2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 23.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2771 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба от 17.08.2015г., подадена от [фирма], представлявано от адв. Х. П., е направено искане за допълване на постановеното по делото определение № 466 от 27.07.2015г., като на дружеството бъдат присъдени разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 2000 – изплатено адвокатско възнаграждение. Молителят поддържа, че с отговора на касационната жалба е представил договор за правна защита и съдействие, доказващ сторените разноски за адвокатско възнаграждение, но съдът не се е произнесъл по това искане.
Ответникът по молбата [фирма] оспорва направеното искане. Поддържа, че съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-помагач, какъвто статут има молителят, не се присъждат разноски и такива не са присъдени нито с първоинстанционното, нито с въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], срещу решение № 1184 от 11.06.2014г. по в.т.д. № 4111/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение от 03.08.2013г. по т.д. № 92/2012г. на Врачански окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове за сумата 56 879,23 лева, представляваща стойност на частично недоставен /изгубен/ товар по заявка – договор за международен транспорт № 60-11/11, CMR – товарителница № 1741139, издадена в Б. на 18.11.2011г., и спогодба от 09.11.2012г. и за сумата 5 670,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от третото лице-помагач и ответник по обратните искове [фирма] ” АД, като в отговора е направено искане за присъждане на разноски.
С определение № 466 от 27.07.2015г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение, е своевременно направено. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и съобразно чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът има качеството, освен на трето лице-помагач, и на ответник по обратен иск, поради което има право на разноски съобразно изхода на спора. Изплащането на договореното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2000 лева се установява от представения с отговора договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой. Тъй като в постановеното по делото определение разноски не са присъдени, искането за допълването му е основателно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 466 от 27.07.2015г., постановено по т.д. № 2771/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение, като ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], Студентски град, [улица], вх.А, ап.4 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2 офис 5, сумата 2000 лева /две хиляди лева/- изплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: