О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр. София, 28.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 140 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Е. К. А. от [населено място], [община], област Д. чрез процесуален представител адв. Д. М. срещу решение № 153 от 07.10.2014г. по в. т. дело № 97/2014г. на Окръжен съд Добрич, Търговско отделение, с което е отменено изцяло решение № 25 от 25.03.2014г. по гр. дело № 112/2013г. на Тервелски районен съд и е признато за установено съществуването на непарично вземане на [фирма] към Е. К. А. за предаване владението и ползването на недвижим имот нива с площ от 98.025 дка, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 347/2012г. на Районен съд Тервел и ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 685 лв. – разноски за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
„1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, което действа като органен представител по силата на закона на едно търговско дружество от една страна, и като физическо лице, пълномощник на трети физически лица от друга?
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, когато при сключване на договор за аренда собственикът се представлява от пълномощник, без изрична представителна власт да сключва договор за целия имот?”
Ответникът [фирма], [населено място], [община], област Д. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото са изложени касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че А. Х. У. е упълномощил К. М. К. във връзка с наследствените му идеални части от процесния недвижим имот с пълномощно № 2785/25.07.2006г., в което не е посочено изрично, че упълномощеният може да договаря сам със себе си. Договорът за аренда на земеделска земя № 188, том V, рег. № 5172/01.12.2008г., вписан в Служба по вписванията [населено място] под № 207, том VI, вх. рег. № 3444 от 11.12.2008г., с нотариална заверка на Нотариус Д. П. с район на действие Р. съд [населено място], както и анексът към договор за аренда № 156, том VII, рег. № 3728/24.09.2012г., вписан в служба по вписванията [населено място] под № 222, том V, вх. рег. № 2606/26.09.2012г., по отношение на недвижим имот – нива с площ от 98.025 дка, съставляваща имот № 011001, масив № 1, парцел № 1, категория трета, в землището на [населено място], [община], обл. Д. са сключени между А. Х. У. и М. Х. У. от една страна като арендодатели чрез пълномощника К. М. К. по силата на пълномощно и [фирма] с управител К. М. К. от друга страна като арендатор.
Съдебният състав е приел за неоснователно възражението на ответника по иска за порок в представителната власт и липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за сключване на сделката, предвид следните аргументи: при сключване на договора за аренда управителят на дружеството арендатор [фирма] К. М. К. не е договарял сам със себе си, а е действал като управител и представител на търговско дружество; неприложимост на забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговски дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две търговски дружества съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2013 на ВКС, ОСГТК, като в тази насока въззивният съд се е мотивирал със същността на органното представителство на юридическите лица и волеизявлението на органния представител; договорът за аренда и анексът за продължаването му не са сключени при противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, а са в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, която предвид специалния си характер изключва приложението на общата разпоредба на чл. 32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците. Въззивната инстанция по аргумент на по-силното основание е приела, че щом законът позволява арендният договор да се сключи от един от съсобствениците на земеделския имот, то и анексът към договора за аренда на земеделски земи също може да се сключи между арендатор и само един от съсобствениците на земеделските имоти като арендодател.
Поради наличието на валиден аренден договор и анекс към него, обвързващ купувача на земеделската земя, и липсата на неговото прекратяване поради това, че изразеното от арендодателя и приобретател на имота изявление за едностранно прекратяване на договора за аренда по чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ е незаконосъобразно и не е породило целените последици за прекратяване на договорната връзка, решаващият съдебен състав е направил извод, че за арендатора – ищец по иска съществува правото да ползува спокойно и безпрепятствено имота – предмет на арендния договор за договорените срокове.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е обосновал защо счита, че посочените от него материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искове и не са налице доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 07.10.2014г. по в. т. дело № 97/2014г. на Окръжен съд Добрич, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.