3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София,15.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 356 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. И. и адв. М. срещу определение № 24 от 04.01.2017г. по ч.гр.д. № 5825/2016г. на САС, ГО, 7 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 25710 от 01.11.2016г. по ч.гр.д. № 9919/2016г. на СГС, ГО, III-Б въззивен състав за оставяне без уважение на искането му за освобождаване на внесената по сметка на СГС гаранция по допуснато обезпечение.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд е разгледал процедурата по чл.403, ал.2 ГПК изолирано от произвоството по чл.402, ал.2 вр. чл.391 ГПК, като излага съображения, че гаранцията съставлява предпоставка за допускането на обезпечителната мярка и процесуалният ред за внасянето и за освобождаването й следва съдбата на обезпечителната мярка, а именно реда по чл.402 ГПК, в ал.2 на който изрично е предвиден ред за обжалване на определението на съда по отмяна на обезпечението. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с което обосновава наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена срещу определение от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК – преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, което не е обусловено от обосноваване на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу съдебен акт, който не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Приел е, че актът, с който съдът се произнася по молба за освобождаване на внесена като гаранция за обезпечение на иск сума, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК : не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. Посочил е, че с това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил.
Изводът на въззивния съд за необжалваемост на постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.403 ГПК, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване на внесената от него гаранция, е съобразен с т.3 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените в него разяснения, актът, с който съдът се произнася по искане за освобождаване на гаранцията по чл.403, ал.2 ГПК, като се уважава или оставя без уважение искане за освобождаване, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК – нито е прегаждащо развитието на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Поради това, че с този акт не се решава спор по същество и не се слага край на делото, молителят може да иска неговото изменение от съда, който го е постановил, вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, при които е постановено. Неоснователно е позоваването от частният жалбоподател на определение № 591 от 02.11.2009г. по ч.т.д. № 450/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 784 от 11.11.2010г. по ч.т.д. № 801/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., тъй като тези актове са постановени преди посоченото тълкувателно решение, с което са дадени задължителни разяснения по въпроса за обжалваемостта на определението на съда по искане за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми. Действително между определението за допускане на обезпечение и внесената парична гаранция като условие за налагане на допуснатите обезпечителни мерки е налице функционална връзка. Освобождаването на парична гаранция обаче е обвързано от наличие на предпоставките на чл.403 ГПК, доколкото предназначението й е да служи за обезпечаване на възможността за удовлетворяване на ответника по делото за претърпените от него вреди от обезпечението в случай на прекратяване на произвоството по делото или отхвърляне на иска.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 от 04.01.2017г. по ч.гр.д. № 5825/2016г. на САС, ГО, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: