4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
С., 26.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2748/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. П. Г. – от [населено място] срещу Решение №824 от 30.04.2014 г. по т.д. №3714/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 3798 от 17.10.2013 г. по гр.д. №15864/ 2012 г. на Пловдивски районен съд, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу Д. П. Г. – от [населено място] е признато за установено вземане на ищеца, като цесионер по Договор за цесия от 16.08.2012 г., сключен със заявителя в заповедното производство [фирма] – [населено място], обезпечен с поръчителството на ответницата: 23 127.23 лв. – главница по Договор за кредит от 08.07.2008 г., със законната лихва от 09.05.2012 г., 2 797.16 лв. – редовна лихва за периода 15.07.2011 г. – 09.05.2012 г. и 1 109.09 лв. – санкционираща лихва за периода 15.07.2011 г. – 09.05.2012 г. и разноски, с оплакване за неправилност. В Изложение жалбоподателката поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, евентуално по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като сочи въпроса: кога поражда спрямо длъжника цесията, и ако той не е уведомен от цедента, а от цесионера, чрез предявяване на иск срещу длъжника, поддържа, че е решен в противоречие с Р.№150/26.03.2009 г. по гр.д. №147/2009г. на ВКС,І г.о.,Р.№123/24.06. 2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС,ІІ т.о. и Р.№ 698/23.10.2008 г. по т.д.№ 306/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно които правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника, е съобщаването от цедента. Въпросът: съдът следва ли да следи служебно за процесуалната легитимация на ищеца или само при възражение на ответника за недопустимост на делото, жалбоподателката сочи, че е решен в противоречие със съдебната практика – ТР №1/30.03.2012 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГК. Въпросът: преклудира ли се правото на ответника на възражение, ненаправено с отговора на исковата молба и трябва ли в отговора ответникът да изчерпи всички свои възражения, жалбоподателката поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика: Р.№ 305/01.11.2013 г. по гр.д.№674/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. Въпроса:с оглед формулираната в договора клауза, възниква ли предсрочна изискуемост по право от факта на неизпълнението на посочените погасителни вноски – допусната забава над 90 дни – или освен забава е необходимо и волеизявление на кредитора, жалбоподателката поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика: Р.№ 370/08.07.2008 г. по т.д.№ 964/2007 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№1241/04. 07.2013 г. по гр.д.№ 1491/2013 г. на ОС – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК и е признато за посочените суми вземане
на цесионера [фирма] – [населено място] по Договор за цесия от 16.08.2012 г., сключен с [фирма] – [населено място], срещу поръчителя Д. П. Г. – от [населено място], въз основа на Договор за кредит, сключен от Л. Г. К. и Договор за поръчителство от 08.07.2008 г., сключен от Д. П. Г. и Е. Д. Ч. и Допълнително споразумение от 17.12.2010 г. по договорите за кредит и за поръчителство, съдът е приел, че е преклудирано възражението на ответницата за недопустимост на делото, направено в писмената защита, като възражението, че ищецът не е носител на вземането и ответницата не е уведомена за цесията, не е направила в отговора на исковата молба, а по-късно. Аргументирал е, че въпреки това, липсата на уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия между ищеца и заявителя, не се отразява на процесуалната легитимация на ищеца, а е въпрос по същество относно принадлежността на материалното право, като възражението е и неоснователно – уведомяване може да направи цедентът, и цесионерът – и прехвърлянето на вземането има действие спрямо ответницата. Относно предсрочната изискуемост на кредита съдът е обосновал, че тя не настъпва автоматично с неплащане на уговорения брой последователни вноски с настъпил падеж, а с упражняване от Банката на правомощието да направи кредита изискуем – на 17.11.2011 г. – като Банката в срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД на 09.05.2012 г. е подала заявление срещу солидарните длъжници, кредитополучателя и поръчителите.
С оглед данните по делото, изведеният от жалбоподателката въпрос за пораждане действие на цесията спрямо длъжника, следва да се доуточни до извършено съобщаване от цесионера въз основа на изрично пълномощно на цедента, както е уговорено в Договора за цесия, изпратено до длъжника с уведомителното писмо за извършената цесия. Този въпрос въззивният съд не е решил в противоречие с установената практика на ВКС – Р.№150/26.03.2009 г. по гр.д.№147/2009 г. на І г.о.,Р.№123/ 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ІІ т.о. и Р.№40/13.05.2010г. по т.д. №566/2009 г. на ВКС, І т.о., която е в смисъл, че спрямо длъжника цесионният договор има действие след като цесията му бъде съобщена от цедента – чл. 99 ал. 4 ЗЗД, тъй като длъжникът не участвува в цесионния договор и не е обвързан от него, затова преди уведомяването той може валидно да изпълни на цедента. Правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника, е съобщаването й от цедента, от който момент цесионерът става носител на вземането. С оглед чл. 154 ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта на извършеното уведомяване на длъжника. В случая този факт ищецът е доказал с връчване на ответницата на Писмо от 03.09.2012 г., съдържащо уведомление от [фирма] до ответницата, въз основа на изрично пълномощно от [фирма] за сключен Договор за цесия от 16.08.2012 г. във връзка със задълженията на ответницата по Договор за поръчителство, във връзка с предоставен кредит на Л. Г. К. по Договор за кредит от 08.07.2008 г. С оглед извършеното от цесионера уведомяване на длъжника, въз основа на изрично възлагане от цедента, при уведомяването цесионерът е действал като представител на цедента, което е съобщено на длъжника, налице е надлежно съобщаване и за длъжника цесията поражда действие, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са и подробните съображения, изложени в първоинстанционното решение, към които въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК.
Въпросът: съдът следва ли да следи служебно за процесуалната легитимация на ищеца или само при възражение на ответника за недопустимост на делото, е неотносим към спора, тъй като възражението на ответницата за липса на валидно уведомяване за извършената цесия, е възражение за липса на активна материално правна легитимация на ищеца, поради което е неотносимо ТР№1/30. 03.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСГК по въпроса за пасивната процесуална легитимация по иск по чл. 344 ал. 1 КТ.
Въпросът: преклудира ли се правото на ответника на възражение с незаявяването му в отговора на исковата молба и трябва ли в отговора да изчерпи всички възражения, не е решен в противоречие със съдебната практика. Факта на валидното съобщаване на цесията на длъжника следва да бъде доказан от ищеца, в който случай само цесията ще породи действие за длъжника, от момента на валидното съобщаване на цесията цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Ищецът е доказал валидно уведомяване на ответницата за цесията и е без значение имало ли е възражение от ответницата относно съобщаването на цесията и кога то е направено. Посоченото Р.№305/01. 11.2013 г. по гр.д.№ 674/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. относно задължението на съда за извършване на доклад и за съдържанието на доклада, съгласно чл. 146 ГПК е неотносимо, тъй като не касае въпроса за съобщаване до длъжника на извършена цесия, което ищецът следва да докаже.
Въпроса:с оглед формулираната в договора клауза възниква ли предсрочна изискуемост по право от обективния факт на неизпълнението на посочените погасителни вноски – допусната забава над 90 дни или е необходимо и волеизявление на кредитора, е решен от въззивния съд в смисъл, че предсрочна изискуемост на кредита не настъпва автоматично със забавата, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №824 от 30.04.2014 г. по т.д. №3714/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: