3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
С., 13.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 413/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №422/31.10.2013 г. по т.д. №419/2013г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №388/25.07.2013 г. по т.д.№1188/2012 г. на Смолянски районен съд, с което по иска на Т. И. П. – ЕТ с фирма ”ИДД – Т. П.” – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] ответникът е осъден да премести средство за търговско измерване – електромер модел „Elster 230/400 волта” № 03325327, находящо се на фасадата на хотел „В.”, [населено място], [улица]., в ново поставено от ответника електромерно табло (шкаф), като осъществи всички свързани с преместването технически монтажно – демонтажни дейности, с оплакване за незаконо – съобразност. Жалбоподателят в Изложение на основания за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Сочи решените по делото материалноправни въпроси: С влизане в сила на Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи отменя ли се действието на издадените разрешителни за присъединяване от [фирма] – [населено място], касаещи вече присъединени обекти, ако изграденото в изпълнение на разрешителното присъединяване съответства на норми от Наредбата; Когато съществуващи присъединителни съоръжения не са собственост на електроразпределителното дружество, но следва да се приведат в съответствие с действащите норми, промените се проектират и изграждат по реда на ново присъединяване и за сметка на инициатора на промяната или са в тежест и задължение на електроразпределителното дружество. Искането по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК обосновава с довода, че решението е първо по рода си и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – с довода, че не съществува задължителна и трайна съдебна практика, даваща отговор на поставените въпроси.
Ответникът по касационната жалба Т. И. П. – ЕТ с фирма ”ИДД – Т. П.” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят не е изложил правен въпрос, обусловил изхода на делото, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен неоценяем иск иск, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което ответникът е осъден да премести средство за търговско измерване – електромер, находящо се на фасадата на наетата от ищеца сграда -хотел, в ново поставено от ответника електромерно табло, като осъществи всички свързани с това технически монтажно-демонтажни дейности, е изложил, че електроразпределителното дружество е длъжно да разположи средствата за търговско измерване съобразно изискванията на закона, а не по лично усмотрение на място, което му е най – удобно. Посочил е, че тези възможности са: До или на границата на имота на клиента, включително на фасадата на сградата, алтернативно в общите части на жилищни сгради, етажна собственост, когато се касае за такива обекти, а по делото е установено, че измервателните средства са разположени в табло, отстоящо на 60 м. от установеното нормативно местоположение. За необосновано е приел твърдението на ответника, че е технически невъзможно преместването на измервателния уред за обекта от трафопоста на границата на имота на клиента, което по преценка на съда е изключително некомпетентно, няма никаква пречка технически за монтаж на табло с измервателни уреди в имота на ищеца, като при необходимост бъде положен нов захранващ кабел.
С оглед изложеното и съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. за задължението на касатора да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби и който въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, следва да се приеме, че изложените от жалбоподателя въпроси не са релевантни за делото. По тези въпроси съображения в решението не се съдържат и с искането си сега тези въпроси да бъдат решени, жалбоподателят фактически иска да обоснове, че направените от въззивния съд изводи са неправилни.
Дори да се приеме, че формулираните от жалбоподателя правни въпроси са релевантни за спора, той не доказва тези въпроси да се решават противоречиво от съдилищата, което основание, за да е налице, трябва с влязло в сила решение въпросът да е решен по начин, различен от този в сега обжалваното решение. Жалбоподателят не излага съображения, които да обосноват необходимост от допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че поддържаното основание не е налице. Съгласно указанията по т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им. Тези предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №422/31. 10.2013 г. по т.д. №419/2013г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Т. И. П. – ЕТ с фирма ”ИДД – Т. П.” – [населено място] 900 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: