1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр. София, 03.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2371 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Анна С. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Т. С. срещу [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2, т. 3, предл. 2 и т. 4 ЗМТА на арбитражно решение № 334 от 30.01.2009г. по арб. дело № 334/2008г. /погрешно посочено арб. дело № 334/2009г./ на арбитър Б. Г..
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. М. Л. – М. е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба и отговора на същата искания на страните, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от страните, описани в исковата молба и отговора, писмени доказателства, както и изисканото и изпратено от арбитър Б. Г. арбитражно дело № 334/2008г. следва да бъдат допуснати и приети, тъй като са относими, допустими и необходими доказателствени средства.
По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора в заверени от ищцата и ответника ксерокопия и описани в същите писмени доказателства.
ПРИЕМА арбитражно дело № 334/2008г. на арбитър Б. Г..
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по чл. 146, ал. 2 ГПК:
Предявен е иск от Анна С. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 47, т. 2, т. 3, предл. 2 и т. 4 ЗМТА на арбитражно решение № 334 от 30.01.2009г. по арб. дело № 334/2008г. /погрешно посочено арб. дело № 334/2009г./ на арбитър Б. Г..
Ищцата поддържа становище, че е узнала за арбитражното решение на 24.02.2014г. с връчването на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138410410793/2013г. на частен съдебен изпълнител Н. М. с рег. № 841, район на действие СГС, придружена с копие на изпълнителен лист, издаден по т. дело № 4456/2013г. на СГС, ТО, VI-19 състав.
Относно основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА ищцата релевира доводи, че арбитражното споразумение е недействително съобразно закона и противоречи на обществения ред на Република България, както и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Поддържа становище, че българският съд има произтичащо от правото на ЕС задължение за служебна проверка на неравноправните клаузи от типовите договори и общите условия на институциите за кредитиране, като необвързващия характер на неравноправната клауза настъпва ipso jure /по право/, без да е необходимо да се подаде възражение от длъжника. Ищцата излага аргументи за приложение на разпоредбите на чл. 6, § 1 и чл. 7 от Директива 93/13/Е. на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и практиката на Съда на ЕС: Решение от 27.06.2000г. по дело С-240/98 и С-244/98, Oc?ano G. E. и Salvat Editores; Решение от 26.10.2006г. по дело С-168/05, Mostaza C.; Решение от 04.06.2009г. по дело С-243/08, Pannon GSM; Решение от 06.10.2009г. по дело С-40/08, Asturcom Telecomunicaciones; Решение от 21.11.2002г. по дело С-473/00, Cofidis.
Ищцата релевира доводи за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА поради противоречието му на обществения ред на Република България.
Основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА е аргументирано с твърдението, че ищцата не е уведомена за арбитражното производство, за предявените претенции от [фирма], не е уведомена за назначаване на арбитър, не е призовавана, не е получила книжа относно арбитражното производство, нито арбитражното решение, поради което е била лишена от право на участие в арбитражното производство.
Ищцовата страна моли арбитражното решение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] прави възражение за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен тримесечен срок – арбитражното решение е връчено надлежно на ищцата на 25.03.2009г., предвид изпращането му от арбитър Б. Г. на 24.03.2009г. на посочения в договора адрес за кореспонденция [населено място], [улица] съгласно чл. 18.4 от Общите условия. Като евентуален довод за недопустимост на иска поради изтичане на преклузивния срок е изложено, че с получаване на поканата за доброволно изпълнение на 24.02.2014г. ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение, а исковата молба е депозирана на 28.05.2014г.
Относно неоснователността на предявения иск ответникът релевира доводи за липса на твърдените в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение. Липсата на основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА е аргументирана с обстоятелството, че арбитражното споразумение е валидно – арбитражната клауза е в писмена форма, подробно уредена в чл. 18.4 от Общите условия, които са подписани от ищцата в графа „клиент“, и страните са постигнали съгласие, че споровете, произтичащи от договора, ще бъдат отнесени за разрешаване до посочените в чл. 18.1 от Общите условия арбитри. Ответникът излага доводи за действителност на арбитражната клауза, тъй като не са злепоставени интересите на потребителите – в Общите условия са определени няколко арбитри, изчерпателно е уговорена арбитражната процедура, арбитражната клауза не препятства правото на защита, нито ограничава средствата на доказване, нито предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Позовава се на разпоредите на чл. 19 ГПК, чл. 4 ЗМТА във връзка с § 3 ПЗР на ЗМТА и чл. 24 ЗМТА и практика на ВКС.
Ответникът прави възражение за липса на основанието по чл. 47, т. 3 ЗМТА, тъй като ищцата не е изложила никакви аргументи за противоречие на арбитражното решение с обществения ред, както и поради това, че при постановяване на арбитражното решение не са нарушени основни принципи от правопорядъка в Република България.
По отношение на основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА ответникът твърди, че ищцата /ответница в арбитражното производство/ е надлежно уведомена за арбитражното производство, призовка и исковата молба с приложенията по арбитражното дело са й изпратени на посочения в договора адрес за кореспонденция от арбитър Б. Г. съгласно чл. 15.2 и чл. 18.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем. Поддържа становище, че не е необходимо установяване на фактическото връчване на призовките и съобщенията, а подлежи на усановяване единствено фактът на изпращането им от разглеждащия делото арбитър на посочения в договора за револвиращ заем и неговите приложения адрес.
Ответникът моли производството да бъде прекратено, евентуално молбата за отмяна на арбитражното решение да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да докаже твърдените от нея обстоятелства.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване.
Страните да се призоват за откритото заседание, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба. Ищцата да се призове от посочения в исковата молба съдебен адрес, а ответникът – от адреса му на управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.