Определение №640 от 9.10.2014 по ч.пр. дело №2325/2325 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 640

С., 09.10.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2325/ 2014 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на П. И. М. – ЕТ с фирма „П. – П. М.” – [населено място], общ. П. срещу Определение № 784 от 23.04.2014 г. по ч.т.д. № 415/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което са обезсилени Разпореждане от 16.12.2013 г. по т.д.№ 77/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд за издаване на изпълнителен лист, както и издаденият изпълнителен лист за присъдени разноски в производството,и делото е върнато за издаване на ново разпореждане, с оплакване за неправилност. Частният жалбоподател в жалбата и в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че по въпросите: 1. Налице ли е правен интерес за длъжник, който доброволно е погасил задължението си по издаден изпълнителен лист на основание влязло в сила решение, да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист и да иска обезсилване на изпълнителен лист с довода, че не е имало основание за присъждане на разноски и издаване на изпълнителен лист; 2. Налице ли е правен интерес у същия длъжник да иска преразглеждане на въпроса за разноските; 3. Допустима ли е частна жалба по чл. 407 ГПК, с която се иска съдът да преразгледа въпроса за разноските; 4. Допустимо ли е с такава частна жалба да се поставят въпроси по съществото на спора; 5. Допустимо и законосъобразно ли е обезсилване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист, и на изпълнителния лист от същия съд, който се е произнесъл за разноските и е издал изпълнителния лист; 6. Допустимо и законосъобразно ли е обезсилването на разпореждането за издаване на изпълнителния лист и изпълнителния лист, ако е образувано изпълнително дело, длъжникът доброволно е платил и делото е прекратено; 7. Допустимо и законосъобразно ли е да се обезсили разпореждането за издаване на изпълнителен лист и изпълнителният лист по едно безспорно парично задължение, по което има извършено плащане, с последиците да се издава отново изпълнителен лист и да се образува друго изпълнително дело; 8. Допустимо и законосъобразно ли е същия състав на въззивния съд, който се е произнесъл по жалба за разноските, да се произнася и по жалба по чл. 407 ГПК при влязло в сила решение за разноските. Жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК и сочи решения и определения на различни по степен съдилища.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че определението е въззивно и с него е обезсилено разпореждане за издаване на изпълнителен лист, както и изпълнителният лист, и делото е върнато за постановяване на ново разпореждане, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок и редовна.
След като с влязло в сила решение № 115/09.07.2012 г. по т.д.№ 77/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], общ. П., първоинстанционният съд с Разпореждане от 06.12. 2013 г. е уважил молбата на ответника по делото [фирма], с която е поискано издаване на изпълнителен лист за: 590 лв. – разноски по т.д. 171/2010 г.; 3200 лв. – възнаграждение за адвокат по т.д.№ 77/ 2012 г.; 2210 лв. – разноски по т.д.№ 171/2010 г. и 3500 лв. – разноски за ВКС, за които суми е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист. По частна жалба на [фирма] срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, е постановено обжалваното определение, с което въззивният съд е обезсилил разпореждането за издаване на изпълнителен лист, както и изпълнителният лист, и е върнал делото за постановяване на ново разпореждане, с указания съдът да се произнесе по искането на [фирма], след конкретизиране на дължимите суми и представяне на изпълнителния лист.
С оглед изложеното, не са релевантни за делото изложените от жалбоподателя въпроси – няма данни ищецът по делото доброволно да е погасил задължението си по издадения изпълнителен лист и не се подкрепя от данните по делото доводите, че съдът, който се е произнесъл за разноските и е издал изпълнителния лист, е обезсилил разпореждането за издаването му, и изпълнителния лист, при влязло в сила решение за разноските. Съображенията, че не може да се обсъжда допустимостта на частната жалба, с която се иска преразглеждане на присъдените разноските и се поставят въпроси по съществото на спора, нямат отношение към разпореждането за издаването на изпълнителния лист и неговото обезсилване и връщането за издаване на ново разпореждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 784 от 23.04.2014 г. по ч.т.д. № 415/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top