О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 08.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2445 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Н. Д., пълномощник на Д. А. К. срещу определение № 2278 от 18.08.2015г. по в.гр.д. № 4752/14г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение № 1036 от 25.05.2015г., постановено по делото, в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като при постановяването му въззивният съд е нарушил разпоредбите на ГПК, като не е отчел наличието на доказателства за претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Поддържа, че в последните окрити съдебни заседания в производствата пред двете инстанции е представил списък по чл.80 ГПК, в които е посочено, че се претендира присъжането на адвокатско възнаграаждение за процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 ЗА. Твърди, че тези списъци е представил на основание адвокатски кочан, по-конкретно индигиран отрязък от същия, които е представил пред първоинстанционния съд, така и адвокатски кочан – отрязък от същия за процесуално представителство пред въззивния съд. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер общо на 2 860 лева, от които 1 625 лева – за първата инстанция и 1 235 лева – за въззивната инстанция.
Ответникът [фирма] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С постановеното първоинстанционно решение предявеният от Д. А. К. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е частично уважен за сумата 36 500 лева, но на адв. Н. Д. не е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за осъществявано процесуално представителство на ищеца поради липса на представен договор или друго доказателство за договорено и изплатено, или договорено безплатно възнаграждение, а само пълномощно.
По подадена от ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдил на ищеца допълнително обезщетение в размер на 23 500 лева. В решението си въззивният съд е приел, че на адв. Д. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение и за двете инстанции по чл.38, ал.3 ЗА поради липса на договор, сключен с ищеца.
С обжалваното определение, постановено по молбата на въззивника– ищец с правно основание чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че в първоинстанционното производство е представено пълномощно от ищеца на адв. Д., което е бланково, като на гърба му има отпечатан договор за правна помощ, също бланков, подписан от клиент и адвокат, но без да са изложени клаузи относно уговорки по чл.38, ал.2 ЗА, нито са изложени предпоставките, даващи основание за сключването на договор за предоставяне на безплатна правна помощ от адвоката на клиента. Поради това въззивният съд е счел, че не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Д. и е оставил искането за изменение на решението без уважение.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е частично неправилно.
Съгласно постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 515 от 02.10.2015г. по ч.т.д. № 2340/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/2016г. на ВКС, ГК, I г.о. липсата на писмен договор не е пречка да бъде установено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Това обстоятелство следва да бъде установено от данните по делото, като изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл.38, ал.2 ЗА.
В настоящия случай по делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие /макар и трудно четлив/, в който вместо договорено възнаграждение е посочено „чл.38, ал.2 ЗА”. В своевременно представения пред въззивната инстанция списък по чл.80 ГПК е посочено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1235 лева. Поради това и с оглед изхода на делото на адв. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция в посочения размер, съответстващ на уважената от от въззивния съд част от иска. Ищецът е бил предстаавляван от адв. Д. въз основа на пълномощно, в договора за правна защита и съдействие липсва уговорен размер на адвокатското възнаграждение и ищецът е декларирал тежкото си материално състояние, поради което следва да се приеме, че твърдението за договорена безплатна адвокатска помощ не е опровергано.
Ищецът не е поискал изменение по реда на чл.248 ГПК на първоинстанционното решение в частта за разноските с оглед отказа на първоинстанционния съд да му присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, а само е обжалвал въззивното решение в частта, в която е бил отхвърлен предявеният иск. Поради това по реда на чл.248 ГПК ищецът е могъл да иска изменение на въззивното решение само в частта му относно разноските за въззивното производство, но не и относно разноските за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2278 от 18.08.2015г. по в.гр.д. № 4752/14г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д. А. К. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение № 1036 от 25.05.2015г., постановено по делото, в частта относно поисканото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивното производство в размер на 1 235 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1036 от 25.05.2015г. по в.гр.д. № 4752/14г. на САС, ГО, 10 състав, като ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв. Н. Н. Д., Ш., [населено място], [улица], 4-ти полуетаж, офис 4, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 1 235 лева /хиляда двеста тридесет и пет лева/ за осъществено процесуално представителство по в.гр.д. № 4752/14г. на САС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2278 от 18.08.2015г. по в.гр.д. № 4752/14г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: