10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. София, 05.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 450 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 2 и т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 353 от 25.10.2013г. по арб. дело № 353/2013г. на арбитър Б. Г..
Ищцата И. Д. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. К. поддържа становище, че решението на арбитъра е основано на несъществуващо арбитражно споразумение, тъй като Общите условия към сключения договор за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, не са подписани от ищцата, не са й предоставени от ответното дружество – основание по чл. 47, т. 2, предл. 1 ЗМТА. Излага съображения, че в предходно арбитражно производство със същия предмет, образувано пред Арбитражен съд „А. Юстициариум” С. по арб. дело № 1455/2013г., такова възражение е уважено и арбитражното производство е прекратено. Ищцата твърди, че с отговора на исковата молба, подадена до арбитър Б. Г., е оспорила компетентността на арбитъра да разгледа спора поради липса на арбитражна клауза в договора за револвиращ заем, а с оглед становището на ищеца в арбитражното производство /ответник в настоящото производство/ И. Г. е направила възражение, че общите условия не са подписани от нея, нито са й предоставени от ответника при сключване на договора. Поддържа становище, че в арбитражното производство не са представени доказателства за момента на предаване на вече попълнения договор за револвиращ заем заедно с общите условия. Ищцата релевира доводи, че въпреки направеното възражение по реда на чл. 20, ал. 1 ЗМТА, в нарушение на чл. 20, ал. 4 ЗМТА липсва мотивирано определение на арбитъра по възражението за некомпетентност.
Основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2, предл. 2 ЗМТА е въведено като евентуално, ако се приеме наличие на арбитражно споразумение, и е аргументирано с недействителност на арбитражното споразумение поради липса на валидно изразена воля за сключването му. Ищцата поддържа, че не й е била предоставена възможност да се запознае с общите условия на договора за револвиращ заем при подписването му.
Ищцата релевира доводи за противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България поради следното: арбитърът не е постановил мотивирано определение по възражението за липса на компетентност поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение, нито е направил това с арбитражното решение; немотивираното определение е постановено без да са приложени по делото действалите към момента на сключване на договора общи условия; решението е мотивирано и се основава на доказателства, които не са приети в арбитражното производство – погасителен план по втория револвинг; в нарушение на принципа на равенство на страните в процеса и принципа на състезателност арбитърът след отмяна на определението за даване на ход по същество е провел ново заседание за попълване на делото с нови доказателства и уточняване на твърденията на ищцовото търговско дружество /ответник в настоящото производство/; арбитърът не е обсъдил някои от възраженията и доводите на ответницата /ищца в настоящото производство/ – че отпуснатата сума е изцяло върната след постъпването й по банковата й сметка въпреки изричното несъглаясие на ответницата да се ползва от заема; доводите, че договорът за револвиращ заем е заведен в ищцовото търговско дружество с една дата, а като дата на сключването му се посочва друга дата; възраженията за противоречие на клаузите на ДРЗ с разпоредбите на З., наличието на неравноправни клаузи. Ищцата поддържа, че при разглеждане на спора и постановяване на арбитражното решение са нарушени принципът за законност, за равенство на страните в процеса, за състезателност, за дирене на обективната истина, правото на справедлив процес, поради което арбитражното решение е несъвместимо с обществения ред – чл. 47, т. 3 ЗМТА.
Относно основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 6 ЗМТА е въведено твърдението, че процедурата, по която е проведено арбитражното производство, е съобразена с общите условия версия от 01.12.2011г., с които страните не са постигнали съгласие, а общите условия версия от 16.02.2008г. предвиждат друга процедура за разглеждане на арбитражното дело. Ищцата релевира доводи за наличие на неравноправни клаузи в общите условия по смисъла на чл. 143 З. – т. 2 във връзка с т. 1.6. от ОУ, т. 12.4. и арбитражната клауза.
Ищцата моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Л. – М. оспорва предявения иск, като прави възражение за неоснователност на молбата за отмяна на арбитражното решение и липса на твърдените основания по чл. 47 ЗМТА.
Релевира доводи, че сезираният арбитър ад хок Б. Г. е копетентен да разгледа спора между страните, тъй като към датата на сключване на договора за револвиращ заем този арбитър е посочен в общите условия и страните са се съгласили той да бъде компетентен да разглежда имуществени спорове между тях. Прекратяването на производството пред Арбитражен съд „Арбитър Юстициарум“ С. на 28.03.2013г. поради неподведомственост на спора не формира сила на пресъдено нещо по претенцията на [фирма] срещу И. Д. Г..
Ответникът поддържа становище за наличие на валидна арбитражна клауза за инцидентен арбитраж „ад хок“, създаден за разрешаването на конкретен спор, допустим съгласно чл. 4 ЗМТА, предвид клауза „В“ от сключения между страните договор за револвиращ заем № [ЕГН] и общите условия, които са предадени на ищцата и същата се е запознала с тях и ги е приела. Излага доводи, че няма законово изискване общите условия към основния договор да бъдат подписани, а е достатъчно писменото им приемане чрез подписване на основния договор или нарочен документ.
Ответникът релевира доводи за неоснователност на възражението на ищцата, че до арбитражното заседание, в което е представено копие на общите условия, същата не е запозната със съдържанието им.
Поддържа становище, че арбитражното решение не противоречи на обществения ред на Република България и с него не са нарушени основните принципи на правопорядъка в страната. Арбитърът не е нарушил правото на участие и защита на страните в процеса, уведомил е своевременно страните за насрочените арбитражни заседания, предоставил е възможност за вземане на становище и ангажиране на доказателства, допуснал е всички доказателствени искания на ищцата.
Ответникът аргументира липсата на основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА с обстоятелството, че образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура е съобразено с уговореното между страните към датата на сключване на договора за револвиращ заем, съгласно чл. 18 и чл. 24 от общите условия.
Относно твърдението на ищцата за наличие на неравноправни клаузи ответникът изразява съображения, че ищцата не е конкретизирала за кои общи условия се отнася, в ЗМТА не се съдържа основание за отмяна на арбитражно решение поради неравноправност на клаузи от общите условия, както и че арбитражната клауза не е неравноправна, тъй като не е във вреда на потребителите, нито изключва или препятства правото на защита, нито ограничава средствата за доказване, нито предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден в закона.
Ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер 390 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 2 и т. 6 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е връчено на ищцата на 15.11.2013г., видно от товарителница № 1050013172040 и писмо изх. № 0232/15.01.2014г. на [фирма].
С решение от № 353 от 25.10.2013г. по арб. дело № 353/2013г. на арбитър Б. Г. И. Д. Г., Г. И. Л. и С. М. П. са осъдени да заплатят на [фирма] солидарно сумата 2 239,62 лв. заедно със законната лихва, считано от постановяване на арбитражното решение до окончателно погасяване на задължението, сумата 85 лв. – разноски по арбитражното производство и 279,64 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По основателността на иска:
Видно от приложените по арбитражното дело в ксерокопие и представените и приложени към настоящото дело в заверено копие и в оригинал договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 26.11.2008г. и Общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица /„ФЛ”/ версия 16.02.2008г., между [фирма] като кредитор, от една страна, и И. Д. Г. като клиент и солидарни длъжници Г. И. Л. и С. М. П., от друга страна, е сключен договор за револвиращ заем. В т. В от договора изрично е посочено, че неразделна част от него са общи условия към ДРЗ за физически лица, които са предадени при подписване на настоящия ДРЗ, с чието съдържание клиентът и солидарните длъжници внимателно са се запознали преди подписването на ДРЗ, нямат забележки към тях и ги приемат. Първата страница от посочените Общи условия /версия 16.02.2008г./ е отпечатана на гърба на оригиналния договор за револвиращ заем и същите не са подписани отделно.
В т. 18 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица /„ФЛ”/ версия 16.02.2008г. е включена арбитражна клауза – в т. 18.1. е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично, до който и да е от посочените арбитри: Х. С., адв. С. П., адв. Б. Г. /с посочени адреси за всеки арбитър/ или друг арбитър, избран от кредитора ад хок, за който избор клиеннът и солидарните длъжници дават предварително съгласието си.
На 27.02.2009г. ищцата е уведомила ответника за желанието си да упражни правото си на отлагане на три последователни месечни вноски по договор за револвиращ заем № [ЕГН] и на същата дата е получила одобрение. С уведомления за промяна на данни по договора за револвиращ заем № [ЕГН] на 01.05.2009г. и 02.02.2010г. ищцата е уведомила ответното дружество за промяна съответно на телефони за контакт, пощенска станция и на работодателя и датата на получаване на трудовото си възнаграждение.
Р. в съдебно заседание на 28.10.2014г. свидетелка С. М. П. заявява, че през м. ноември 2008г. по молба на ищцата е отишла в офиса на [фирма] в [населено място], [улица], където се е срещнала с ищцата, другата поръчителка и служителката на ответното дружество Х.. В присъствието на посочените лица свидетелката се е подписала като поръчител на номер 2 върху искане за кредит, но не са й представили Общи условия. Свидетелката посочва, че за първи път е видяла договора за кредит при арбитър Б. Г., като в същото време твърди, че подписът е неин, но няма спомен да е виждала договора в офиса на ответника.
Въззивният съд счита, че ищцата не е доказала твърдението си, че не е подписала договор за револвиращ заем и че го е видяла за първи път при арбитър Б. Г.. Ищцата не е оспорила автентичността на представения в оригинал с молба от 26.01.2015г. и приет в съдебно заседание на 27.01.2015г. договор за револвиращ заем, поради което на основание чл. 180 ГПК съдебният състав приема, че договорът обвързва страните и удостоверява, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от издалите го лица, т. е. от ищцата, солидарните длъжници и кредитния експерт на [фирма]. Следователно общите условия са приети от ищцовата страна и представляват неразделна част от договора за револвиращ заем. Обстоятелството, че пред свидетелката не е проведен разговор относно общите условия, не дава основание да се направи извод, че такива не са предоставени на ищцата, тъй като свидетелката не е присъствала през цялото време на уговорките между ищцата и ответното дружество, а е отишла по-късно в офиса на [фирма], където вече са се намирали ищцата и другата поръчителка, след като ищцата е взела решение да сключи договор за револвиращ заем.
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА:
Релевираният в исковата молба довод за отмяна на арбитражното решение поради това, че между страните не е сключено арбитражно споразумение, тъй като Общите условия към сключения договор за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, не са подписани от ищцата и не са й предоставени от ответното дружество, е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗМТА арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. В настоящия случай арбитражното споразумение представлява арбитражна клауза в Общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица /„ФЛ”/ версия 16.02.2008г., които ищцата е приела. С приемането на Общите условия същите са станали неразделна част към сключения между ищцата и заемодателя [фирма] договор за заем № [ЕГН] от 26.11.2008г. и на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 287 ТЗ са обвързали ищцата. С включената в приетите от ищцата Общи условия писмена арбитражна клауза, която притежава всички белези, с които разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА характеризира арбитражното споразумение, е предоставена арбитражна компетентност на арбитър ад хок Б. Г., разгледал процесното решение.
Обстоятелството, че в предходно арбитражно производство със същия предмет, образувано пред Арбитражен съд „А. Юстициариум” С. по арб. дело № 1455/2013г., е уважено възражение за липса на арбитражно споразумение и арбитражното производство е прекратено, не е основание за извод, че липсва арбитражно споразумение по отношение на арбитър ад хок – в случая арбитър Б. Г.. Прекратяването на арбитражното производство по арб. дело № 1455/2013г. поради неподведомственост на спора се отнася до компетентността на Арбитражен съд „А. Юстициариум” С., но не и по отношение на компетентността на арбитър Б. Г.. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМТА арбитражният съд, респективно арбитър ад хок се произнася за своята компетентност въз основа на представеното арбитражно споразумение или арбитражна клауза.
Неоснователен е доводът за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2, предл. 2 ЗМТА. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици и на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай волята за приемане на Общите условия, в които се съдържа арбитражната клауза /т. 18/, е ясно изразена от ищцата. Поради това, че ищцата не е оспорила автентичността на оригиналния договор за револвиращ заем, същият обвързва страните и недействителността на арбитражното споразумение поради липса на валидно изразена воля за сключването му не е установена.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА:
Съобразно чл. 47, т. 3 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. В настоящия случай ищцата се позовава на втората хипотеза. Под понятието „обществен ред” следва да се разбират основните принципи на правовия ред на Република България, охраняващи основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Доводът на ищцата, че арбитърът не е постановил мотивирано определение по възражението за липса на компетентност поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение, нито е направил това с арбитражното решение, е неоснователен. В заседанието на 16.05.2013г. арбитър Б. Г. се е произнесла по възражението на И. Г. за липса на компетентност, като е приела същото за неоснователно, доколкото в Общите условия към процесния ДРЗ е предвиден специален ред за разрешаване на споровете от посочени арбитри, между които е и Б. Г.. В заседанието на 04.07.2013г. арбитърът е извършил констатация по оригинала на договора за револвиращ заем, че отпечатаните на гърба на ДРЗ общи условия са трайно прикрепени към договора, и в решението отново се е произнесъл по отношение на своята компетентност да разгледа спора съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 ЗМТА.
Оплакванията, че решението е мотивирано и се основава на доказателства, които не са приети в арбитражното производство – погасителен план по втория револвинг, че арбитърът не е обсъдил някои от възраженията и доводите на ответницата /ищца в настоящото производство/, напр. че отпуснатата сума е изцяло върната след постъпването й по банковата й сметка въпреки изричното несъгласие на ответницата да се ползва от заема, доводите, че договорът за револвиращ заем е заведен в ищцовото търговско дружество с една дата, а като дата на сключването му се посочва друга дата, възраженията за противоречие на клаузите на ДРЗ с разпоредбите на З., наличието на неравноправни клаузи, представляват оплакване за неправилност на арбитражното решение, които не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 47 ЗМТА. Евентуалните грешки на арбитражния съд при формиране на вътрешното му убеждение или неправилно прилагане на материалните норми не представляват основание за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Неоснователен е доводът за нарушение на обществения ред поради нарушение на принципа на равенство на страните в процеса и принципа на състезателност, изразяващо се в провеждането на ново заседание за попълване на делото с нови доказателства и уточняване на твърденията на ищцовото търговско дружество /ответник в настоящото производство/ след отмяна на определението за даване ход на устните състезания. Ищцата /ответник в арбитражното производство/ е била призована за заседанието за 10.10.2013г., на което същата се е явила лично и с процесуалния си представител адв. К., изразила е становище, поради което принципите на равенство на страните в процеса и състезателност не са нарушени и следователно не е налице и нарушение на обществения ред.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 6 ЗМТА:
Съобразно чл. 47, т. 6 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не са съобразени със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА, а ако липсва споразумение – когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Доводът на ищцата за отмяна на арбитражното решение поради това, че процедурата, по която е проведено арбитражното производство, е съобразена с общите условия версия от 01.12.2011г., с които страните не са постигнали съгласие, а общите условия версия от 16.02.2008г. предвиждат друга процедура за разглеждане на арбитражното дело т. 18.5 и т. 18.6, е неоснователен. В арбитражното производство са представени общите условия версия 16.02.2008г. Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че съгласно чл. 5 ЗМТА страната в арбитражното производство, която знае, че не са били спазени неповелителна разпоредба на този закон или изискване, предвидено от арбитражно споразумение, и въпреки това продължи да участвува в арбитражното производство, без да възрази незабавно или в предвидения за това срок, не може да се позовава на нарушението. Предвиденият в т. 18.5. от тези общи условия петдневен срок за разглеждане и решаване на искане за решаване на спора чрез арбитраж, считано от деня, следващ деня на фактическото получаване на документа или приравнените на фактическо получаване случаи на чл. 18, ал. 18.4, не е преклузивен, а инструктивен и ищцата не е възразила срещу него. Възражението се отнася до липсата на компетентност на арбитъра ад хок, което е разгледано с определението от 16.05.2013г. и арбитражното решение.
Доводите за наличие на неравноправни клаузи в общите условия по смисъла на чл. 143 З. – т. 2 във връзка с т. 1.6. от ОУ /чл. 143, т. 9 З./ и т. 12.4. се отнасят до арбитражния спор по същество, относно конкретни договорни клаузи, обуславящи правилността на решението, поради което са неотносими в настоящото производство.
Релевантен е доводът за неравноправност на арбитражната клауза, включена в Общите условия, на основание чл. 143, т. 12 З.. Основни принципи на договорното право при условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването на тези принципи е от съществено значение за потребителските договори. Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за защита на интересите на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 З. включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна процесната арбитражна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: арбитражната клауза да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 З. законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 17 З. са посочени 17 примера на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143, т. 16 З. неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, са тези, които изключват или възпрепятстват правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължават потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон, ограничават необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налагат тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. В конкретния случай арбитражната клауза е уговорена в Общите условия на договора, за които заемополучателката в договора за револвиращ заем изрично писмено е заявила, че ги приема, поради което съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, респективно чл. 16 ЗЗД същите са задължителни за страните.
Арбитражната клауза не е неравноправна, тъй като не е във вреда на ищцата, нито изключва или препятства правото й на защита, не ограничава средствата за доказване и не предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Разпоредбата на чл. 4 ЗМТА във връзка с § 3 ПЗР на ЗМТА допуска сключване на арбитражни клаузи, които уреждат разглеждане на спора от арбитраж – постоянна институция или арбитраж ад хок за конкретния спор, а съобразно чл. 24 ЗМТА страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. Клаузата на чл. 18 от Общите условия не е в противоречие с посочената разпоредба, нито е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 16 З., нито нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 З., тъй като, от една страна учредяване на арбитраж ад хок е допустим, а от друга страна, са определени няколко арбитри, към които може да бъде отнесен конкретният спор, като ищцата изрично е удостоверила, че е запозната със съдържанието на Общите условия към ДРЗ за физически лица, няма забележки, поради което ги приема и се задължава да ги спазва. Допустимостта на възлагане на решаването на определен спор, който не е постоянна институция и се състои от един арбитър е уредена в чл. 4 и чл. 11, ал. 1 ЗМТА. В случая в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри, поради което не би могло да се приеме, че е уговорено задължение за сезиране на определен арбитражен съд, както и нарушение на целите, предвидени в чл. 1 З., а именно право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове. Изборът на арбитър е предоставен на страната, която предяви иск пред арбитражния съд, като ответната страна разполага и с правото по чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМТА – спорът относно арбитъра да бъде разрешен от председателя на Б. или на СГС.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че процесната арбитражна клауза не е сключена във вреда на ищцата и с нея не се злепоставят нейните интереси, нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговското дружество и ищцата. Уговорената арбитражна клауза не е и от категорията на клаузите, които не съответстват на изискванията за добросъвестност, тъй като подобна клауза е допустима и присъща на нормалните договорни правоотношения с оглед разпоредбите на чл. 4 и чл. 11, ал. 1 З., а възможността всяка от страните по договора да повдигне спор пред избран от нея между посочените трима арбитри осигурява равнопоставеността на съконтрагентите, с изключение на клаузата за друг арбитър, избран от кредитора ад хок.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решение № 353 от 25.10.2013г. по арб. дело № 353/2013г. на арбитър Б. Г. не следва да бъде отменено на твърдените от ищцата основания по чл. 47, т. 2, т. 3, предл. 2 и т. 6 ЗМТА. С оглед изхода на спора на ищцата не се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищцата трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Г. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение № 353 от 25.10.2013г. по арб. дело № 353/2013г. на арбитър Б. Г. на основание чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 2 и т. 6 ЗМТА като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 390 лв. /триста и деветдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.