № 95/2013г. на Великотърновския апелативен съд и е прекратил производството по делото по предявените искове в обезсилената част на решенията.
Обезсилването на изпълнителния лист произтича от обезсилването на изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, а именно обезсилване на въззивното решение, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ на основание чл. 34 ЗЗД сумата 124 340 лв., произтичаща от плащания по посочените разходни касови ордери и платежно нареждане, и прекратяване на производството по осъдителния иск, извършено с влязло в сила решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС, ТК, І отделение. След обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството с влязло в сила решение се налага извод, че не съществува право за принудително изпълнение в полза на ищеца против ответното дружество. Доводът на третото лице – помагач за неправилност на разпореждането поради това, че решението, с което осъдителният иск за сумата 60 000 лв. е уважен на основание чл. 34 ЗЗД, е влязло в сила на 20.06.2012г., т. е. преди изменението на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, е неоснователен. На 20.06.2012г. е влязло в сила само решение № 122/09.07.2010г. по гр. дело № 1289/2007г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма], че извършеното на 03.05.1999г. безкасово плащане в размер 60 000 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ е нищожно на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, но не и последващото решение на въззивната инстанция в осъдителната част.
Следователно разпореждането на Великотърновски апелативен съд – предмет на настоящата частна жалба е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски за настоящото производство в размер общо 361,90 лв. – платени пощенска такса за изпращане на отговора на частната жалба и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.07.2015г. по в. т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 361,90 лв. /триста шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/ – направени разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.