5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
С., 05.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1303/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] вх.№ 3670/ 15.01.2015 г., подадена по пощата на 13.01.2015 г., срещу Решение № 18797 от 01.12.2014 г. по т.д. № 10533/ 2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № ІІ-55-294 от 19.03.2013 г. по гр.д.№13491/2012г. на СРС, 55 с., с което предявеният от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД за 16 000 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за изработка на пилет машина ”Бимета” е отхвърлен, с оплакване за недопустимост, неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Достатъчно ли е договорът да бъде обективиран в данъчна фактура, за да се приеме, че е валидно сключен, 2. Може ли със свидетелски показания да се установят уговорки на страните при липса на сключен договор, 3. Подписването от възложителя на фактурата приема ли се като доказателство за приета без възражение работа. Оплакването за недопустимост на решението жалбоподателят обосновава с приетото от съда, че дори и да се докаже изпълнение на работата, не е доказан размера, с което е нарушено служебното начало и което е в противоречие със съдебната практика, че при доказан по основание иск, съдът служебно събира доказателства за установяване на размера му. Искането за допускане на касационно обжалване обосновава с Р.№59/10.09.2010 г. по т.д.№ 511/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. за приложимост към договор за търговска продажба на разпоредбата на чл. 326 ал. 2 ТЗ.
В изпълнение на указанията за отстраняване нередовност на касационната жалба, жалбоподателят подава втора касационна жалба вх.№21176/18.02.2015 г., към която прилага Изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Сочи, че са решени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1. При подадена бланкетна въззивна жалба, следва ли въззивният съд да се произнесе по наведен извън срока за обжалване довод за неправилно приложение на императивна материалноправна норма – чл. 326 ал. 2 ТЗ, 2. При основание за обжалване на нарушена материалноправна норма, въведено след срока по чл. 259 ГПК, задължен ли е въззивният съд да приложи императивна материалноправна норма, 3. Валидни ли са съглашения между търговци при липса на договорена цена, които макар да се регламентират от разпоредбите на ЗЗД, имат търговски характер по чл. 286 ТЗ и приложима ли е разпоредбата на чл. 326 ал. 2 ТЗ. По тези въпроси жалбоподателят сочи съдебна практика, в противоречие на която поддържа, че са решени въпросите от въззивния съд:Р.№59/ 10.09.2010 г. по т.д.№511/2009г. на ВКС,ІІ т.о.;Р.№216/19.01.2015 г. по гр.д.№2008/2014 г. на ВКС, І г.о.;Р.№246/23.10.2013 г. по гр.д.№ 3418/2013 г. на ВКС, І г.о.;Р.№121/17.06.2013 г. по т.д. №649/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.;ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по материално- правен въпрос: императивна материалноправна разпоредба ли е чл. 326 ал. 2 ТЗ и съдът служебно следва ли да се произнесе по приложението й, когато цената по договора между търговци не е определена, произнасянето по който въпрос счита, че ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал.2 т. 1 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна. Тъй като подадената в срок касационна жалба вх.№3670/15.01.2015 г., е била оставена без движение за представяне на изложение по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, следва да се приеме, че поставените от жалбоподателя въпроси са тези, посочени в първоначалната касационна жалба, както и въпросите, посочени в изложението към касационна жалба вх.№ 21 176/18.02.2015 г.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по чл. 266 ал.1 ЗЗД за 16 000 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за изработка на машина, въззивният съд е приел, че въз основа на подписана от страните Фактура №130/30.11.2010 г. може да се направи извод, че е имало принципна договореност за изработка на машината, но не могат да се правят заключения за точните параметри на договора – вид на машината, срок за изпълнение, възнаграждение, като не се установява ответникът да е възложил изработването на машината, посочена в исковата молба и страните да са постигнали съгласие за цената, за срок за изработване и за срок на плащане – съществени елементи на договора, които не се установяват от гласните доказателства и ищецът не представя писмени доказателства за предаване на машината и за вида на изработеното. Съдът е заключил, че ищецът не е доказал сключен договор за изработка, пораждащ основание да се ангажира отговорността на ответника за претендираното възнаграждение, и дори да се приеме, че ищецът е бил изправна страна – изработил е в срок поръчаното, не е установил да е уговорено възнаграждение в размер, надвишаващ размера, посочен във фактурата.
По оплакването за недопустимост на решението, обосновано с довод, че съдът, като е приел, че дори и да е доказано изпълнението на работата, не е доказан размера му, е нарушил служебното начало, като при доказан по основание иск, съдът служебно събира доказателства за размера му.
Решението не е недопустимо на соченото основание, което основание, ако беше налице, решението щеше да е неправилно. Съгласно установената съдебна практика недопустимо е решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или на различно от заявеното правно основание; решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка; решение, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване; постановено решение, когато съдът е бил десезиран; по недопустима или просрочена въззивна жалба; при липса на правен интерес у страната да обжалва и т.н., от какъвто порок обжалваното решение не страда.
По въпросите, съдържащи се в първата касационна жалба:
С оглед изложеното от въззивния съд, че дори да се приеме, че ищецът е бил изправна страна – изработил е в срок поръчаното, не е установил да е уговорено възнаграждение в размер, надвишаващ размера, посочен във фактурата, въпроси 1 и 2 не са релевантни за делото. Тъй като подписаната от страните Фактура №130/30.11.2010 г. е за аванс, платен за изработване на машина, не е релевантен за делото въпрос 3, тъй като при плащане на аванс за изработване на машина, която още не е изработена, възложителят не би могъл да приеме изпълнената работа.
По въпросите, съдържащи се в изложението:
С оглед съображението в обжалваното решение, че дори да се приеме, че ищецът е бил изправна страна – изработил е в срок поръчаното, не е установил да е уговорено възнаграждение в размер, надвишаващ размера, посочен във фактурата 8100 лв. с ДДС – платен аванс за изработване на машината, няма място за прилагане на чл. 326 ал. 2 ТЗ, която разпоредба се отнася за случая, когато цената не е определена и страните не са уговорили как ще бъде определена, затова не са релевантни за делото въпроси 1, 2 и 3 и посочената от жалбоподателя съдебна практика е неотносима. Поради това е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса императивна материалноправна разпоредба ли е чл. 326 ал. 2 ТЗ и когато цената по договора между търговци не е определена, съдът служебно следва ли да се произнесе по приложението й, който въпрос не е релевантен за делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 18797 от 01.12.2014 г. по т.д. № 10533/ 2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: