О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 16.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1844 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на третото лице помагач И. В. Ш. от [населено място] чрез процесуален представител адв. О. Н. срещу решение № 2048 от 11.11.2014г. по в. гр. дело № 1774/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено решение № 24 от 03.01.2014г. по гр. дело № 384/2012г. на Софийски градски съд, І-20 и И. В. Ш. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд на основание чл. 78, ал. 10 ГПК сумата 651 лв. – направени деловодни разноски. С потвърденото първоинстанционно решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на С. Р. Г. от [населено място] на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ сума в размер 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2012г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 75 лв. – направени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./, обективирана в решение № 83/05.07.2010г. по т. д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 147/07.12.2012г. по т. д. № 850/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Валидно ли е прекратяване на полицата от страна на застрахователя без връчването на съобщение за това на застрахования в случай на неплащане в срок на вноска при разсрочено заплащане на застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“?
Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи и на Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, т. 18, доколкото в настоящия случай се касае за напълно идентично правоотношение, съществуващо между физическо лице и юридическо лице в господстващо положение. Прекратяването на застрахователен договор поради неплащане на част от дължимата застрахователна премия автоматично, без връчване на съобщение за прекратяването на застрахования, противоречи на задължението за уведомяване съгласно т. 18 на посоченото Тълкувателно решение.
Ответницата С. Р. Г. от [населено място] /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. И. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като няма формулиран правен въпрос, липсва идентичност между настоящия казус и казусите в цитираните решения, в настоящия случай не е извършено плащане на застрахователната премия, съответно на първата вноска.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ: ПТП е настъпило на територията на Република България – на 23.07.2010 г., около 18.00 часа в [населено място] на кръстовището между [улица]и [улица]е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. [рег.номер на МПС] , собственост на А. Сокол С., управляван от третото лице помагач, и лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от М. А. Т., в който ищцата е пътувала на предна дясна седалка и е претърпяла увреждания от удара между двата автомобила; ПТП-то е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на страната; вината на водача И. В. Ш. е установена с решение от 11.04.2011г. по н.а.х.д. № 12973/2010г. от Софийски районен съд, което по смисъла на чл. 413 НПК има последиците на влязла в сила осъдителна присъда и е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК; в резултат на настъпилото ПТП ищцата е претърпяла увреждания, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост в областта на хирургичната шийка и на големия туберкул; виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в деня на ПТП, тъй като застрахователното правоотношение е надлежно прекратено при условията на чл. 202 КЗ /отм./, считано от 15.07.2010г. поради пълно неизпълнение на задължението от страна на застрахования за плащане на втората вноска от застрахователната премия. Решаващият съдебен състав е установил наличието на застрахователна полица № 218-9-385 223100430461 от 29.03.2010г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП, за срок от 12 месеца, считано от 30.03.2010г. до 29.03.2011г., при уговорена годишна застрахователна премия в размер на 165 лв., платима разсрочено на четири вноски, като първа вноска от 60 лв. на 29.03.2010г., останалите три вноски всяка в размер на 35 лв. с падежи съответно 29.06.2010г., 29.09.2010г. и 29.12.2010г., при уговорено в полицата изрично предупреждение, че при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява с изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска. Поради това, че няма данни за плащане /пълно или частично/ на втората вноска с падеж 29.06.2010г., въззивният съд е направил извод, че застрахователното правоотношение е прекратено, считано от 15.07.2010г.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди 15 000 лв. съдебният състав е съобразил критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалата, вида на телесните увреждания, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, остатъчните проявления на телесните увреждания, за които е необходимо бъдещо лечение.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради необезопасяване с предпазен колан е прието за неоснователно.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от касационния съд въз основа на релевираните от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора правен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като при неговото разрешаване въззивната инстанция се е съобразила със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ВКС, ОСТК, постановено след цитираните от касатора решение № 83/05.07.2010г. по т. д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 147/07.12.2012г. по т. д. № 850/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. Съгласно т. 2 на посоченото Тълкувателно решение застрахователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия. С посочената правна норма законодателят е въвел особена хипотеза на разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното задължение на застрахования, която е изрично предвидена в чл. 260, ал. 2 КЗ /отм./. Разпоредбата е от изключителен порядък, не подлежи на разширително тълкуване и е създадена в интерес на застрахования, предвид установената фикция за връчено писмено предупреждение само в случаите, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 на чл. 202 КЗ /отм./ ще упражни след изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска от застрахователната премия. Елементите от посочения фактически състав са осъществени и разпоредбата е приложима, когато не е платен пълен размер от разсрочената вноска от застрахователната премия, уговорена е изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение, настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия, изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа и неизпълнено от застрахования парично задължение в този срок. При тези предпоставки договорът се счита за автоматично прекратен и в полза на застрахователя е възникнало потестативното право на преустановяване на облигационната връзка по този ред. Съгласно т. 3 от Тълкувателното решение договорът за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2 във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ /отм./ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд. Като е приел наличието на горепосочените предпоставки, съответстващи на данните по делото, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Д., че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, т. 18, доколкото в настоящия случай се касае за напълно идентично правоотношение, съществуващо между физическо лице и юридическо лице в господстващо положение, е неоснователен, тъй като договорът за банков кредит и договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са различни по вид, същност и характеристика договори, посоченото Тълкувателно решение е относимо към заповедното производство, а формулираният от касатора правен въпрос е решен в Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ВКС, ОСТК.
По отношение на релевантния за спора правен въпрос не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По тълкуването и приложението на чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ е създадена задължителна практика с горепосоченото Тълкувателно решение, която не се налага да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2048 от 11.11.2014г. по в. гр. дело № 1774/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.