1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр. София, 20.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2029 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на И. Т. П. и П. Л. К., двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. В. Волева срещу разпореждане от 08.05.2015г. по гр. дело № 5079/2015г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав, с което е оставена без движение исковата молба на И. Т. П. и П. Л. К. по отношение на установителните искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на СРС държавна такса в размер 2 085,43 лв. и да представят вносен документ.
Частните жалбоподатели поддържат, че с обжалвания съдебен акт е увеличена цената на иска, поради което е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване. Релевират доводи за неправилност на разпореждането поради противоречие със закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е немотивирано. Излагат съображения, че неоснователно съдът е приел, че искът е оценяем в размер на 54 135,81 лв.; в договора страните не са договаряли сума в посочения размер; цената на иска е неопределяема, тъй като при промяна на лихвата от банката – ответник ще се изменя и държавната такса; искът не следва да се счита имуществен поради това, че това са бъдещи плащания без материална стойност към момента на завеждане на исковата молба; съдът е длъжен да се произнесе служебно по неравноправните клаузи и без да има искане от потребителя съгласно практиката на Съда на Европейския съюз. Частните жалбоподатели молят разпореждането на СГС да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до С. на основание чл. 629 ГПК във връзка със задължението на съда да следи служебно за неравноправния характер на клаузи в потребителския договор.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Д. В. оспорва частната жалба и прави възражение за нейната недопустимост. Поддържа становище, че правилата на чл. 70, ал. 1 и 2 ГПК не намират приложение, тъй като цената на иска не е увеличена, защото първоначално такава не е определена – искът е предявен като неоценяем. Излага съображения, че съдът е оправомощен да се произнесе дали искът за установяване на нищожност на чл. 12, ал. 1 от процесния договор за кредит е оценяем или неоценяем и след първото по делото заседание. Ответникът релевира доводи, че обжалваното разпореждане не прегражда развитието на производството, а съдържа указания до ищците за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба в частта на установителния иск. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Относно искането за преюдициално запитване ответникът поддържа становище, че първите два въпроса имат ясен и недвусмислен отговор в текстовете на Директива 93/13/Е., а третият въпрос се отнася до дължимите държавни такси и е изцяло в компетентността на националните съдилища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 279 ГПК срещу определенията и разпорежданията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението, респективно разпореждането прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. В настоящия случай се обжалва разпореждане, с което въззивният съд е оставил исковата молба на И. Т. П. и П. Л. К. по отношение на установителните искове с правно основание чл. 26 ЗЗД без движение и е предоставил на ищците едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на СРС държавна такса в размер 2 085,43 лв. Атакуваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в посочените разпоредби – същото представлява определение по движение на делото, не е преграждащо и обжалването му не е изрично посочено в закона. Обстоятелството, че въззивният съд при определянето на размера на държавната такса, е посочил цената на предявените установителни искове, не дава основание да се приеме, че обжалваното определение е за определяне на цената на иска и с него тя се увеличава, за да се приеме, че съгласно чл. 70, ал. 2 ГПК разпореждането на въззивния съд подлежи на обжалване. В случая са предявени при условията на обективно съединяване установителни искове за обявяване на нищожност на клаузи от договор за кредит и осъдителен иск и за да определи размерът на държавната такса, въззивният съд е посочил цената на установителните искове, които са оценяеми и начина на определянето й. Постановявайки разпореждането си, с което е определил дължимата държавна такса по предявените установителни искове по чл. 26 ЗЗД, въззивният съд не е извършил увеличаване на цената им, поради което определението не подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилността на обжалваното разпореждане на въззивния съд не подлежи на самостоятелна проверка, а се проверява в производство по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба или обжалване на въззивното решение, с което се обезсилва първоинстанционното решение и се прекратява производството по иска поради неотстраняване нередовностите на исковата молба /ако определената държавна такса не е внесена/ или делото се изпраща на окръжния съд, респективно СГС, като родово компетентен съд за разглеждане на предявения иск /ако въззивният съд приеме, че родовата подсъдност на иска е на окръжния съд, а не на районния съд/.
Предвид изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Относно искането за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 6, § 1 от на Директива 93/13/Е. на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори настоящият съдебен състав счита, че не са налице необходимите предпоставки. Въпросите относно служебното задължение на съда да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/Е., относно служебното прилагане на последиците на неравноправната клауза в потребителския договор съгласно чл. 6, § 1 от Директива 93/13/Е. и дължимостта на държавна такса при оспорване на неравноправна клауза по смисъла на чл. 3, § 1 от посочената директива биха били от значение евентуално за правилността на въззивното решение, но са ирелевантни относно обжалваемостта/ необжалваемостта на разпореждането на въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. Т. П. и П. Л. К., двамата от [населено място], срещу разпореждане от 08.05.2015г. по гр. дело № 5079/2015г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство и отправяне на преюдициално запитване до С. по посочените в частната жалба въпроси.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, Търговска колегия, друг тричленен състав с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.