Определение №297 от 18.4.2016 по търг. дело №2236/2236 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 297

С., 18.04.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2236/ 2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Р.(България) ЕАД – [населено място] срещу Решение № 1090 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 1076/ 2014 г. на ОС – Благоевград съд, с което е потвърдено Решение № 7240 от 24.10.2014 г. по гр.д. №708/ 2014 г. на РС – Благоевград, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от „Р.(България) ЕАД – [населено място] срещу П. Б. З. – от [населено място] за установяване по Договор за банков кредит от 14.07.2006 г. и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1871/2013 г. на РС – Дупница: главница 11 268.93 лв., със законната лихва от 23.08.2013 г.; 1336.69 лв. – редовна лихва за периода 15.02.2012 г. – 25.06.2013 г.; 732.66 лв. – наказателна лихва за периода 15.03.2012 г. – 22.08.2013 г. и разноски: 266.77лв. – д.т. и 516.77 лв. – юрисконсултско възнаграждение, с оплакване за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят в Изложение към касационна жалба по въпроса за настъпване изискуемостта на вземане по договор за банков кредит поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Обосновава, че решението противоречи с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата – т. 18 на ТР №3/18.06.2014 г. по ТД №4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК и т.2 от ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС по ТД №1/2009 г. на ВКС ОСГТК; Р.№23/24.03.2015 г. по т.д.№ 1717/2013 г. на ВКС, І т.о. и Опр.№555/02.10.2009 г. по ч.т.д.№ 505/2009 г. на ВКС, ТК – с изпращането до покана само до поръчителя, без да е редовно уведомен кредитополучателят, обявена ли е от Банката предсрочната изискуемост на кредита при неплащане на дължими вноски. Жалбоподателят сочи, че решението е постановено в противоречие с Р.№146/26.06.2013 г. по т.д.№301/2012 г. на ОС – Добрич и Опр.№653/2014 г. по ч.гр.д. №735/ 2014 г. на ОС – Пазарджик. Аргументира, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е разрешаването на въпроса: при изпратено и получено от 3-то по договора за кредит писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, без редовно уведомяване на кредитополучателя, следва ли да се счита за обявена от Банката предсрочната изискуемост на кредита само с изпратено и получено от поръчителя писмо.
Ответникът по касационната жалба П. Б. З. – от [населено място] оспорва допустимостта на касационната жалба, като възразява, че решението е постановено в съответствие с твърдо установената съдебна практика; поддържа, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като липсва въпрос, който е разрешен от въззивният съд в противоречие с друга съдебна практика и решението е постановено в съответствие с ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК и не се касае до правен въпрос, които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от Банката, срещу поръчителя П. Б. З. – от [населено място] за установяване вземания по Договор за банков кредит от 14.07.2006 г.с кредитополучател К. Х. Ш. – от [населено място] и заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1871/2013 г. на РС-Дупница: главница 11 268.93 лв., със законната лихва от 23.08.2013 г.; 1336.69 лв. – редовна лихва за периода 15.02. 2012 г. – 25.06.2013 г.; 732.66 лв. – наказателна лихва за периода 15.03. 2012 г. – 22.08.2013 г. и разноски, въззивният съд е приел, че предявеният срещу поръчителя иск е допустим, тъй като не е обезсилена издадената в заповедното производство заповед за изпълнение срещу поръчителя, който е подал срещу нея възражение в срок и че заявените в исковата молба фактически и правни основания, са идентични със заявените в заповедното производство. Изложил е съображения, че тълкувана волята на страните, съдържаща се в Договора за кредит, налага извод, че в чл. 10.2 не е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, а правото на Банката да обяви непогасените от длъжника или от поръчителя суми за предсрочно изискуеми, което право, съгласно т.18 от ТР №4/18.06. 2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при наличие на предпоставките за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, настъпва с волеизявление затова на Банката, което съгласно чл. 60 ал. 2 ЗКИ следва да е адресирано до длъжника и до поръчителя – предсрочната изискуемост настъпва от получаването на волеизявлението на Банката. Обосновал е въз основа на обявената от Банката предсрочна изискуемост на кредита, считано от 26.10.2012 г. с писма на Банката с дата 26.10.2012 г. до главния длъжник и до поръчителя, получено от първия на 15.11.2012 г. и от втория на 02. 11.2012 г., че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и в тежест на Банката е да докаже, че в 6-месечен срок от съобщението до длъжника, е предявила срещу него иск или други действия за удовлетворяване на вземането си. Тъй като заявлението е подадено от Банката на 23.08.2013 г. – след изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, съдът е заключил, че е погасено за Банката правото да упражни иска за вземанията си срещу поръчителя. По подробно изложените съображения, съдът е приел за неоснователен и довода на Банката, че е упражнила правото да обяви кредита за предсрочно изискуем с последващите посочени писма до длъжника и до поръчителя.
С оглед така постановеното решение, релевантен за делото е въпросът за настъпването на изискуемостта на вземане по договор за кредит, който въпрос следва да се разглежда във връзка с въпроса за началото на течението на 6-месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.
По този въпрос с т.18 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№. 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
При съобразяване на т.18 е и постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№23/24.03.2015 г. по т.д.№ 1717/2013 г. на ВКС,І т.о., с което е прието, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, срокът е изтекъл.
С оглед тази съдебна практика и приетото в обжалваното решение, че Банката е изпратила уведомления, че прави кредита предсрочно изискуем, както до длъжника, така и до поръчителя, съответно получени на посочените дати, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – противоречивата съдебна практика е преодоляна със създадената задължителна съдебна практика.
Не е релевантен с оглед данните по делото въпросът: само с изпратено и получено от поръчителя писмо на Банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, без редовно уведомяване на кредитополучателя, следва ли да се счита за обявена предсрочната изискуемост, тъй като въззивният съд изрично е обосновал, че Банката е изпратила до кредитополучателя и последният е получил писмото, с което обявява предсрочна изискуемост на кредита. Всъщност възражението на жалбоподателя е, че изявлението на Банката не е достигнало до кредитополучателя на приетата от съда дата, което възражение, ако беше основателно, съставлява оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1090 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 1076/ 2014 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА „Р.(България) ЕАД – [населено място] да плати на П. Б. З. – от [населено място] 600 лв.-разноски по делото за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top