5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
гр. София, 28.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2246 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. Х. против определение № 1394 от 22.05.2015г. по т. д. н. № 1736/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на [фирма] срещу решение от 13.03.2015г. по т. д. № 190/2014г. на Окръжен съд Монтана, и е прекратено въззивното производство.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В частната жалба са релевирани доводи, че [фирма] попада в двете групи лица, легитимирани да обжалват решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ, предвидени в чл. 613а, ал. 2 ТЗ: 1/ в полза на банката като универсален правоприемник на [фирма] от кредитополучателя по договор за кредит № 3000-1094/25.07.2011г. [фирма] е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 8, том III, рег. № 2516, дело № 294 от 2011г. по описа на нотариус Я. Я. Ц. с рег. № 579 на НК, с район на действие района на Районен съд Монтана върху описан недвижим имот, която не е заличена; 2/ частният жалбоподател притежава срещу [фирма] безспорно вземане по три броя заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на които са издадени изпълнителни листи.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По повод на подадена от длъжника [фирма], [населено място] молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството с решение от 13.03.2015г. по т. д. № 190/2014г. на Окръжен съд Монтана [фирма] е обявено в неплатежоспособност, определена е начална дата на неплатежоспособността 13.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от [фирма] с оплакване за недопустимост на решението поради наличието на т. дело № 28/2015г. на Окръжен съд Монтана, образувано по повод подадена от [фирма] молба за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] и нарушение на чл. 629, ал. 3 ТЗ, евентуално неправилност на решението в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособността. Процесуалната си легитимация за обжалване на решението въззивникът /настоящ частен жалбоподател/ е обосновал с обстоятелството, че е кредитор на дружеството с вземания, произтичащи от няколко търговски сделки:
1/ по договор за кредит № 300-1094/25.07.2011г. между [фирма] като универсален правоприемник на [фирма] и [фирма] и анекс № 1 № 300-1230/15.08.2011г. с учредена първа по ред договорна ипотека върху подробно описан недвижим имот; за вземането по този договор за кредит, обезпечен с ипотека, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 81100/2013г. на Районен съд Монтана;
2/ по договор за кредит срещу стоков запис № 316-230/21.11.2011г. между [фирма] и [фирма], по който е учреден залог върху вложено в публичен склад А. Л.” Е., зърнобаза [населено място] зърно; за вземането по този договор за кредит са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 25.10.2012г. по ч. гр. д. № 81488/2012г. на Районен съд Монтана;
3/ по договори за кредит срещу складов запис между [фирма] и [фирма] № 316-185/13.09.2011г., № 316-207/10.10.2011г. , № 316-223/08.11.2011г. и № 316-221/08.11.2011г., по които са учредени залози върху вложени в публичен склад А. Л.” Е., зърнобаза [населено място] хлебна пшеница и маслодаен слънчоглед; за вземането по тези договори за кредит са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.08.2012г. по ч. гр. д. № 81109/2012г. на Районен съд Монтана.
За да остави без разглеждане въззивната жалба на [фирма] срещу решение от 13.03.2015г. по т. д. № 190/2014г. на Окръжен съд Монтана и прекрати въззивното производство, Софийски апелативен съд е приел, че въззивникът не попада в кръга на лицата, предвидени в чл. 613а, ал. 2 ТЗ, легитимирани да обжалват решението, тъй като по делото липсват представени от въззивника доказателства, легитимиращи го като носител на вземане, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. В определението са изложени съображения, че представените с въззивната жалба заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове са издадени на основание чл. 406, ал. 1 ГПК и чл. 418 във връзка с чл. 417 ГПК по реда на заповедното производство и издаване на изпълнителен лист, а не по общия исков ред, поради което относно тези притезания липсва сила на пресъдено нещо, присъща на съдебните изпълнителни основания предвид разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ.
Определението на Софийски апелативен съд е неправилно.
Легитимирани да обжалват решението по чл. 630 и чл. 632 ТЗ са страните, които са участвали в производството по чл. 625 ТЗ, както и третите лица, изчерпателно изброени в чл. 613а, ал. 2 ТЗ: 1/ трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение; 2/ или вземането да произтича от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение; 3/ или третото лице да има вземане, обезпечено със залог, вписан в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност; 4/ или вземането на третото лице да е обезпечено с ипотека, вписана в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Правилен е изводът на въззивния съд, че заповедите за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителните листове нямат характер на влезли в сила съдебни решения по смисъла на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. По делото не са налице данни, че по издадените записи на заповед има приключило исково производство по реда на чл. 422 ГПК с влязло в сила съдебно решение. Налице са данни, че във връзка с издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 81100/2013г. на Районен съд Монтана е образувано производство по иск по реда на чл. 422 ГПК срещу ответниците физически лица, но не и срещу [фирма], тъй като дружеството не е подало възражение срещу заповедта за изпълнение; по отношение на заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 81488/2012г. на Районен съд Монтана и ч. гр. д. № 81109/2012г. на Районен съд Монтана не са налице даднни как са продължили заповедните производства. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ е специална процесуална норма, същата не може да бъде тълкувана разширително и поради това, че вземането по заповед за изпълнение не е включено в посочената правна норма, първата хипотеза на чл. 613а, ал. 2 ТЗ не е налице.
При постановяване на определението въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил твърденията във въззивната жалба относно процесуалноправната легитимация на въззивника, произтичаща от вземания по посочени договори за кредит, които са обезпечени с учредена ипотека на подробно описан недвижим имот и залог на стоки в публичен склад. Частният жалбоподател е легитимиран да обжалва решението на Окръжен съд Монтана по чл. 632 ТЗ, тъй като е от категорията на лицата, посочени в последната хипотеза на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, с оглед вземането по договор за кредит № 300-1094/25.07.2011г. обезпечено с ипотека, вписана в публичен регистър, видно от представения нотариален акт № 8, том III, рег. № 2516, дело № 294 от 2011г. по описа на нотариус Я. Я. Ц. с рег. № 579 на НК, с район на действие района на Районен съд Монтана върху описан недвижим имот. Въззивникът е обосновал легитимацията си с вземането по посочения договор, обезпечено с твърдяна във въззивната жалба ипотека на подробно описан недвижим имот и тъй като не са налице данни същата да е заличена се налага изводът, че [фирма] има право да обжалва решението на СГС.
Посочените във въззивната жалба и приложени към нея договор за кредит срещу стоков запис № 316-230/21.11.2011г., сключен между [фирма] и [фирма], и договори за кредит срещу складов запис № 316-185/13.09.2011г., № 316-207/10.10.2011г. , № 316-223/08.11.2011г. и № 316-221/08.11.2011г., сключени между [фирма] и [фирма], не легитимират частния жалбоподател като въззивник по смисъла на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, тъй като вземанията на [фирма] по договорите за кредит са срещу кредитополучателите [фирма] и [фирма] и учредените от [фирма] няколко залога върху вложени в публичен склад стоки обезпечават чужди задължения.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на въззивната инстанция е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1394 от 22.05.2015г. по т. д. н. № 1736/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.