4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр. София,21.01.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3222 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. З. Х. и П. Б. Х., представлявани от адв. С. Т., срещу решение № 1209 от 23.06.2014г. по в.гр.д. № 3178/2013г. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав, с което е потвърдено решение № 2765 от 26.06.2013г. по гр.д. № 15245/2012г. на Пловдивски районен съд, X. гр. състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 7214/26.07.2012г., издадена по ч.гр.д. № 11630/2012г. на ПРС, 15 състав, Г. З. Х. и П. Б. Х. дължат солидарно на [фирма] сумата 11 447,95 евро главница, дължима за периода от 01.03.2011г. до 30.11.2011г. по договор за финансов лизинг № 4336/2008г. от 17.07.2008г. и споразумение към договора № 4336-001/2008г. от 26.04.2010г., договорна лихва в размер на 2 771,93 евро за периода от 01.03.2011г. до 31.10.2011г., лихва за забава в размер на 120,95 евро за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2011г., сумата 128,85 евро, представляваща такси за нотариални покани и разходи за КАТ за периода от 01.01.2012г. до 20.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.07.2012г. до окончателното й изплащане.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е необосновано. Поддържат, че е налице недобросъвестно бездействие на дружеството – ищец към застрахователя, вредите от което са настъпили единствено в техния патримониум. Касаторите счита за необоснован извода на съда, че по делото не са представени доказателства за отказано от страна на ищеца съдействие за изплащане на претендираното от тях застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лекия автомобил, предмет на сключения между страните договор за финансов лизинг. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържат наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Следва ли при неизпълнение на насрещно задължение по търговска сделка и при недобросъвестно поведение, изразяващо се в противоправно бездействие, неизправната страна по тази сделка да иска изпълнение от насрещната страна?“.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че формулираният материалноправен въпрос не би могъл да се свърже с основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и че липсва конкретна връзка между въпроса и конкретните мотиви във въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд, е счел, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и поради това е препратил към мотивите на първоинстанционния съд съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че между ищеца и ответника Х. е бил сключен договор за финансов лизинг и че ищецът е изпълнил задълженията си по него, като е придобил вещ от трето лице – л.а. „BMW 635d“, шаси: WBAEA71020CV16026, двигател 22936696, който е предоставил за ползване на ответника Х.. Обсъдил е клаузите на чл.37 и чл.43 от Общите условия на договора за финансов лизинг и е приел, че с изпратени от ищеца два броя нотариални покани – първата, връчена на лизингополучателя Хазърджиев на 24.11.2011г., а втората – връчена на поръчителя Хазърджиева на 08.12.2011г., лизингодателят е обявил предсрочната изискумост на цялото задължение по договора за лизинг, считано от датата на получаване на нотариалната покана. По отношение на размера на претендираната главница съдът е кредитирал заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която за периода от 01.03.2011г. до 30.11.2011г. ответниците дължат на ищеца 11 447,95 евро вноски по договор за финансов лизинг. При определяне на размера на договорната лихва за периода от 01.03.2011г. до 31.10.2011г. съдът е взел предвид чл.11 от договора и чл.4 от допълнителното споразумение към него, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която дължимата от ответниците за този период лихва е в размер на общо 2 771,92 евро. Приел е, че тъй като не са изпълнили задължението си за заплащане на лизингови вноски в срок, ответниците дължат и лихва за забава, чийто размер е уговорен в чл.5 от споразумението и възлиза съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 120,95 евро за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2011г.
Съдът е обсъдил разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.44 от Общите условия на договора за финансов лизинг и е приел, че при разваляне на договора лизингодателят има право на обезщетение за всички претърпени вреди и разноските по изпълнението, включително разноските по връщането на вещта по съдебен или извънсъдебен ред, поради което сумите по представените две фактури в размер общо на 128,85 евро, представляващи разходи за КАТ и за платена нотариална такса, също се дължат от ответниците.
По възражението на ответниците, че ищецът не им е оказал съдействие за изплащането на застрахователното обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие, съдът е приел, че по делото не са представени никакви доказателства в тази насока, с оглед на което това възражение е неоснователно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос не е релевантен за делото, тъй като не обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Възражението на касаторите за неоказано от ищцовото дружество съдействие за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие е счетено за неоснователно, тъй като не са ангажирани никакви доказателства във връзка с него. Съдът не е приел, че въпреки неизпълнение от страна на ищцовото дружество на насрещно задължение по сключената търговска сделка и недобросъвестно поведение от негова страна му се дължи изпълнение от ответниците. Поради това следва да се приеме, че решаващите изводи на съда не са обусловени от произнасяне по формулирания материалноправен въпрос, а съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е достигнал до извод за основателност на претенцията и за недоказаност на възражението на ответниците – касатори в настоящото производство, за недобросъвестно поведение на насрещната страна, изразяващо се в противоправно бездействие и неизпълнение на задължения по договора.
Предвид изложеното формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1209 от 23.06.2014г. по в.гр.д. № 3178/2013г. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: