3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
С., 24.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 35/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1520 от 28.06.2013 г. по т.д.№ 4015/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1361 от 20.07.2012 г. по т.д. № 3728/ 2011 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за сумата 30 000 лв., на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Приложение към касационна жалба сочи решения правен спор: дали е валиден подписания договор за банков кредит, описва приетото от съдебните инстанции по приложените на чл. 301 ТЗ и прави оплакване, че изводите са неправилни. Счита, че същественият въпрос е: може ли да се приеме, че са налице условията на чл. 301 ТЗ в конкретния случай, който описва. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Въпросът, който поставя жалбоподателя, цели да обоснове твърдението му за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на въпроса намира ли приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Този въпрос е относим към предмета на делото, но пряко е свързан с правилността на обжалваното решение и отговорът му е обусловен от доказателствата и преценката им от въззивния съд. Въпросът дали е валиден подписаният договор за кредит е конкретен за делото и отговорът му зависи от установената фактическа обстановка, а дали са правилни изводите, до които решаващият съд е стигнал по този въпрос, не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК, тъй като това е предмет на касационния контрол и не обосновава искане за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят не сочи кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поддържа да е налице и по какви съображения, не представя доказателства за противоречиво решаван от съдилищата въпрос, не обосновава да е налице основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1520 от 28.06.2013 г. по т.д.№ 4015/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1260 лв. – разноски по делото за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: