4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
С., 15.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3580/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. С. П. – от [населено място] – трето лице помагач на страната на ответника [фирма] – [населено място] срещу Решение № 815 от 23.04.2014 г. по т.д. №613/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №101 от 14.10.2013 г. по т.д. №1031/2011 г. на Пернишки окръжен съд, с което по иска по чл. 74 ал. 1 ТЗ на К. Г. С. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място], е отменено решение от 01.12.2011 г., взето от ОС на [фирма] – [населено място] за изключване на ищеца, като съдружник на основание чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Становище по допустимостта на касационната жалба сочи решените материалноправни въпроси: 1.Упълномощаването на адвокат, предвидено с чл. 25 ал. 1 на ЗА, явява ли се специално спрямо упълномощаването, предвидено в чл. 137 ал. 4 ТЗ, който въпрос счита, че е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; 2. Изявленията на адвокат, упълномощен по реда на чл. 25 ал. 1 на ЗА, направени в присъствието на упълномощителя и при мълчаливото им потвърждаване, следва ли да се приемат направени единствено от адвоката, по който въпрос поддържа, че е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че се решава противоречиво от съдилищата – Р.№ 1378/18.06.2013 г. по т.д. №4296/2012 г. на САС; 3. Относно Протокол от ОС на съдружниците от 29.10.2010 г., за който графологичната експертиза установява, че в една част е неистински и манипулиран, и двете съдебни инстанции приемат, че е неотносим към спора и отказват да изпълнят задълженията си по чл. 194 ал. 2 и 3 ГПК, поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Г. С. – от [населено място] – ищец по делото – по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, а ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото – не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по 74 ал. 1 ТЗ за отмяна решение на ОС за изключване на съдружник, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по чл.74 ал. 1 ТЗ и да отмени решението на ОС на [фирма] – [населено място] за изключване на основание чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ на ищеца, като съдружник, въззивният съд е приел, че ОС, проведено на 01.12.2011 г., на което е взето решението за изключване, е свикано законосъобразно. Обосновал е, че същото е свикано на основание чл. 138 ал. 2 ТЗ от съдружника П. П., притежаващ 50% от капитала на дружеството, като на проведено на 28.10.2011 г. ОС, този съдружник, чрез пълномощника си А. С., упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа № 3068/25.10.2011 г. на нот.В.Д., рег.№523, е връчил на управителя на [фирма] – [населено място] искане по чл. 138 ал. 2 пр. 1 ТЗ, в предвидения в чл. 138 ал. 2, пр. 2 ТЗ двуседмичен срок и в чл. 19 ал. 2 от Дружествения договор 14 -дневен срок, управителят не е свикал ОС и П. П., чрез пълномощника А. С., въз основа на посоченото пълномощно, е връчил на ищеца покана рег.№3284/21.11.2011 г. за свикване на ОС на 01.12.2011 г. Направен е извод, че свикването на ОС и връчване на поканата до ищеца, е извършено при спазване на реда по чл. 138 ал. 2 и чл. 139 ТЗ, съответно чл. 19.2 от Дружествения договор – ОС е свикано от съдружник, чрез упълномощено лице, въз основа на нотариално заверено пълномощно, след като управителят не е свикал в посочения срок ОС по направено от съдружник искане.
По въпроса взето ли е от ОС на 01.12.2011 г. решение за изключване на ищеца, съдът е изложил, че съдружникът П. П. е бил представляван от адв.К.А., преупълномощен с адвокатско пълномощно от А. С., упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа № 3068/ 25.10.2011 г. и адв. К.А. е гласувал от името на П. П., но в чл. 18 ал. 1 от Дружествения договор е предвидената утежнена форма на упълномощаване при гласуване – чрез изрично пълномощно с нотариално заверен подпис, поради което е незаконосъобразно взетото решение за изключване. Изложени са и съображения за материална незаконосъобразност на решението, тъй като твърдяното от ответника действие, извършено от ищеца: възпрепятстване вземане на решение за освобождаване на управителя – не съставлява действие против интересите на дружеството.
С оглед изложеното изведеният от жалбоподателя въпрос за упълномощаването от съдружник на адвокат за гласуване в ОС на О. по чл. 137 ал. 4 ТЗ, следва да се уточни в смисъл: предвиденото в чл. 25 ал. 1 от ЗА упълномощаване достатъчно ли с оглед уговореното в учредителния договор изискване за изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа за представляване на съдружник в ОС от пълномощник. Изискването по чл.18.1 от Учредителния договор е за изрично пълномощно с нотариално заверен подпис, неспазването на което води до гласуване в ОС от пълномощник без пълномощно в уговорената от страните форма, а не за специално пълномощно. Съдържащото се в чл. 18 ал. 1 от Учредителния договор изискване, по волята на съдружниците, е относимо и към писменото пълномощно по чл. 25 ал. 1 от ЗА.
Въпросът за тълкуване волята на страните относно упълномощаването за гласуване в ОС от пълномощник, е решен при спазване на съдебната практика по чл. 20а ЗЗД затова, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и на тази по чл. 20 ЗЗД, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната воля на страните. По този въпрос неоснователно жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за което и не излага съображения.
По въпроса: изявленията на адвокат, упълномощен по реда на чл. 25 ал. 1 на ЗА, направени в присъствието на упълномощителя и при мълчаливото им потвърждаване, следва ли да се приемат направени единствено от адвоката, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване. Изискването на чл. 18 ал.1 от Учредителния договор за представляване на съдружник в ОС от пълномощник е за изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, което изискване не би било налице, ако адвокатът не представи посоченото пълномощно, за валидността на което е без значение дали в ОС, в което адвокатът гласува с пълномощно без спазване на уговорената в учредителния договор форма, дали присъства преупълномощителят, притежаващ нотариално заверено пълномощно. Въпрос за мълчаливо потвърждаване от представлявания на действия, извършени от представителя без валидно пълномощно, не е решаван по делото. По този въпрос жалбоподателят не обосновава защо счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С представеното Р.№ 1378/18.06. 2013 г. по т.д.№ 4296/ 2012 г. на САС жалбоподателят не доказва въпросът да се решава противоречиво от съдилищата, тъй като това решение се отнася за последващо потвърждаване на действията на пълномощника, соето потвърждаване е извършено във формата, предвидена в закона за упълномощаване – впоследствие упълномощителят е издал изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.
Въпросът дали е относим Протокол от ОС на съдружниците от 29.10.2010 г., който в една част е неистински и манипулиран и дали следва да бъде обсъден от двете съдебни инстанции, е въпрос за правилността на решението, който въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по което искане жалбоподателят не излага съображения защо счита, че е налице поддържаното основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 815 от 23.04.2014 г. по т.д. №613/2014 г. на Софийски апелативен съд-.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: