О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 08.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2645 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 197 от 16.09.2016г. по т.д. № 1624/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила Постановление за възлагане от 04.03.2015г. на ЧСИ М. Б. по изп.д. № 20148380410887.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита за правилен извода на състава на ВКС, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 19.11.2015г. и по аргумент от чл.305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в срок до 3 месеца от узнаването на акта, чиято отмяна се иска. Поддържа, че е изцяло неправилен изводът, че молбата е подадена след изтичане на преклузивния срок, като сочи, че доколкото определение на САС не му е съобщавано, то не може да се приеме, че тримесечният срок е започнал да тече на датата на постановяването му – 19.11.2015г. Твърди, че в молбата си за отмяна изрично е посочил, че на 23.02.2016г. е извършил справка по гр.д. № 5749/15г. на СГС и е констатирал, че САС е оставил без уважение частната му жалба срещу определението на СГС, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу постановлението за възлагане. С оглед на това и при липса на доказателства, които да обосновават по-ранна дата на узнаване на влизането в сила на постановлението за възлагане, счита, че тримесечният срок следва да тече от 23.02.2016г. и към момента на подаване на молбата за отмяна не е изтекъл. Като допълнително основание се позовава на датата на вписване на постановлението за възлагане в имотния регистър – 21.01.2016г., след която дата всички трети лица се считат уведомени, като счита себе си за такова трето лице. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба [фирма], [фирма], [фирма] представят становища, с които поддържат, че същата е допустима и основателна.
Ответникът [фирма] счита частната за жалба за недопустима и неоснователна. Твърди, че съдът няма задължение за връчва на страните препис от актовете, които не подлежат на самостоятелно обжалване и с оглед на това счита за неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че не е бил надлежно уведомен за влязлото в сила постановление за възлагане. Поддържа още, че на 12.03.2015г. ЧСИ е връчил надлежно на [фирма] уведомление за възлагане на недвижимия имот и след това дружеството е обжалвало постановлението за възлагане, с оглед на което в негова тежест е било да следи хода на инициирания от самия него процес.
Ответникът „Р. (България)“ ЕАД оспорва частната жалба. Поддържа, че на 04.12.2015г. частният жалбоподател [фирма] е подал касационна жалба срещу определението на САС от 17.11.2015г., както и молба-уточнение към нея от 23.12.2015г., а с молба за обезпечение на бъдещ иск с вх. № 3443/12.01.2016г. по гр.д. № 354/16г. на II бр.състав е поискал спиране на изпълнението по изпълнителното дело, като в молбата си е изложил, че постановлението за възлагане е влязло в сила и е приложил определението на САС от 19.11.2015г. Поради това счита обжалваното определение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че в подадената от [фирма] молба се обосновава основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което в този случай молбата за отмяна следва да бъде подадена в 3 – месечен срок, считано от узнаването на акта, чиято отмяна се иска. Посочил е, че с отговора на ответника по молбата е представено копие от жалба вх. № 13609 от 13.03.2015г., с която молителят е обжалвал постановлението за възлагане пред СГС; с определение от 15.07.2015г. по ч.гр.д. № 5749/15г. на СГС жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, като определението е потвърдено с определение № 3256 от 19.11.2015г. по ч.гр.д. № 4654/2015г. на САС. С оглед на това е приел, че срокът по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК е започнал да тече на 19.11.2015г. и е изтекъл на 19.02.2016г., а молбата за отмяна е подадена на 18.04.2016г. и следователно е просрочена.
Определението е правилно.
Законосъобразен и съобразен с доказателствата по делото е изводът на състава на ВКС, че постановлението за възлагане, чиято отмяна е поискана с подадената молба по чл.303 ГПК, е влязло в сила на 19.11.2015г. с постановяване на окончателното определение на САС. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 вр. чл.303, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна на постановлението е следвало да бъде подадена в 3 – месечен срок от узнаване на акта, чиято отмяна се иска. В настоящия случай, доколкото този акт е бил обжалван от молителя и следователно му е бил известен, срокът по чл.305 ГПК е започнал да тече от влизането на акта в сила на 19.11.2015г.. Неоснователен е доводът на молителя, че не му е било съобщено определението на САС от 19.11.2015г. и поради това срокът за подаване на молба за отмяна е започнал да тече от момента на узнаване на това определение. С касационна жалба вх. № 16126 от 04.12.2015г. [фирма], представлявано управителя си Т. Идинакис, е подало касационна жалба срещу определението на САС от 19.11.2015г. и следователно към момента на подаване на жалбата посоченото определение му е било известно. Поради това е неоснователен доводът на молителя, че е узнал за влизането в сила на постановлението за възлагане едва на 23.02.2016г. С оглед обстоятелството, че касационната жалба е подадена от управителя на дружеството, е неоснователно и изложеното от частния жалбоподател в допълнително постъпилата на 16.01.2017г. молба твърдение, че поради заболяване на упълномощения от него процесуален представител адв. В. М. е узнал за определението на САС от 19.11.2015г. едва при направена справка по делото на 23.02.2016г.
По изложените съображения настоящият състав приема, че изводът на състава на ВКС за недопустимост на подадената молба за отмяна поради подаването й след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК преклузивен срок е правилен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 197 от 16.09.2016г. по т.д. № 1624/2016г. на ВКС, ТК, I т.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: