4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр. София, 30.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1903 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от адв. И. П., срещу решение № 458 от 13.03.2015г. по в.гр.д. № 364/2015г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, VI състав, с което е потвърдено решение № 508 от 15.12.2014г. по гр.д. №760/2014г. на РС – Карлово. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касатора [община], че [фирма] има вземане спрямо нея в размер на сумата 20 363,60 лева, представляващи обща стойност на главниците по фактура № [ЕГН] от 15.07.2013г. и по фактура № [ЕГН] от 12.09.2013г. за закупуване на горива, съгласно Борсов договор на [фирма] № 281 от 08.03.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2014г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до 20 389,51 лева, както и вземане за сумата 1 536,14 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва за забава върху главниците.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че за да бъде уважен предявеният конститутивен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, е необходимо да е налице пълна изправност на кредитора /изпълнителя/ по делото, което от събраните по делото доказателства не е било установено. Поддържа, че изводите на въззивния съд за неоснователност на направеното от касатора възражение за неизпълнение, касаещо видовете и количествата стоки, не е възприето от съда поради допуснато нарушение на действащата материалноправна уредба. Счита, че въззивният съд е разместил доказателствената тежест между страните, което се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, свързан с предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД : „Допустимо ли е неизправната по договор страна да претендира реално изпълнение по договор, ако самата тя е неизправна?”. Твърди, че константно и принципно положение в съдебната практика и теорията е, че искът по чл.79 ЗЗД може да бъде приет за основателен само ако кредиторът е изправен, като изпълнението на неговите задължения се намира в пряка зависимост с уважаването на предявения иск. Сочи, че правото да се претендира обезщетение по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД принадлежи на изправната страна по договора, като се позовава на решение № 109 от 27.07.2004г. по гр.д. № 1425/2003г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 179 от 28.05.2004г. по гр.д. № 1466/2003г. на ВКС, ГК, II г.о. Поддържа, че в случая въпреки направените възражения в първоинстанционното производство, неправилно е прието, че е налице изправност на кредитора, като и двете инстанции приемат, че доказателствената тежест за установяване неизпълнение в предвидения в договора срок било в тежест на касатора и поради неангажиране на доказателства в тази посока възражението се явява неоснователно.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от адв. Ш., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси са обосновани с доводи, сочещи на пороци на постановеното въззивно решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е споделил фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му. Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания е приел, че действително е налице несъответствие между посочената цена на дизеловото гориво в спецификацията към сключения между страните борсов договор и тази, посочена във фактура № [ЕГН]/15.07.2013г., но е посочил, че същото се дължи на обстоятелството, че съгласно т.2.1 от спецификацията посочената в нея цена на дизеловото гориво подлежи на текуща актуализация от крайния продавач в съответствие с пазарните условия или при промяна на цените на основния производител на горива на територията на страната, като горивата се продават на крайния купувач на цената на безниноколонка в деня на зареждане. Въз основа на заключението на ССЕ е приел за установено, че в периода между датата на сключване на борсовия договор и датата на издаване на фактурата е налице повишаване на цените, по които е продавал дизеловото гориво [фирма], както и че цената на на бензиноколонка на [фирма] на датите, на които [община] е зареждала от дружеството горивото, което е предмет на фактурата, съвпада с тази, посочена във фактурата. Във връзка с възражението на ответника, че не е ясно дали доставеният по фактура № [ЕГН]/12.09.2013г. антифриз отговаря на изискванията, посочени в спецификацията, е приел, че самият ответник не твърди да е правил възражения за недостатъци на доставената му стока, поради което съгласно разпоредбите на чл.194, ал.1 ЗЗД и чл.324 ТЗ същата следва да се счита одобрена от него като съответстваща на изискванията. Счел е за неоснователно и възражението относно датата, на която [община] е изпаднала в забава, като е приел, че съгласно т.4 от спецификацията към борсовия договор срокът за плащане на цената е до 30 календарни дни от датата на издаване на данъчна фактура, поради което съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД покана не е необходима. Предвид изложеното е счел за ирелевантно кога фактурите са били предоставени на [община] и от кого са били получени.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът е изложил оплакванията си за неправилност на въззивното решение поради допуснато процесуално нарушение, свързано с разпределението на доказателствената тежест, и с неправилно приложение на материалния закон, които обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Дори и да се приеме, че е формулиран материалноправен въпрос, дали е допустимо неизправната по договор страна да претендира реално изпълнение по него, този въпрос не е релевантен, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства и възраженията на ответника, е приел за установено, че ищецът е изправна страна по договора и поради това има право да получи цената на доставената стока. Доколко този извод е съобразен със събраните по делото доказателства е въпрос, касаещ обосноваността на въззивното решение, по който касационният съд не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 458 от 13.03.2015г. по в.гр.д. № 364/2015г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, VI състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: