1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. С., 01.06.016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2575 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Г. Б. срещу решение № III-70 от 19.05.2015г. по в. гр. дело № 687/2015г. на Бургаски окръжен съд, 3 състав, с което е потвърдено решение № 28 от 09.01.2015г. по гр. дело № 6548/2014г. на Бургаски районен съд, 6 граждански състав, в частта, с която е признато за установено вземане на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за следните суми: 13 473 лв. – главница, представляваща неплатено възнаграждение за изработени стъклопакети, за която е издадена фактура № 4409/28.02.2013г., сумата от 1 552,88 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 29.03.2013г. – 16.05.2014г., главница от 7 769 лв. – неплатено възнаграждение за изработени стъклопакети, за които е издадена фактура № 4456/28.03.2013г. и сумата от 889,60лв. – сборна мораторна лихва върху втората сума за периода от 29.03.2013г. до 16.05.2014г., със законната лихва върху сборната главница от 21 242лв., считано от депозиране на заявлението – 10.07.2014г., до окончателното й плащане, и въззивникът [фирма] е осъден да заплати на въззиваемия [фирма] сумата 2 597,15 лв. – направени разноски за заповедното и исковото производство по чл.422 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„В хипотезата на доставка на услуга, при която са издадени, както фактури съгласно ЗСч и ЗДДС, така и стокови разписки за приемането и предаването на услугата, без обаче в стоковите разписки да е посочено към кои фактури се отнасят и без във фактурите да се посочва въз основа на кои стокови разписки са издадени, и след като обстоятелствата по иска и конкретно получаването на услугата, са оспорени, възможно ли е фактурата да бъде документ, удостоверяващ получаване на стоката?“
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Т. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в изложението не е формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, и касаторът не е обосновал наличието на нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в нея са релевирани основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил наличието между страните на трайни търговски отношения по повод изработка и доставка от ищеца [фирма] на стъклопакети, други стъклени изделия и за извършване на стъклообработващи услуги по възлагане на работата от страна на ответника [фирма], като срещу изработеното с материали на ищеца ответникът по иска е следвало да заплати възнаграждение. След обсъждане на представените писмени доказателства /стокови разписки от 22.02.2013г., 26.02.2013г., 27.02.2013г., 28.03.2013г., 01.03.2013г. и 15.03.2013г., фактура № 4409/28.02.2013г. за изработени 524.66 кв. м. стъклопакети на стойност 13 473 лв., стокови разписки № 1 и № 2 от 12.03.2013г., 14.03.2013г. /два броя/, 15.03.2013г. и 18.03.2013г. и фактура № 4456/28.03.2013г. за изработени 302.55 кв.м. стъклопакети на стойност 7 769лв./ в тяхната взаимна връзка и заедно със заключението на съдебно-икономическата експертиза решаващият съдебен състав е приел, че стъклопакетите, за които са издадени процесните две фактури, са изработени от ищцовата страна и са предадени на ответника по иска. Във връзка с оспорването на стоковата разписка от 18.03.2013г. е констатирал, че двете фактури са осчетоводени в счетоводството на [фирма] по сметка 401 /доставчици/ по партидата на въззиваемия търговец, отразени са в дневниците за покупки по ЗДДС за м. април 2013г. и стойностите им участват в резултата по справка – декларация по ЗДДС за м. април 2013г., поради което е направил извод, че след като фактурата, съдържаща данни за доставените по нея стъклопакети, е осчетоводена надлежно и представлява редовен първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството, то описаните по нея вещи са приети от поръчващия по реда на чл. 301 ТЗ и съгласно чл. 263, ал. 3 ЗЗД се дължи заплащане на изработеното и материалите.
С оглед акцесорния характер на вземането за мораторни лихви и основателността на иска за главницата, въззивният съд е приел за основателен и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва, като е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора правен въпрос е релевантен за спора, тъй като е обусловил решаването на спора и правните изводи на въззивната инстанция, предвид обсъдените фактури, стокови разписки и останалите събрани по делото доказателства.
По отношение на него не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Формирана е постоянна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, съгласно която след като фактурата е осчетоводена в счетоводните регистри на възложителя, задължението е осчетоводено в кредита на сметка 4011 „Доставчици във валута”, то е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР въпреки липсата на двустранен приемо-предавателен протокол между страните. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 138/17.10.2011г. по т. д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36/25.05.2011г. по т. д. № 263/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 45 от 28.03.2014г. по т. д. № 1882/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове. Отразяването на фактурата в счетоводствата на страните по сделката, на съответната сума при възложителя като задължение по кредита на сметка 401 „Доставчици” представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, като е обсъдил събраните писмени доказателства и извършените от страните счетоводни записвания в тяхната взаимна връзка.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-70 от 19.05.2015г. по в. гр. дело № 687/2015г. на Бургаски окръжен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: