1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 12.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2375 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], представляван от синдика Т. Н. Н., чрез процесуален представител адв. К. С. срещу решение № 697 от 06.04.2015 г. по т. дело № 868/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 17.12.2014 г. по т. дело № 551/2013 г. на Окръжен съд Благоевград и [фирма] /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата 6 267,90 лв. – държавна такса. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма] /в несъстоятелност/ срещу [община] искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1/ сума в размер 208 929,83 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изработени СМР по договор № 15/06.08.2008 г. за възлагане на малка обществена поръчка с обект „Благоустрояване на [улица], [населено място], [община] от О. Т. 17 до О. Т. 33 и прилежащите кръстовища“, от която сумата 83 493,89 лв. е по фактура № 492/12.02.2009 г., а сумата 125 138,94 лв. – по фактура № 493/12.02.2008 г.; 2/ сума в размер 104 464,92 лв., представляваща неустойка за забава. Ищецът е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер 8 774,99 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 116/03.10.2011 г. по т. д. № 868/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 103/08.10.2009 г. по т. д. № 68/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о.:
1. Какво е правното положение на фактурата – условие или покана за плащане, когато с договор за изработка страните са уговорили заплащане стойността на извършени и приети СМР след съставяне на приемателен акт в хода на строителството и представяне оригинал на фактурата?
2. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато със съглашението си страните са уговорили условия за настъпване изискуемостта на вземането, при наличието на тяхната кумулативна даденост?
Ответникът [община] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в нея са релевирани касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е извършил проверка съгласно правомощията си, предвидени в чл. 269 ГПК, и е направил извод, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Решаващият съдебен състав е установил наличието на възникнали правоотношения между страните по сключен договор №15/06.08.2007 г. за възлагане на малка обществена поръчка, с обект: „Благоустрояване на ул. Д. А., [населено място], [община] от О. Т. 17 до О. Т. 33 и прилежащите кръстовища”. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза е констатирал, че ищецът е извършил качествено и в срок работата, предмет на договора, ответникът – възложител е приел извършената работа на 28.10.2008 г. без възражения с подписване на акт образец 15, строежът е изпълнен съобразно сключения договор, действащите нормативи по проектиране и строителство в съответствие с утвърдения проект. За изпълнената и приета работа ищецът е издал фактури № 492/12.02.2009 г. и № 493/12.02.2009 г. на обща стойност 208 929,83 лв. При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод, че за ищеца се е породило право да получи договореното възнаграждение за осъществената работа.
По отношение на релевираното от ответника в отговора на исковата молба възражение за погасяване на претендираното вземане поради изтекла погасителна давност въззивният съд е обсъдил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от договора, уреждаща задължението на възложителя /ответника/ за плащане на изпълнителя /ищеца/ на стойността на извършените и приети СМР и представени оригинални фактури и е приел, че между страните е уговорено, че вземането на ищеца за възнаграждение по договора за изработка става изискуемо след покана – представяне от изпълнителя на оригинална фактура, като в тази хипотеза давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За да отхвърли иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, решаващият съдебен състав се е аргументирал с изтекла погасителна петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД към 11.12.2013 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, която давност е започнала да тече от приемане на изпълнената работа на 28.10.2008 г., т. е. от момента, в който е възникнало задължението на ответника да заплати дължимото възнаграждение.
Искът за заплащане на неустойка е отхвърлен поради погасяването му по давност съобразно разпоредбата на чл.119 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
С оглед данните по делото релевантните материалноправни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин:
От кой момент започва да тече давностният срок за вземанията за възнаграждение за изпълнени СМР и неустойка за забава, когато в договора е предвидено, че възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя стойността на извършените и приети с двустранноподписан приемо-предавателен протокол /акт 19/ СМР и представени фактури?
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД при такава уговорка?
Така уточнените правни въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В посочените решения е прието, че правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно което давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети – условие, срок и пр., в които хипотези изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета. В настоящия случай с оглед конкретната договорна клауза на чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на малка обществена поръчка задължението на възложителя за плащане на възнаграждението за изпълнените СМР възниква с тяхното приемане, а издаването на фактурите за стойността /възнаграждението/ на изпълнените СМР има значение за настъпване на падежа на вземането и изискуемостта му, поради което има характер и на покана за плащане по смисъла на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, в който случай посочената правна норма намира приложение. Издаването на фактурите е задължение на изпълнителя – ищец, което е следвало да бъде изпълнено при приемане на работата, т. е. към момента, в който задължението на възложителя за плащане е възникнало.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 620, ал. 5 и чл. 621 ТЗ касаторът трябва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 697 от 06.04.2015 г. по т. дело № 868/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], П., [улица], представлявано от синдика Т. Н. Н., [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България сума в размер 30 лв. /тридесет лева/ – държавна такса за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.