О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 01.08.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2569 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 157 от 30.03.2015г. по в.т.д. № 1474/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената на 24.02.2015г. с вх. № 1438 писмена молба от страна на частния жалбоподател за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 48 от 11.02.2015г. в частта за разноските, присъдени на дружеството, като вместо 42 770,85 лева му бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 44 552,97 лева и е оставена без уважение молбата по отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на [община], като вместо 12 119,29 лева бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 4 741,05 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Счита за неправилен извода за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК, като твърди, че във въззивното производство действително не е представил такъв списък, тъй като разноски за това производство не е претендирал, но е представил списък на разноските в първоинстанционното производство. Поради това счита, че не е налице основанието по чл.80 ГПК за оставяне на молбата му без разглеждане. Поддържа още, че определението е неправилно и в частта, в която е оставено без уважение искането му за намаляване на присъдените на ответника разноски. Счита, че този извод не е съобразен с обжалваната пред въззивния съд част от иска и изхода на производството в тази инстанция.
Ответникът [община] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба срещу въззивното определение в частта, в която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските, има характера на частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК /съгласно т.24 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, а не на частна касационна жалба по чл.274, ал.3 ГПК, поради което разглеждането й не е обусловено от представянето на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззиваемият ответник не е представил списък на разноските във въззивното производство, поради което молбата му за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените му разноски е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Приел е, че молбата на тази страна за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените на въззивника [община] разноски е неоснователна. Изложил е съображения, че определеният с решението размер на разноските на въззивника е съобразен с уважената част от иска, поради което искането за промяна на този размер е неоснователно. Счел е, че макар първоинстанционното решение да не е обжалвано в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 531 412,45 лева до 756 722,43 лева поради липса на интерес за обжалването му от въззивника – ответник, това не може да доведе до неотчитане на резултата от въззивното обжалване с оглед общия размер на отхвърлената част от иска.
Обжалваното определение в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените му разноски, е правилно, но не по изложените съображения. Липсата на представен от молителя списък на разноските за въззивното производство не е пречка за разглеждане на искането му, след като същият не прави искане за присъждане на разноски за това производство. С молбата си обаче страната е поискала изменение на присъдените й разноски не поради неправилното им изчисляване от съда или поради пропуск да се присъдят някои от поисканите и доказани разноски, а поради твърдяно от молителя неправилно произнасяне от въззивния съд по съществото на предявения иск. Този довод на страната не подлежи на разглеждане по реда на чл.248 ГПК, а по реда на инстанционния контрол – чрез обжалване на въззивното решение по предявения иск и в частта относно отговорността за разноски при съобразяване с изхода на спора. Поради това обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение на въззивното решение относно присъдените в негова полза разноски, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Обжалваното определение в частта, в която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските относно присъдените на [община] разноски е неправилно. С първоинстанционното производство предявеният иск е бил уважен за сумата 531 412,45 лева, като в останалата му част до пълния предявен размер от 756 722,43 лева искът е бил отхвърлен. Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника в частта, в която е уважен предявеният против него иск за сумата 531 412,45 лева. В останалата му част, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над тази сума до 756 722,43 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което искът в тази му част не е предмет на разглеждане във въззивното производство. С постановеното въззивно решение предявеният от ищеца иск е бил уважен за сумата 425 129,96 лева, а в останалата му част над тази сума до присъдения от първоинстанционния съд и обжалван пред въззивния съд размер от 531 412,45 лева искът е бил отхвърлен. При този изход на спора въззивникът – ответник има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска – в първоинстанционното производство и съобразно уважената част от въззивната жалба – във въззивното производство. В първоинстационното производство ответникът е направил разноски в размер на 530 лева, поради което следва на основание чл.78, ал.3 ГПК да му бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска /331592 лева/ или разноски в размер на 232,24 лева. Във въззивното производство ответникът е направил разноски в размер общо на 27 125,25 лева /10 628,25 лева – разноски за заплатена държавна такса и 16 499 лева – заплатено адвокатско възнаграждение/. Поради това следва да му бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от въззивната жалба /106 282,49 лева, представляваща разлика между обжалвана пред въззивната инстанция част от иска и присъдената от същата част от иска/ при съобразяване с пренесената с жалбата пред въззивната инстанция част от спора, като определени по този начин, дължимите на ответника разноски за въззивното производство възлизат на 5 425,45 лева. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер общо на 5 657,69 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 157 от 30.03.205г. по в.т.д. № 1474/2014г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав в частта, в която е оставена без уважение подадената на 24.02.2015г. с вх. № 1438 писмена молба от [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 48 от 11.02.2015г. в частта за разноските, присъдени на [община], като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 48 от 11.02.2015г. по в.т.д. № 1474/2014г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на [община] разноски за двете инстанции за разликата над 5 657,69 лева до присъдените 12 119,29 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 157 от 30.03.205г. по в.т.д. № 1474/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта, в която е оставена без разглеждане подадената на 24.02.2015г. с вх. № 1438 писмена молба от [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 48 от 11.02.2015г. в частта за разноските, присъдени на дружеството, като вместо 42 770,85 лева му бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 44 552,97 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: