4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 07.01.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2302 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 175 от 21.01.2015г. по гр.д. № 61/2015г. на САС, ГК, 10 състав в частта, в която е отменено определение № 4993 от 27.11.2014г. по т.д. № 143/2014г. на ОС – Благоевград за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.74, ал.2 ТЗ досежно основанията, предявени с исковата молба и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск, и по частна касационна жалба на Е. Д. Б., [населено място] срещу същото определение в частта, в която е прекратено производството по предявения иск по чл.74 ТЗ по отношение на останалите основания, наведени с допълнителната искова молба.
Частният жалбоподател [фирма] поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване на закона, респ. неправилно прилагане на общата разпоредба на чл.60, ал.5 ГПК. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата – въпроса за началния момент, от който тече преклузивният срок по смисъла на чл.74, ал.2 ТЗ, като твърди, че противоречивата практика е обективирана в определение № 197 от 18.05.2013г. по т.д. № 37/2013г. на ОС – Ямбол, определение № 75 от 11.03.2013г. по ч.т.д. № 55/213г. на АС – Бургас, определение от 2006г. по ч.гр.д. № 1000/2006г., Пловдивски АС, 2 състав и решение № 603 от 23.07.1995г. по гр.д. № 264/95г. на ВС, 5 чл. състав. Поддържа наличие и на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. Коя е първата календарна дата, от която започва да тече преклузивният срок по чл.74, ал.2 ТЗ в хипотезата, в която съдружникът е присъствал на събранието или е бил редовно представляван, респ. в хипотезата, в която моментът на узнаване съвпада с момента на вземане на решението от общото събрание?
2. Приложим ли е чл.60, ал.5 ГПК по отношение на срока по чл.74, ал.2 ТЗ или разпоредбата на чл.74, ал.2 ТЗ се явява специална, при прилагането на която срокът започва да тече от датата на събранието, по аналогия на специалната разпоредба на чл.275, ал.1 ГПК?
3. Приравнен ли е случаят, в който съдружникът е бил представляван на ОС от редовно упълномощено лице, с хипотеза първа на ал.2 на чл.74 ТЗ, в която съдружникът е присъствал лично при вземане на решението, чиято отмяна се търси?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, същото да бъде отменено и да бъде потвърдено първоинстанционното определение на ОС – Благоевград.
Частният жалбоподател Е. Д. Б., [населено място] поддържа, че въззивното определение в обжалваната му част е неправилно, тъй като при формиране на извода си за преклудиране на основанието по чл.126, ал.3 ТЗ, въведено с молбата от 25.04.2012г., въззивният съд не е отчел обстоятелството, че това основание е наведено по реда на допълнителна искова молба, предвидена изрично за търговски дела, каквото е настоящото, и поради това основанието следва да се счете като предявено в законния срок. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение обосновава с наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за решаване на делото и точното прилагане на закона:
1. Уточненията на първоначалната искова молба, направени от ищеца с уточняващата молба или с допълнителна искова молба, вследствие на дадени от съда указания, явяват ли се преклудирани по давност?
2. Допълване на основанието на предявения иск, без да се изменя неговият петитум, по реда на уточняваща или допълнителна искова молба по изрично предоставена от съда възможност, съставлява ли предявяване на нов иск?
Моли, след като бъде допуснато касационно обжалване, въззивното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
Страните не изразяват становище по частната касационна жалба на насрещната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалба са подадени от надлежни страни, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
По частната касационна жалба на [фирма]:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1, на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/ и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. С въззивното определение в обжалваната му част е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производство по предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ по отношение на наведените с исковата молба основания и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. Следователно обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.1 ГПК актове, тъй като с него е уважена частната жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията на актовете, посочени в чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Поради това подадената недопустима частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По частната касационна жалба на Е. Д. Б.:
Частната касационна жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С въззивното определение в обжалваната му част е потвърдено първоинстанционното определение на ОС – Благоевград за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.74 ТЗ по отношение на основанията, въведени от ищеца с допълнителна молба. Въззивният съд е приел, че тези основания са преклудирани, тъй като е недопустимо по пътя на уточняване на вече предявен иск с посочени основания и петитум да се предявяват нови основания, извън предвидения преклузивен срок. Счел е, че това по съществото си означава предявяване на нов иск извън преклузивния срок, а не изменение на вече предявения иск, още повече, че такова изменение на основанията на вече предявения иск не е заявено или поискано от ищеца.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд в посочената му част. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос е некоректно формулиран с оглед изводите на въззивния съд. Съдът не е приел, че наведените от ищеца допълнителни основания на иска му по чл.74 ТЗ са отговор на дадени от първоинстанционния съд указания и възможност за уточняване на исковата молба и не е обсъждал допустимостта на такова уточняване след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок за предявяване на конститутивния иск. Следва да се отбележи, че дадените от първоинстанционния съд с определение № 524 от 29.02.2012г. и определение № 1124 от 15.05.2012г. указания се отнасят единствено до направеното с исковата молба неясно искане за отмяна на „последвали решения, вкл. уреждане на имуществените последици от това изключване и преминаване на дяловете на Е. Б. върху К. У., със законовите последици от това” и предявения съгласно първото уточнение на исковата молба иск с правно основание чл.71 ТЗ, но не и до уточняване на основанието на предявения с исковата молба иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решението от 07.02.2012г. на ОС на съдружниците в [фирма] за изключване на ищеца като съдружник. Поради това формулираният първи процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Вторият процесуалноправен въпрос е важен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но по отношение на него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въпросът е поставен във връзка с преценка на допустимостта на наведени с допълнителната молба, подадена след изтичане на предвидения в чл.74, ал.2 ТЗ преклузивен срок, основания за отмяна на решение на ОС на съдружниците в О.. По този въпрос е формирана задължителна съдебна практика с т.6 на ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, съгласно която е недопустимо чрез изменение на иска по чл.74, ал.1 ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решението на ОС след изтичане на сроковете по чл.74, ал.2 ТЗ, и въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 175 от 21.01.2015г. по гр.д. № 61/2015г. на САС, ГК, 10 състав в частта, в която е отменено определение № 4993 от 27.11.2014г. по т.д. № 143/2014г. на ОС – Благоевград за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.74, ал.2 ТЗ по отношение на основанията, предявени с исковата молба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 175 от 21.01.2015г. по гр.д. № 61/2015г. на САС, ГК, 10 състав в частта, в която е прекратено производството по предявения иск по чл.74 ТЗ по отношение на останалите основания, наведени с допълнителна молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: