2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
С., 23.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 416/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1760 от 18.08.2014г. по т.д.№ 3936/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 28 от 12.06.2012 г. по т.д.№2779/ 2011 г. на СГС в частта, с която иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу П. И. М. – ЕТ с фирма „П. – П. М.” – [населено място], общ. П. е уважен и е признато вземане 28 865.18 евро, със законната лихва, решението е обезсилено в частта, с която искът е уважен за 4528.38 евро – наказателни лихви, и за 1323.57 лв. – разноски в заповедното производство, вместо което е постановено друго, с което е отхвърлен искът за установяване вземане 31 393.56 евро, със законната лихва от 21.07.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на касационни основания жалбоподателят поради постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС, иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по процесуалния въпрос: възможно ли е въззивният съд, позовавайки се на заключението на вещото лице, и конкретно на част от заключението, да приеме, че дадени задължения са погасени, без да вземе предвид и да се произнесе по всички констатации в експертизата и без да съобрази всички факти по делото. Излага съображения в подкрепа на поддържаното основание, които съставляват описание на предявения иск, на развитието на делото в двете съдебни инстанции, на приетото в решението и оплаквания какво въззивният съд не е съобразил и защо мотивите му са непълни и необосновани – без връзка с фактите по делото. Като заключава, че част от изплатените от лизингополучателя суми, не са за лизингови вноски, а дължими авансово плащане и такса са обработка и управление, жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване и сочи практика на ВКС за задълженията на въззивния съд и за съдържанието на мотивите на решението.
Ответникът по касационната жалба П. И. М. – ЕТ с фирма „П. – П. М.” – [населено място], общ. П. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че е неоснователен доводът на жалбоподателя за произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и че формулираният процесуалноправен въпрос не е от съществено значение да формиране на решаващата му воля, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено и обезсилено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване на вземане, основано на запис на заповед, цената на който иск не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
И. от жалбоподателя правен въпрос, посочен в Изложение на касационни основания, е от значение за делото, но не попада в очертаното от чл. 280 ал. 1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Отговорът на изведения от жалбоподателя въпрос е обусловен от доказателствата по делото и обсъждането им от инстанцията по същество и предполага проверка на правилността на въззивното решение. Произнасянето по този въпрос произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на доказателства и обсъждане заключението на експертизата, като решаващата правораздавателна дейност на съда не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК, което цели жалбоподателят с поставения въпрос. Доводите на жалбоподателя сочат необоснованост на въззивното решение и неправилна преценка на доказателствата, а евентуално допуснатите от въззивния съд нарушения при постановяване на решението, са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Отсъствието на общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК изключва обсъждането на специфичните за основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК допълнителни предпоставки, подкрепени от жалбоподателя с посочената съдебна практика.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1760 от 18.08.2014г. по т.д.№ 3936/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на П. И. М. – ЕТ с фирма „П. – П. М.” – [населено място], общ. П. 3500 лв.-разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: