О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 25.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1955 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представляван от адв. И. И., срещу решение № 1119 от 02.06.2016г. по в.т.д. № 5438/2015г. на САС, ГК, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1489 от 14.09.2015г. по т.д. № 239/2013г. на СГС, ГК, VI-12 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /в редакцията преди изм. ДВ, бр.20 от 2013г./, че договор за покупко-продажба на ДМА – поточна линия за вафли „Ф. Х.” по фактура № [ЕГН] от 23.02.2012г. със съставни части съгласно приложения към фактурата опис от 23.02.2012г., при продажна цена 72 000 лева, сключен между Кооперация „Х. Н.” /в неплатежоспосбност/ и [фирма] е нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като представлява възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, по предявен от Е. Т. – синдик на Кооперация „Х. Н.” /в неплатежоспособност/ срещу Кооперация „Х. Н.” /в неплатежоспособност/ и [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства и не е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни и необосновани изводи. Твърди, че въззивният съд не е взел предвид възражението му, че се явява кредитор на Кооперация „Х. Н.”. Счита, че не са налице предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, тъй като закупената от него поточна линия е произведена през 1989г. – преди повече от 25 години, за нея няма техническа документация и цената, за която е закупена, е била определена от независим оценител след извършен оглед. Сочи, че съдът не е взел предвид, че за такива машини няма пазарно търсене поради тяхната остарялост и амортизация и те не струват повече от посочетата по фактурата продажна цена, особено като се включат и разходите по нейния демонтаж, пренасяне и монтаж. Поддържа, че и двете съдебни инстанции са основали решението си на съдебно-техническата експертиза, която е била оспорена. Твърди, че съдилищата неправилно са приели в мотивите си за неотносим факта, че поточната линия е продадена от касатора на трето лице преди образуване на производството, въпреки че трети добросъвестни лица запазват правата, придобити преди вписване на исковата молба и съгласно чл.646, ал.7 ТЗ недействителността по ал.2 не се прилага, когато трети добросъвестни лица са придобили правата си възмездно. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни и процасуалноправни въпроси:
1. При определяне на въпроса дали е налице „значителна неравностойност на престациите, трябва ли съдът да вземе предвид деноминацията на лева за вещи, които са закупени повече от 10 години преди деноминацията?
2. При изготвяне на оценителна експертиза трябва ли да бъде приложена деноминацията на лева, при настояща оценка на вещи, закупени преди 1998г.?
3. При изготвяне на оценителна експертиза трябва ли вещото лице да направи оглед на вещта и да се запознае с техническата документация за същата?
4. Запазва ли правата си трето лице, което е закупило вещта преди предявяване на иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ?
5. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства?
Касаторът твърди, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която, на първо място, трети добросъвестни лица запазват правата си, когато вещта е придобита възмездно преди вписване на исковата молба и, на второ място, деноминацията на лева се прилага при всички случаи на оценка на вещи, придобити преди 1998г.
Ответниците Е. Т. – синдик на Кооперация „Х. Н.” /в неплатежоспособност/ и Кооперация „Х. Н.” /в неплатежоспособност не представят отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е изложил собствени съображения по допустимостта и основателността на предявения иск. Посочил е, че основателността на предявения иск е обусловена от установяване на елементите от фактическия състав на хипотезата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, включващи извършването само от длъжника, а не от трети лица, в т.нар. подозрителен период на възмездна сделка, при която е налице значителна неравностойност на разменените престации, като даденото надхвърля значително по стойност полученото. Приел е, че длъжникът се е разпоредил след началната дата на неплатежоспособността с притежавани от него дълготрайни материални активи, като е прехвърлил на купувача поточна линия за вафли „Ф. К.” за сумата 72 000 лева. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е приел, че действителната пазарна стойност на машините от поточната линия възлиза в размер на сумата 809 859 лева, поради което договорената цена е на стойност, многократно по-ниска от пазарната и с оглед на това е налице значителна неравностойност на разменените престации. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод за наличие на изискуемите предпоставки на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
Съдът е приел за неоснователно възражението на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение поради необсъждането на факта, че същият е кредитор на кооперацията с приети вземания, доколкото за наличието на предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е ирелевантно качеството на приобретателя по атакуваните по този ред сделки. Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението за липса на значителна неравностойност на престациите, обосновано с довод за несъобразена от вещото лице деноминация на лева, като е приел, че пазарната стойност на отчуждените активи е определена към датата на осъществяване на сделката и методът на оценяване е независим от деноминацията на лева. Приел е за неоснователно и възражението за неправилност на първоинстанционното решение поради необсъждане на последващото прехвърляне на поточната линия от въззивника на трето лици, като е приел това обстоятелство за неотносимо към установяване наличието на предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три въпроса са свързани с направеното от касатора оспорване на заключението на съдебно-техническата експертиза, което въззивният съд е възприел и на което е основал решението си. Тези въпроси не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Заключението на съдебно-техническата експертиза е изготвено след направен оглед на вещта и при съобразяване с описа на ДМА към поточната линия за вафли съгласно фактурата за продажба с оглед непредоставянето на техническа документация и въз основа на това, при съобразяване на стойността на придобиване на машината, на годината на производство и обезценката й е определена дисконтирана възстановителна стойност в лева. Въззивният съд, като е взел предвид изготвеното заключение и дадените от вещото лице в с.з. на 27.02.2015г. пояснения, е приел, че пазарната стойност на отчуждените активи е определена към датата на осъществяване на сделката и методът на оценяване е независим от деноминацията на лева. Четвъртият материалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, тъй като прехвърлянето на вещта на трето лице преди завеждане на исковата молба е счетено за неотносимо към установяване наличието на предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, поради което този въпрос не може да обоснове допускане на касационен контрол. От друга страна, процесната сделка е сключена на 23.02.2012г. – преди изменението на чл.646 ТЗ /ДВ, бр. 20 от 2013 г./. С решение № 143 от 09.08.2016г. по гр.д. № 195/2016г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ и последиците от тяхното осъществяване остават извън предметния обхват на преходните правила в § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ и изричната нова уредба, която това изменение на ТЗ предвижда в защита правата на трети лица (чл. 646, ал. 7 и чл. 647, ал. 3 ТЗ в новата им редакция) и за която преходното правило от § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ урежда обратно действие, не ги касае.
Не са налице и допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като касаторът само се е позовал на тези основания, без да ги обоснове и не е представил доказателства за противоречивото решаване на поставените въпроси от съдилищата.
Петият процесуалноправен въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди в решението си събраните по делото доказателства. По този въпрос не е налице противоречие на въззивното решение с постоянната практика на ВКС, тъй като в него съдът се е произнесъл по всички направени от въззивника – ищец твърдения и възражения и е обсъдил събраните доказателства във връзка с релевантните за спора обстоятелства. Несъгласието на касатора с формираните от въззивния съд фактически и правни изводи представлява оплакване за необоснованост и за допуснато нарушение на материалния закон, което не може да обоснове допускане на касационен контрол и по което касационният съд не може да се произнесе във фазата на селектиране на касационните жалби.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1119 от 02.06.2016г. по в.т.д. № 5438/2015г. на САС, ГК, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: