3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
С., 23.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3779/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Д. Карафезлиев – от [населено място] срещу Решение № 77 от 28.07.2014 г. по гр.д. № 193/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Решение № 40 от 31.03.2014 г. по гр.д.№267/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от [фирма] – [населено място] по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК срещу П. Д. Карафезлиев за признаване за установено вземане по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.02.2005 г. и Допълнително споразумение от 04.11.2009 г. и е постановено решение, с което е признато за установено вземане на ищеца: 87 081.67 евро, от която сума главница 65 965 евро, със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. – датата на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане; 14 390.88 евро – договорна лихва за периода 14.03.2010 г. – 10.11.2011 г.; 6725.79 лв. – санкционна лихва за забава за периода 08.11.2010 г. – 10.11.2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, с оплакване за неправилност с оглед т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК. Жалбоподателят в Изложение на основания по чл. 280 ГПК към касационна жалба иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по въпроса за дължимостта и изискуемостта на вземането по предявения установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК в противоречие с ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/20913 г. на ВКС, ОСГТК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., който иск е уважен, и намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да уважи иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за посочените суми, въззивният съд е приел, че с Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.02.2005 г. ищецът е предоставил на ответника, с втори кредитополучател съпругата му В. К., ипотечен кредит 80 000 евро за покупка на описания недвижим имот, с Допълнително споразумение е уговорено изменение на условията за погасяване на кредита; с Договор за продажба, обективиран в нот.акт №90, т.І,рег.№885,д.№279 на нот. № 208 С. А., от 15.02.2005 г. А. и З. К. са продали на П. Карафезлиев 1/3 ид.ч. от описания имот; с Договор за ипотека, съдържащ се в нот.акт №155, т.ІІ,рег.№ 1036, д.№340 от 22.02.2005 г. е обезпечено връщането на кредита. По съображения, че кредитът е погасяван до 17.08.2010 г. и от счетоводната експертиза са установени неиздължените суми към 02.12.2011 г. – главница и лихви, на основание уговореното в р.VІ, т.18.3в от Договора за кредит „при допусната забава в плащанията на договорените погасителни вноски по главница и/или лихви над 90 дни, кредиторът превръща целия остатък в предсрочно изискуем”, съдът е обосновал, че с неплащането, остатъкът от кредита става автоматично предсрочно изискуем. За неоснователни е приел възраженията на ответника относно договора за кредит: за нищожност на договора, като симулативен, като е обосновал, че за разкриване на симулацията липсва обратно писмо на ищеца, като страна по договора за кредит, което да разкрива съдържанието на прикрития договор, затова гласните доказателства са недопустими; възражението за нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави и принципа на справедливостта, по което съдът е приел, че не е налице несъответствие в размера на кредита и данъчната оценка на закупения имот; възражението за нищожност на договора поради отпускане на кредита в нарушение на вътрешните правила на [фирма]; и възраженията за нищожност поради липса на предмет, невъзможен предмет и липса на основание.
С оглед изложеното изведеният от жалбоподателя въпрос: за дължимостта и изискуемостта на вземането по установителния иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е релевантен за делото поради произнасяне от въззивния съд по въпроса, че неплатеният остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем с оглед уговореното в Договора за кредит, че при допусната забава над 90 дни в плащанията на погасителните вноски по главница и/или лихви, кредиторът превръща целия остатък в предсрочно изискуем. Този въпрос е решен в противоречие с т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/20913 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която по иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, съдържащ уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника; вземането става изискуемо, ако банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 77 от 28.07. 2014 г. по гр.д. № 193/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя П. Д. Карафезлиев – от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 3406 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: