3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 03.08.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1540 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от Й. Н. М., [населено място], представляван от адв. Василева, молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение от 03.01.2014г. по гр.д. № 3673/2013г. на Добрички районен съд, Гражданска колегия, 21 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Й. Н. М. дължи на ищеца „Д. Кредит” А. присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение № 297/11.07.2013г., издадена по ч.гр.д. № 3029/2013г. по описа на Д. суми: 647,69 лева, представляваща главница по неизпълнено парично задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 09.07.2004г., цедирано от [фирма] на „А. Кредит” А. с ново наименование „Д. Кредит” А., съгласно договор за покупко-продажба на вземания от 15.11.2007г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2013г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, 64,26 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по договора за периода от 20.07.2012г. до 08.07.2013г.
Молителят твърди, че е узнал за постановеното срещу него неприсъствено решение, след като е получил покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител. Поддържа, че неприсъственото решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не му е връчена исковата молба и приложенията към нея, като не е получавал призовката и не се е подписвал за получаването й, с което е лишен от правото си на защита и от възможността да подаде писмен отговор и да оспори доказателствата. Твърди, че не му е била връчена и призовката за насроченото съдебно заседание, с което отново е бил лишен от възможност да участва активно в процеса. Поддържа, че съдът е постановил неприсъствено решение срещу него при нередовна искова молба, която не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Твърди, че не е сключвал договор за кредит с Банка Д., поради което направеното цедиране е нищожно, а представените доказателства не установяват получаването на кредит. Поддържа, че приложеното споразумение е нищожно поради липса на предмет, воля и съгласие, поради липса на представителна власт, неистинност на съдържание и подпис и е унищожаемо поради изписани от него три имена при заплашване от непознати лица, а положеният подпис не е негов. Поддържа още, че по делото липсва доклад на Добричкия районен съд по реда на чл.146 ГПК. Поради това моли постановеното неприсъствено решение да бъде обезсилено като недопустимо, а при условията на евентуалност да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът „Д. Кредит” А. оспорва молбата. Поддържа, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл.240, ал.1 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на молбата. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.3 ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240, ал.1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240, ал.2 ГПК. Решение от 03.01.2014г. по гр.д. № 3673/2013г. на Добрички районен съд, Гражданска колегия, 21 състав – предмет на настоящата молба за отмяна, е постановено по реда на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК. В молбата са изложени твърдения, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото поради ненадлежното му призоваване на погрешно посочен адрес, поради невръчване на препис от исковата молба и доказателствата и връчване на неупълномощено лице на призовката за насроченото съдебно заседание, т.е. релевирано е едно от специфичните основания за защита срещу неприсъствените решения, визирани в специалната разпоредба на чл.240, ал.1 ГПК, което изключва приложимостта на общия процесуален ред по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на влезли в сила решения.
Останалите изложени в молбата твърдения са за неправилност на постановеното неприсъствено решение, която не може да бъде проверявана по реда на извънинстанционния контрол, и не са относими към нито едно от предвидените в чл.303, ал.1 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение.
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е недопустима и поради подаването й след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК преклузивен тримесечен срок. Съгласно тази разпоредба срокът за подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК започва да тече от деня на узнаване на решението. В настоящия случай на молителя е връчен препис от решението на адреса, посочен и в молбата за отмяна, на 09.01.2014г., поради което срокът по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 09.04.2014г., а настоящата молба е подадена на 09.03.2015г. Изтекъл е и предвиденият в чл.240, ал.1 ГПК едномесечен срок.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Й. Н. М., [населено място] молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение от 03.01.2014г. по гр.д. № 3673/2013г. на Добрички районен съд, Гражданска колегия, 21 състав.
ОСЪЖДА Й. Н. М., [населено място], да заплати на „Д. Кредит” А., [населено място] сумата 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: