3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 17.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2709/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Ц. Т. М. – от [населено място] и [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1379 от 09.07.2014 г. по ч.т.д. № 787/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 1754 от 28.03. 2014 г. по т.д. № 965/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което им е върната въззивната жалба поради неотстраняване на нередовността й – внасяне на държавна такса, с оплакване за неправилност. В Изложение към частна жалба (приложено на л.6 от ч.т.д.№2708/2014 г. на ВКС) сочат, че въпросът когато една от страните е депозирала молба по чл. 250 ГПК и въззивна жалба, следва ли да внесе държавна такса по жалбата преди да е влязъл в сила окончателният акт по чл. 250 ГПК, е от съществено значение за изхода по конкретното дело и неговото разрешаване, от значение за точното прилагане на закона, както и от значение за развитие на правото. За доказване на създадена противоречива съдебна практика представят Определение № 46/11.01.2013 г. по ч.т.д.№ 852/ 2012 г. на ВКС, І т.о. и искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е върната нередовна въззивна жалба, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането, с което е върната въззивната жалба поради невнасяне в дадения срок на дължимата държавна такса, като на 04.03.2014 г. ответниците по делото са подали въззивна жалба и молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта, с която съдът не се е произнесъл по приложимостта или неприложимостта към спора на европейското право. Въззивният съд е изложил, че жалбоподателите дължат държавна такса по подадената въззивна жалба, съгласно изискването на закона чл. 261 т. 4 ГПК, за изпълнението на което задължение е без значение приключила ли е процедурата по молбата по чл. 250 ГПК, а съдебната практика е в смисъл, че при редовност и спазен срок за подаване на въззивната жалба, същата следва да се разгледа след приключване на процедурата по чл. 250 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Жалбоподателите не доказват с посоченото Определение № 46/11.01.2013 г. по ч.т.д.№ 852/2012 г. на ВКС, І т.о. изведеният сега правен въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика или да се решава противоречиво от съдилищата. По въпроса, че за да е редовна, въззивната жалбата следва да е придружена с документ за внесена държавна такса, съгласно чл. 261 т. 4 ГПК, съдебната практика е непротиворечива, като се касае за изискване за редовност на въззивната жалба, установено в закона.
Съгласно т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания съдебен акт въпрос, е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт. От Определение № 46/11.01.2013 г. по ч.т.д.№ 852/ 2012 г. на ВКС, І т.о. не може да се направи извод, че решеният по това дело въпрос, е идентичен с въпроса по настоящото дело. В цитираното определение по иск по реда на чл. 422 ГПК, е обсъждан въпроса за частично произнасяне по заявения спорен предмет, за който случай е прието, че производството по допълване на решението е обуславящо и образуваното въззивно производство трябва да се спре до решаване на въпроса за допълване на решението, какъвто въпрос не се поставя в настоящото дело, по което искането за допълване на първоинстанционното решение е относно непроизнасянето от съда по приложимостта или неприложимостта на европейското право към спора, което не засяга заявения спорен предмет. Р. в посоченото определение въпрос не е идентичен с този по настоящото дело.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1379 от 09.07.2014 г. по ч.т.д.№787/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: