О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 29.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 875 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от адв. В. А., срещу определение № 3517 от 07.12.2015г. по ч.гр.д. № 4915/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е обезсилено определение № 12 от 02.10.2015г. по т.д. № 211/2014г. на СОС, с което е отказано възстановяването по молба на [фирма] на срока по чл.367, ал.1 ГПК за подаване на писмен отговор на искова молба и е оставена без разглеждане молбата на това дружество от 31.07.2015г. за въстановяване на срок за отговор на подадената срещу дружеството от синдика искова молба като недопустима.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор не е просрочена, тъй като в протокола от съдебното заседание от 14.07.2015г. изрично е вписано, че дружеството е нередовно призовано, т.е. призовката не е редовно оформена, и определението от 12.06.2015г. не е било редовно връчено на дружеството. Поддържа още, че по делото е доказано наличието на обективни обстоятелства за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени, като излага съображения в подкрепа на довода си. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК , тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос: „Към „особени и непредвидени обстоятелства“ отнасят ли се и тези, които са пряка и непосредствена последица от предходни „особени и непредвидени обстоятелства“?“ Поддържа, че е било налице внезапно заболяване на единствения служител на дружеството в производство по несъстоятелност – изпълнителния директор, съставляващо препятствие, което последният не е могъл да отстрани, за да упражни процесуална защита чрез подаване на писмен отговор. Позовава се на определение № 64 от 26.01.2011г. по ч.гр.д.№ 19/2011г. на ВКС, определение № 93 от 04.03.2015г. по ч.гр.д. № 788/2015г. на ВКС, ГК, I г.о.. Счита, че е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като във връзка с прилагането на разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК практиката на съдилищата следва да се допълни или осъвремени.
Ответникът А. Ц. Г. – синдик на [фирма] /н/ оспорва частната касационна жалба. Излага съображения за нейната неоснователност поради липса на основания за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, подадена от ответника, е недопустима. Посочил е, че производството по възстановяване на пропуснат срок се инициира по молба на страната, която се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Приел е, че в случая с получаването на определение от 12.06.2015г., в което е отразено, че в срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпил от [фирма], страната е уведомена за пропускането на срока за осъществяване на това процесуално действие. Приел е, че връчването на определението е извършено на 24.06.2015г. лично на управителя на дружеството Р. Г., който е подал молбата за възстановяване на срока на 31.07.2015г., след изтичане на предвидения в чл.64, ал.3 ГПК едноседмичен срок от получаване на съобщението за пропускането му, който е изтекъл на 01.07.2015г. Поради това въззивният съд е заключил, че молбата се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Решаващият извод на въззивния съд е за недопустимост на молбата за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба поради подаването й след предвидения в чл.64, ал.3 ГПК срок, поради което изобщо не е обсъждано наличието на предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК. С оглед на това формулираният във връзка с тези предпоставки процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, а касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в частната касационната жалба факти и обстоятелства.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3517 от 07.12.2015г. по ч.гр.д. № 4915/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: