О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 30.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2255/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №139 от 31.05.2016 г. по т.д. №846/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което, след съобразяване указанията, дадени от ВКС с Решение №1432/22.12.2015 г. по т.д.№ 3118/2014 г. ІІ т.о. за отстраняване нередовността на исковата молба, поради която нередовност постановеното въззивно решение №179/3.06.2014 г. по т.д.№ 197/2014 г. на АС-Варна е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане, е потвърдено Решение № 87 от 15.01.2014 г. по т.д. №652/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 30 258.54 лв. – договорна неустойка за забава по чл. 21 от Договор от 19.01.2010 г., с оплакване за неправилност.
В Изложение жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като описва фактическата обстановка, изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, сочи, че по въпроса за приложението на чл. 292, 293 и 301 ТЗ за извършване от представители на [фирма] действия без представителна власт, които разпоредби апелативният съд неправилно тълкува и прилага, въпросът е решен в противоречие с постановените от ВКС: Р.№51/10.02.2012 г. по гр.д. № 962/2011 г. на ІІ г.о.,Р.№202/06.02. 2012 г. по т.д.№87/2011 г. на ІІ т.о.,Р.№ 37/01.04.2009 г. по т.д.№ 106/ 2008 г. на ІІ т.о.,Р.№202/31.05. 2007 г. по т.д.№ 649/2006 г. на І т.о. Счита, че е налице противоречие с практиката на ВКС – Р.№ 233/02.12.2015 г. по гр.д.№ 2036/2015 г. на ІІІ г.о. – относно хипотезата на чл. 90 ЗЗД – в договора страните са уговорили разсрочено плащане в срок до 366 дни след представяне на посочените документи, поради което ответникът не може да основава отказа си, обективиран в писмото от 10.05.2010 г., на съществуващи от същия договор неуредени финансови задължения на ищеца към ответника – възражението на ответника за неизпълнен договор не е валидно упражнено, тъй като не са представени доказателства, че вземането е ликвидно и изискуемо. По този въпрос поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК въз основа постановените от състави на ВАС:Р.№12580/24.11.2015 г. по адм.д.№ 14152/2014 г.,Р.№2678/11.03.2015 г. по адм.д.№5292/2014 г.,Р.№9407/ 28.06.2012 г. по адм.д.№12204/2011 г. и Р.№9979/08.11.2002 г. по адм.д.№ 4100/2002 г. Подържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за разпределението на доказателствената тежест относно установяване хипотезата на чл. 301 ТЗ, както и по въпроса: намира ли приложение чл. 292 ТЗ, когато предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, е стигнало до офиса, с който са водени отношенията между страните.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят не е посочил цитираната съдебна практика към кой от формулираните въпроси се отнася. За първият въпрос възразява, че не е включен в предмета на спора и не е обусловил изводите на въззивния съд, а посочените решения на ВКС не са по въпроси, които касаят настоящия казус. По втория въпрос счита, че разпоредбата на чл. 292 ТЗ има приложение към сключването на търговска сделка, а не към изпълнението й; не е относима към спора и не е обусловила правните изводи на съда – не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и жалбоподателят не обосновава с какво този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпроса за приложението на чл. 90 ЗЗД поддържа, че жалбоподателят не е формулирал въпрос, който да обуславя допускане на касационно обжалване, като се касае до фактически въпрос, който следва да се преценява с обстоятелствата по делото, а преценката за фактическите констатации не може да обуслови допускане на касационно обжалване; соченото решение е постановено по различен от настоящия казус и не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като решенията на ВАС не съставляват „практика на съдилищата” по см. на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът за 30 258.54 лв. – неустойка за забава по чл. 21 от Договор от 19.01.2010 г., въззивният съд, като е изложил свои съображения и е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е приел, че съгласно уговореното в чл. 5 от Договора, ответникът доставя лекарствата след получаване на заявка от ищеца – от съществено значение за срочното изпълнение на ответника, е надлежното изпращане на заявката от ищеца, доказването на което е в негова тежест. По възражението на ответника, че не е получил заявките, приложени към исковата молба, съдът е изложил, че уговореният в чл. 25 от Договора начин на изпращане на съобщения, следва да се приложи и за заявките, и когато ищецът ги праща по факс – това да е факсът на ответника, посочен в уводната част на Договора. По съображения, че е установено по делото, че ищецът е пращал заявките на друг факс, използван от ответника, съдът е приел за ирелевантно, че на ищеца този факс е посочен от служител Д. В. на ответника – не е установено, че същата има отношение с изпълнението на договора; че промяната на факса е след съгласуване с упълномощен представител на ответника – не може да се приеме, че ищецът валидно е изпратил заявките и че те са стигнали до ответника по уговорения в договора начин и че е налице съгласие на ответника за промяна на договора в тази му част. По възражението на ответника за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД съдът е посочил Писмо на „Х.” до ищеца (л.177), в което е отразено, че към 10.05.2010 г. има вземания 477 630 лв., от които изискуеми вземания 81 309 лв. за неизпълнение задължението на ищеца по същото правоотношение, което ищецът не е оспорил, затова са налице предпоставките на чл. 90 ЗЗД – основателно е възражението като способ за едновременно изпълнение и за осигуряване на реално изпълнение на насрещното задължение.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос трябва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от жалбоподателя въпроси за приложението на чл. 292 ТЗ – кога се смята за прието предложението до търговец за сключване на търговска сделка; за приложението на чл. 293 ТЗ относно форма за действителност на търговска сделка и оспорването й и на чл. 301 ТЗ за потвърждаване от търговец на действия, извършени от негово лице, без представителна власт, ако не ги оспори веднага след узнаването; както и въпросите за разпределението на доказателствената тежест относно установяване хипотезата на чл. 301 ТЗ; и намира ли приложение чл. 292 ТЗ, когато предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, е стигнало до офиса, с който са водени отношенията между страните, не съответстват на мотивите на въззивния съд и поради това не може да се приеме, че са обусловили решаващите му изводи. По начина, по който са формулирани, въпросите съдържат твърдението на ищеца, че е отправил до ответника заявките по уговорения в договора начин, които заявки са стигнали до ответника. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и твърденията и доводите на страните, е приел, че ищецът не е съобразил уговореното в договора относно заявките; че същите не са стигнали до ответника по уговорения в договора начин, поради което за ответника не е възникнало задължение за изпълнение, и е достигнал до крайния извод за недължимост на претендираната договорна неустойка. Доколко изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства, е въпрос, касаещ обосноваността на решението, по който и по развитите в тази връзка оплаквания от жалбоподателя, касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК. Поради това поставените правни въпрос не отговарят на общото изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Изложеното от жалбоподателя за неправилност на извода на съда, че е основателно възражението на ответника по чл. 90 ал. 1 ЗЗД, не съставлява формулиран правен въпрос, съобразно изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК. С позоваването от жалбоподателя на основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК и посочване на решение на ВКС по чл. 290 ГПК, не е изпълнено изискването жалбоподателят да посочи правен въпрос, обуславящ изхода на делото.
Твърдението си по поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради създадена различна практика на съдилищата по въпросите за приложението на чл. 292 ТЗ, на чл. 293 ТЗ и на чл. 301 ТЗ, и по въпроса за възражението за неизпълнен договор по чл. 90 ал. 1 ЗЗД, жалбоподателят не доказва с цитираните решения, постановени от състави на ВАС, тъй като практиката на административните съдилища по административни дела, не се включва в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – същата се отнася до друг вид дела и съгласно чл. 125 ал. 1 от Конституцията, нейното уеднаквяване се извършва от ВАС. Затова искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №139 от 31.05.2016 г. по т.д. №846/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1800 лв. -разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: