3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 20.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1289 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ” ЕАД / [фирма]/ за отмяна на влязлото в сила решение № 6 от 23.02.2012г. на Бургаски апелативен съд, постановено по т.д. № 121/2011г.
Молбата за отмяна е обоснована с основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Молителят твърди, че с решение № 286 от 16.07.2010г. по гр.д. № 357/2008г. на БОС е прогласен за нищожен договор за продажба на недвижим имот – обособена част от [фирма], сключен на 17.11.2003г. между дружеството и [фирма], [населено място], нотариално заверен с рег. № 31708/17.11.2003г., вписан на 24.11.2003г., том ІІ, № 100, вх. рег. № 23020 на Служба по вписванията при РС – Царево. Твърди, че това решение е влязло в сила, тъй като с определение № 491 от 03.07.2013г. по т.д. № 2017/2013г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 36 от 18.05.2012г. по т.д. № 310/2011г. на Бургаски апелативен съд, с което се потвърждава решението на БОС в посочената част. Предвид изложеното поддържа, че съобразно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК по надлежен съдебен ред – с посоченото влязло в сила съдебно решение, е установена неистинност на документ. Сочи, че обявеният за нищожен договор за продажба е бил правното основание, с което [фирма] се е легитимирал пред Агенция по вписванията, за да извърши апортна вноска, за чиято нищожност молителят [фирма] е водил съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство. По този начин, според молителя, се е стигнало до незакосъобразното, неправилно и правно абсурдно състояние, при което с решението, чиято отмяна се иска, е постановена валидността и законосъобразността на вписване на апортна вноска на имот, който не е собственост на апортиращото дружество – [фирма], [населено място].
Ответникът [фирма] оспорва молбата като недопустима – подадена след преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.2 ГПК, а по същество – неоснователна, по изложените в представения отговор съображения. Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответникът [фирма] не изразява становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения:
Молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдението за постановено влязло в сила решение по друго дело, с което е установена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – обособена част от [фирма], сключен на 17.11.2003г. между дружеството и [фирма], [населено място], и в тази връзка поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато е установено по надлежния ред престъпно обстоятелство /неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото/, обусловило съдържанието на атакуваното решение. Такова доказателство е влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, установяващи престъпното обстоятелство. Представеното с молбата съдебно решение, на което се позовава молителят, с оглед правните му последици и обективните предели на формираната с него сила на пресъдено нещо, не установява неистинност на документ или друго престъпно обстоятелство, обусловило съдържанието на атакуваното решение. Поради това следва да се приеме, че поддържаното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение следва да се квалифицира по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Независимо как ще се квалифицират изложените в молбата за отмяна твърдения – като твърдения за наличие на основанието на чл.303, ал.1, т.2 ГПК или на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, следва да се приеме, че е изтекъл предвиденият в чл.305, ал.1 ГПК срок. Съгласно чл.305, ал.1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а в случаите по чл.303, ал.1, т.2 ГПК – считано от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. Решението, на което се позовава молителят, е влязло в сила на 03.07.2013г. с постановяване на определението на ВКС по чл.288 ГПК. Молителят е страна по делото, по което е постановено решението, и поради това следва да се приеме, че са му били известни както самото решение, така и обстоятелствата, които се установяват въз основа на него. Следователно още към датата на постановяване на определение № 491 от 03.07.2013г. по т.д. № 2017/2013г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 36 от 18.05.2012г. по т.д. № 310/2011г. на Бургаски апелативен съд, молителят е могъл да се снабди с препис от него, за да го ползва в производство по чл.303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 20.03.2014г. – повече от осем месеца след датата на влизане в сила на решението, т.е. след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1 ГПК тримесечен срок. Тримесечният срок по чл.303, ал.1 ГПК е изтекъл в рамките на пределния едногодишен срок по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, поради което е без значение обстоятелството дали последният е изтекъл. Срокът по чл.303, ал.1 ГПК е преклузивен и пропускането му преклудира правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303 и сл. ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че подадената на 20.03.2014г. молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на спора на ответника по молбата [фирма] следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 500 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ” ЕАД за отмяна на влязлото в сила решение № 6 от 23.02.2012г. на Бургаски апелативен съд, постановено по т.д. № 121/2011г.
ОСЪЖДА „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ” ЕАД да заплати на [фирма] сумата 500 лева /петстотин лева/ – разноски в производството по отмяна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: