6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
С., 23.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 293/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Б. Н. – от [населено място] срещу Решение № 1533 от 14.07.2014 г. по т.д.№2565/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №19 от 07.03.2012 г. по гр.д.№885/2010 г. на Пернишки окръжен съд, с която по иска по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ на синдика Н. Г. М. на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] и Б. Б. Н. – от [населено място], е обявена за нищожна по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността на търговеца, сделката по покупко – продажба на вещно право на строеж за изграждане на описания апартамент в масивна жилищна сграда, която ще бъде изградена в [населено място], УПИ VІІІ-681,682,1379,2979, парцел 8 от кв.7, м.”В. – Вец С.”, сключена на 21.07.2008 г. с нот.акт №16, том ІІ, рег.№6165,д. № 198/ 2008 г. на нотариус №265 Вяра Я., с район на действие района на РС-София, с оплакване за недопустимост, като постановено по ненадлежно предявен иск и при липса на правен интерес, и за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателката поддържа, че искът е предявен за прогласяване нищожност на сделка покупко-продажба на недвижим имот: апартамент и принадлежащ към него склад, а обявената за нищожна сделка е с друг предмет, като съдът служебно е изменил основанието на иска, без заявено такова основание и петитум от ищеца, като е недопустимо исканото във въззивната инстанция „уточнение”, с което се изменят основанието и петитума. Поддържа, че искът е недопустим и поради липса на правен интерес у ищеца поради осъществяване на правото на строеж към датата на предявяването му – сградата е изпълнена на „груб строеж”, с което правото на строеж е трансформирано в право на собственост и с погасяването му поради това, че е упражнено, отпада правният интерес на ищеца да иска относителна недействителност на сделката – изконсумираното право на строеж не може да служи за удовлетворяване интересите на кредиторите в несъстоятелността. Излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението и в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване освен оплакване за недопустимост в смисъла, съдържащ се в жалбата, сочи, че по въпроса: следва ли въззивният съд да обсъди оплакването и възражението на жалбоподателя за допуснати в първоинстанционното производство пороци на доказателствения процес, засягащи експертизата; следва ли въззивият съд да осъществи самостоятелна оценка на доказателствата за извършено плащане цената 124 420 евро на закупения недвижим имот, по които въпроси съдът е допуснал нарушение на задълженията си по чл.12 и чл. 235 ГПК и се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – основание за касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Сочи ППлВС№1/1953 г.;ППлВС №7/1965 г.;ППлВС №1/1985 г; т.19 от ТР№1/2001 г. на ВКС,ОСГК и т.1 и т.5 на ТР№1/ 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и решения на ВКС:Р.№691/02.02.2011 г. по гр. д. №1620/2009 г. на Іг.о.;Р.№411/27.10.2011 г. по гр.д.№1857/2010 г. на ІVг.о.;Р.№ 470/16.01.2012 г. по гр.д.№1318/2010 г. на ІV г.о.;Р.№ 331/04.07.2011 г. по гр.д.№1649/2010 г. на ІV г.о.;Р.№92/22.02.2011 г. по гр.д.№1863/2010 г. на ІVг.о.;Р.№126/09.05.2011 г. по гр.д.№ 421/ 2009 г. на ІVг.о.;Р.№ 217/09.06.2011 г. по гр.д.№761/2010 г. на ІV г.о.; Р.№324/22.04.2010 г. по гр.д.№1413/2009 г. на ІV г.о.; Р.№157/08.11. 2011 г. по т.д.№823/2010 г. на ІІ т.о.;Р.№212/01.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010г.на І т.о.;Р.№57/02.03.201 г.по гр.д.№ 1416/2010г. на ІІІ г.о.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], чрез назначения от въззивния съд особен представител адв.М. С. – САК и синдикът М. С. на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] оспорват искането за допускане на касационно обжалване, оспорват и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение в частта, с която е уважен иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението в частта, с която е уважен искът по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ за обявяване нищожна по отношение масата на несъстоятелността на сделката покупко-продажба на право на строеж за изграждане на недвижим имот, сключена с нот.акт №6165/ 21.07.2008 г. между Б. Б. Н. и [фирма] – [населено място], съдът е изложил, че страните са сключили Предварителен договор за изграждане и продажба на описания жилищен имот с цена 124 430 евро, платима на вноски по описания начин, съгласували са вида и обема на подлежащите на изпълнение до 31.12.2009 г. СМР, уговорили са прехвърляне на собствеността с нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж, каквото е извършено с нот.акт от 21.07.2008 г. с цена 20 500 лв. без ДДС. Въз основа на счетоводната експертиза съдът е приел, че продавачът е получил на 21.07.2008 г. 24 600 лв. (от която 4100 лв. ДДС), и съгласно оценителната експертизата, съдът е посочил, че правото на строеж, оценено по пазарни цени към датата на сделката, е 50 690 лв., пазарната оценка на имота, за който е отстъпено правото на строеж към 21.07.2008 г. е 160 600 лв., като е платена по предварителния договор вноска 6000 евро и сума 50 000 евро с разписка с дата 15.05. 12008 г., която дата е оспорена. Направил е извод, че купувачът не е доказал симулативност на клаузата на сделката досежно цената на правото на строеж и че липсва обратен документ, установяващ съгласие за цена, различна от посочената. Искът е уважен по съображения, че сделката е извършена след обявяване неплатежоспособност на продавача с начална дата 13.11.2007 г. и че при преценка еквивалентността на престациите към момента на сделката с вещно-правен ефект, е налице значителна несъразмерност между даденото и полученото. Съдът е заключил, че с уважаването на иска настъпват правните последици, предвидени в чл. 648 ТЗ – възстановяване на престацията по недействителната сделка, за което възниква за несъстоятелния длъжник субективно право да заяви осъдителен иск за връщане на престацията в масата на несъстоятелността.
По оплакването на жалбоподателката за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск и при липса на правен интерес у ищеца.
Оплакването е неоснователно. Постановено е от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№93/10.07.2014 г. по т.д.№2907/2013 г. на ІІ т.о. по въпроса за допустимостта на исковете по чл. 647 ТЗ, когато предмет на атакуваната разпоредителна сделка, е право на строеж и същото е реализирано, което решение намира приложение и към спора на страните по настоящото дело с предмет обявяване за нищожна спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на основание чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ възмездна сделка учредено право на строеж. В това решение е прието, че с уважаване на отменителните искове по чл. 647 ТЗ правното положение, настъпило като последица от атакуваните сделки, се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, в състоянието, което е било преди тяхното извършване, затова всяка от страните дължи връщане на полученото. Когато правото на строеж не съществува към датата на предявяване на иска, тъй като е надлежно упражнено, приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което се е възползвал – стойността на правото на строеж. Това притезателно право ще се осъществи с осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен от изхода по спора по отменителния иск по чл. 647 ТЗ – от това произтича и правният интерес от водене на иск по чл. 647 ТЗ за относителна недействителност на сделка с предмет отчуждаване на право на строеж, което е било упражнено към датата на предявяване на отменителния иск и такъв иск се явява допустим.
Тъй като постановеният въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с посоченото решение, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, поддържано на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, като постановено по иск, какъвто не е предявен – при предявен иск за прогласяване нищожност на сделка покупко – продажба на недвижим имот, е обявена за нищожна сделка за право на строеж и съдът служебно изменил основаниеито, като ищецът недопустимо е заявил във въззивната инстанция изменение на основанието и на петитума.
Тъй като в обстоятелствената част на исковата молба подробно е описан нот.акт, с който е реализирана сделката, предмет на иска по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, който нот. акт обективира покупко-продажба на право на строеж за изграждане на описания недвижим имот, с постановеното от първоинстанционния съд решение относно сделката, обективирана в този нот.акт, който подробно е цитиран, не е налице служебно произнасяне по иск, какъвто не е предявен. Изявлението на синдика в Молбите, подадени във въззивната инстанция – л.94 и л.147 – не съставляват искане за изменение на основанието и на петитума на иска, а се касае за уточнение на иска, тъй като предявеният иск е с предмет установяване нищожност по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, на възмездна сделка с имуществено право, която сделка е обективирана в посочения нот. акт: покупко-продажба на правото на строеж за изграждане на описания недвижим имот.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т. 1 ГПК по въпросите: следва ли въззивният съд да обсъди оплакването и възражението на жалбоподателя за допуснати пороци от първоинстанционния съд относно експертизата и следва ли да осъществи самостоятелна оценка на събраните доказателства за извършеното плащане цената на недвижими я имот 124 420 евро, далеч надхвърляща стойността на правото на строеж, чиято реституция се претендира.
В първоинстанционното производство ответницата е оспорила допълнителното заключение на оценителната експертиза с искане за повторно заключение, което да се изготви от три вещи лица, което искане съдът не е уважил, по изложените затова съображения. Искането на Б. Н. във възивната жалба за повторна оценителна експертиза от три вещи лица, въззивният съд не е уважил по съображенията, изложени в съдебно заседание на 27.05.2014 г.
С оглед тези данни по делото, формулираният от жалбоподателя въпрос се свежда до въпроса за приложението на чл. 266 ал. 3 ГПК – за допускане и събиране от въззивния съд на доказателства, посочени от страната, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – доказателства, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбите на чл. 266 ал. 3 ГПК – първоинстанционният съд е имал основание да откаже повторна оценителна експертиза, изпълнена от три вещи лица, за което е изложил съображения, при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила относно събирането на доказателства, въззивният съд не е имал основание да назначи исканата от страната експертиза. При така извършените от въззивният съд действия по искането на ответницата по делото за събиране на доказателства, не е необходимо тези действия въззивният съд да обсъжда отново в съобразителната част на решението.
Въпросът следва ли въззивият съд да осъществи самостоятелна оценка на доказателствата за извършено от купувачката плащане цената на закупения имот, по който жалбоподателят поддържа, че е решен в нарушение на съдебната практика относно задълженията на въззивния съд при постановяване на решението, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, тъй като предмет на сделката, чието обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността се иска, е тази, обективирана в посочения нот.акт №126/2008 г. – право на строеж за изграждане на описания жилищен имот, релевантна за иска по чл. 646 ал. 1 т. 4 ТЗ спора е цената на правото на строеж.
С оглед този изход на делото, тъй като адв.М. С. – САК е назначена във въззивната инстанция за особен представител на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], на същата следва да се определи за подадения отговор на касационна жалба адвокатско възнаграждение. Същото е в размер на 844.71 лв., определено на основание чл. 9 ал. 3, вр. чл. 7 ал.3, вр. ал. 2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото искът по чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ за прогласяване нищожност спрямо масата на несъстоятелността на договор за продажба на право на строеж с данъчна оценка 19 876 лв., е за попълване масата на несъстоятелността. Съгласно чл. 47 ал. 6 ГПК възнаграждението за назначения от съда особен представител е в тежест на ищеца.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1533 от 14.07.2014 г. по т.д.№2565/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. Б. Н. – от [населено място] да плати на основание чл. 47 ал. 6 ГПК на адв. М. С. – САК – особен представител на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] 844.71 лв. – възнаграждение за особен представител.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: