О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 09.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело №824/ 2017 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Л. Г. П. – от [населено място] срещу Определение № 231 от 02.11.2016 г. по т.д.№ 2113/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК на Определение №14 248/ 15.07.2015 г. по ч.гр.д. № 207/ 2015 г. на СГС. По съображения, че молбата му за предоставяне на правна помощ, не е уважена от ВКС с Определение №265/13.12. 2016 г. по т.д.№2113 / 2016 г., жалбоподателят счита, че Определение № 231 от 02.11.2016 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Прави оплакване, че СГС, като не е уважил искането за предоставяне на правна помощ, с което е нарушил правото му на защита, като процесуална възможност за активно участие в процеса, в резултат на незаконосъобразните действия на ЧСИ Г. Д. и пропуските по правилното прилагане на процесуалния закон, е била узаконена една публична продан, извършена в разрез с изискванията на ГПК. Жалбоподателят поддържа, че със сега обжалваното определение съдебният състав неправилно е приел, че молбата за отмяна е недопустима, а законодателят с чл. 303 ал. 1 ГПК е имал предвид влязъл в сила съдебен акт, с който се разрешава със сила на пресъдено нещо представяният за разглеждане пред съда спор между страните, и тези съдебни актове могат да бъдат решения и определения, и съобразно становището на Висшия адвокатски съвет по тълк.д. №7/2014 г. подлежат на отмяна определенията, с които по същество се разрешава правен спор, свързан с основния предмет на спора. Иска молбата за отмяна да бъде уважена, като обжалваното определение се отмени, както и Определение №14 248/ 15.07.2015 г. по ч.гр.д. № 207/ 2015 г. на СГС. Прилага изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба М. Л. Б. – от [населено място] оспорва същата, като недопустима, тъй като не отговаря на изискванията за частна касационна жалба, евентуално поддържа, че липсват предпоставките за допускане, визирани в чл. 280 и 281 ГПК, както и че частната жалба е неоснователна, тъй като е недопустима молба за отмяна по чл. 303 и сл.ГПК на определение, с което съдът се произнася по процесуалноправен въпрос; недопустима е молбата за отмяна и поради просрочие.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане молба за отмяна.
С оглед изложеното са неоснователни доводите: на частния жалбоподател, който квалифицира частната жалба, като частна касационна жалба, и на ответника по частната жалба относно липсата на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
С обжалваното определение състав на ВКС, ТК е оставил без разглеждане молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК на Определение №14 248/ 15.07.2015 г. по ч.гр.д. № 207/ 2015 г. на СГС, с което са оставени без разглеждане подадени три жалби срещу действията на ЧСИ рег.№781 с район на действие СРС по изп.д. № 2006578104003 -40, и е оставено без уважение искането за спиране на делото. Съдът е изложил, че определението, постановено по повод действия на ЧСИ, не решава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор между страните и не попада сред определенията, за които по изключение се прилагат правилата на чл. 303 и сл. ГПК относно извънинстанционния контрол на влезлите в сила решения, съгласно ППлВС №2/29.09.1977 г. по гр.д.№1/1977 г., и постановеното от ВКС Опр.№120/22.04.2016 г. по т.д.№902/2016 г. на І т.о.
Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна. Оплакването на молителя за нарушаване правото му за участие в делото поради неуважаване на искането за предоставяне на правна помощ не обосновава допустимост на молба за отмяна на основание чл. 303 и сл. ГПК на определение на СГС, с което са оставени без разглеждане подадени три жалби срещу действията на ЧСИ, и е оставено без уважение искането за спиране на делото.
Съгласно ППлВС № 2/ 1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материално-правни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Тъй като не е налице влязъл в законна сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор между страните по делото, нито съдебен акт, който да е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна, молбата за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК на посоченото определение е недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №231 от 02.11.2016 г. по т.д. № 2113/ 2016 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: