1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 13.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 691 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Т. Ж. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. Я. срещу решение № 952 от 01.11.2013г. по в. т. дело № 543/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 4274 от 11.12.2010г. по гр. дело № 5110/2009г. на Варненски районен съд, 26 състав е отхвърлен иска на Н. Т. Ж. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 18 710 лв., представляваща обезщетение за лошо и некачествено изпълнение на договор за пристанищни услуги, изразяващо се в причинени по време на разтоварването повреди на собствена на ищеца моторна яхта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 21.05.2009г. до окончателното плащане, на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 116 ЗМПВВППРБ, и Н. Т. Ж. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 292,40 лв. – направени разноски за производството пред ВКС.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззиивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие с постоянната съдебна практика /Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003г. на ОС на ВАС/, въпросът се решава противоречиво от съдилищата /решение по т. дело № 67/2007г. на ВКС, ТК/ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа становище, че правото на товарополучателя да ползва пристанищни услуги, наравно с товародателите и превозвачите, е от рода на абсолютните права, които не могат да бъдат ограничавани, както и че случаите, при които товародател, превозвач и товарополучател се договарят, че пристанищните услуги и в частност разходите в разтоварното пристанище са за сметка на товарополучателя, са многобройни.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е ясно кой точно материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен при противоречие с трайната съдебна практика, не е посочен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003г. на ОС на ВАС не доказва предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради това, че не е влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, с него се разглеждат други въпроси, а решението по т. дело № 67/2007г. на Русенски окръжен съд не е влязло в сила. Ответникът излага и съображения за неприложимост на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли да не бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд и претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер 824,20 лв. съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
С решение № 4274 от 11.12.2010г. по гр. дело № 5110/2009г. на Варненски районен съд, ГК, 26 състав е осъдил [фирма] да заплати на Н. Т. Ж. сумата 20 310 лв., представляваща обезщетение за лошо и некачествено изпълнение на договор за пристанищни услуги, изразяващо се в причинени по време на разтоварването повреди на собствена на ищеца моторна яхта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 21.05.2009г. до окончателното плащане, на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 116 ЗМПВВППРБ, и направените разноски.
По повод на постъпила от ответника въззивна жалба Варненски окръжен съд, Търговско отделение с решение № 503 от 27.05.2011г. по т. дело № 281/2011г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.
Ответникът е подал касационна жалба и с решение № 171 от 19.03.2013г. по т. дело № 820/2011г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е обезсилил частично въззивното и първоинстанционното решения за разликата над 18 710 лв. до пълния размер 20 310 лв., прекратил е производството в посочената част, а в останалата част е отменил решението на Варненски окръжен съд и го е върнал за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав, предвид необходимостта от пълно изясняване на делото от фактическа страна посредством събиране на доказателства за отношенията между получателя Ж. като страна по превозен договор на товар в открито море, заместила надлежно американския изпращач и юридическото лице – наредител на дейностите по деконтейнеризация, което е издало писмо с изх. № 10853-IKP/25.08.2008г. до ответника по иска [фирма].
При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция с решение № 952 от 01.11.2013г. по в. т. дело № 543/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от Н. Т. Ж. срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 18 710 лв., представляваща обезщетение за лошо и некачествено изпълнение на договор за пристанищни услуги, изразяващо се в причинени по време на разтоварването повреди на собствена на ищеца моторна яхта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 21.05.2009г. до окончателното плащане, на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 116 ЗМПВВППРБ, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 292,40 лв. – направени разноски за производството пред ВКС.
Въззивният съд е обсъдил събраните във всички производства доказателства и въз основа на тях е приел, че ответникът [фирма] е държавен пристанищен оператор по силата на подписан с Министъра на транспорта договор № 30/30.05.2006г., с който на основание § 74, ал. 3 ЗМПВВППРБ му е предоставен достъп до пазара на пристанищни услуги или правото да извършва пристанищни услуги, съгласно чл.116, ал. 1 ЗМПВВППРБ /без буксировка и пилотаж/ на Пристанище В. – изток и Пристанище В. – запад срещу заплащане. Ищецът е заплатил услугите, фактурирани от ответното дружество по тарифата в представените Общи условия, в сила през 2008г., но според съдебния състав независимо от приложената по делото фактура за извършени пристанищни услуги и фискален бон за заплащането им, не може да се направи извод за съществуване на правоотношение между получателя на товара /ищеца/ и ответното дружество. За да стигне до този извод, въззивната инстанция е обсъдила Общите условия заедно с останалите доказателства, включително договор за пристанищни услуги между [фирма] и оператора [фирма] и нареждането за деконтейнеризация, в което [фирма] е посочило, че плащането ще се извърши от получателя на товара, и е взела предвид факта, че въпреки дадените указания от касационната инстанция в отменителното решение, ищецът не е ангажирал доказателства за вида и естеството на отношенията си със [фирма], като е поддържал единствено, че дружеството има функциите на корабен агент. Решаващият съдебен състав е разгледал правоотношенията по договора за превоз на товар в открито море /за процесната лодка – употребявана моторна лодка/катер „Бейлайнър С.” с идентификационен №USCB25SJG596/ с изпращач „И. Т. Алианс” със седалище в Медлей, щата Флорида по приложен коносамент, приел е, че ищецът – товарополучател съгласно коносамента е станал страна в превозното отношение и след като е установил, че вредите по лодката са настъпили по време на разтоварването, т. е. след като получателят е станал страна в превозното отношение, но преди получаването на товара /преди свалянето на лодката на кея/, е направил извод, че пристанището не е материално легитимирано да отговаря по иска на увредения собственик на вещта.
Въззивният съд е изложил съображения, че по делото не е установено наличието на правоотношение между получателя на товара и [фирма], а е налице договор за пристанищни услуги № 25/01.01.2008г. между [фирма] и [фирма] за основните и допълнителни услуги, оказвани от пристанището на територията на контейнерните терминали В. – Изток и В. – Запад във връзка с приемането, обработката и експедицията на представените от контейнерния оператор кораби и контейнери, за които операторът се явява упълномощен представител на линията, спедитора, товародателя или товарополучателя при превоза им от и за РБ или за трети страни. Като е обсъдил раздел ІV от договора за пристанищни услуги между ответника и [фирма], нареждане за разтоварване за проверка и деконтейнеризация изх. №10853-IKP от 25.08.2008г., писмо от [фирма] до [фирма] от 27.08.2008г. за настъпилите повреди по контейнера и се е позовал на чл. 32 от Наредба № 7 от 23.05.2001г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега, съдебният състав е направил извод за съществуващо договорно правоотношение между [фирма] и [фирма] по извършване на основни и допълнителни пристанищни услуги като линеен оператор, както и вероятно правоотношение между [фирма] и превозвача/спедитора. Във въззивното решение е прието, че не съществува договореност между ищеца – получател на стоката и [фирма]. Поради това, че ищецът не е установил, че е страна по договор за пристанищни услуги, нито е установил, че ползването му от него е опосредено от договора с пристанищния оператор [фирма], въззивният съд е направил извод за липса на материална легитимация на ищеца да претендира вреди от неизпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства и направените оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Оплакването, че правото на товарополучателя да ползва пристанищни услуги заедно с товародателите и превозвачите, е от рода на абсолютните права, които не могат да бъдат ограничавани, както и че обратната теза ограничава правото на свободно договаряне на страните в търговския оборот, се отнася до правилността на решението и не представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд поради противоречието му с Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003г. на ОС на ВАС е неоснователен и поради това, че посоченото Тълкувателно решение не е от категорията на съдебните актове по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Посоченото Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003г. на ОС на ВАС не обосновава и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. За да аргументира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът се е позовал и на противоречие с решение по т. дело № 67/2007г. на ВКС, ТК. Вероятно касаторът е имал предвид приложеното от него решение от 03.04.2008г. по т. дело № 67/2007г. на Окръжен съд Русе, ТК, по отношение на което не е установил дали е влязло в сила.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е посочил кои според него са релевантните материалноправни или процесуалноправни въпроси и кои от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито се е аргументирал дали се налага промяна на създадена вече съдебна практика по тях или са настъпили промени в законодателството, респективно обществените условия, регулиращи релевантните правни въпроси. Твърдението на касатора, че случаите, при които товародател, превозвач и товарополучател се договарят пристанищните услуги и в частност разходите в разтоварното пристанище да бъдат за сметка на товарополучателя, са многобройни, не обуславя наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Възникването на договорни правоотношения се установява от представените по конкретното дело доказателства и представлява въпрос по фактите на делото, но не и правен въпрос, отговорът на който ще спомогне за изясняване на установеното в закона правило или за отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, или за развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми.
Дали в настоящия случай между ищеца и ответника е възникнало твърдяното в исковата молба правоотношение по договор за пристанищни услуги е въпрос, конкретен за делото, а отговорът му е обусловен от събраните доказателства. Преценката доколко доказателствата са интерпретирани правилно и дали при обсъждането им и установяването на фактическата обстановка са спазени опитните правила и правилата на логическото мислене не може да се извърши в производството по чл. 288 ГПК, тъй като тези въпроси са относими към обосноваността/ необосноваността на решението, но не и към предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Развитите оплаквания в касационната жалба представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт, и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство в размер 818,48 лв., изчислено съгласно чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 952 от 01.11.2013г. по в. т. дело № 543/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА Н. Т. Ж. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „С.” № 1 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 818,48 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ – възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.