3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 15.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3098 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Надежда Х. К., [населено място], представлявана от адв. Волева, срещу определение № 431 от 27.07.2015г. по ч.т.д. № 1419/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение № 26413 от 17.12.2014г. по ч.гр.д.№ 15520/2014г. на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е потвърдено определение от 03.06.2014г. по гр.д. № 49817/2012г. на СРС, ГО, 64 състав за отхвърляне на искането й за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма].
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът неправилно е приел, че определението на СГС от 17.12.2014г., с което е потвърдено първоинстанционното определение, не попада в приложното поле на чл.253 ГПК, като поддържа, че определението, с което е отказано издаване на обратен изпълнителен лист, не е от категорията на прекратителните, не слага край на делото и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Счита за неправилен и извода на съда, че определението на СГС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Поддържа, че това определение попада в категорията на изброените в чл.274 ГПК, които подлежат на касационен контрол, в който смисъл е и установената съдебна практика – определение № 848 от 26.11.2014г. по ч.гр.д. № 4827/2014г. на ВКС, III г.о., определение № 667 от 29.09.2014г. по ч.т.д. № 2080/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Поддържа, че напълно неоснователно съдът по аналогия от разпоредбата на чл.407, ал.3 ГПК е приел, че определенията, с които се отказва издаване на обратен изпълнителен лист въз основа на някое от изброените в чл.404, ал.1 ГПК изпълнителни основания, не подлежат на обжалване по общия ред и спрямо тях е неприложимо производството по чл.274, ал.3 ГПК. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по съществото на подадената частна касационна жалба.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Поддържа, че към частната жалба не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което производството следва да бъде прекратено като недопустимо. Излага съображения, че постановеното от СГС определение не е оттегляем акт, поради което подадената от частната жалбоподателка молба по чл.253 ГПК е недопустима и изцяло неоснователна. Излага подробни съображения по същество на искането за издаване на обратен изпълнителен лист.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което е допустима и разглеждането й не е обусловено от излагане на за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба, подадена от Надежда Х. К., съставът на ВКС е приел, че определението на СГС, с което е потвърдено определение за оставяне без уважение на молба за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл.245, ал.3, изр.2 ГПК вр. чл.422, ал.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Позовал се е на т.6 от ТР № 1/17.01.2011г. на ОСГК на ВКС, разрешението в което продължава да е актуално и след влизане в сила на ГПК /2007г./, с оглед идентичните разпоредби на чл.213, б. „а“ и б. „б“ ГПК /отм./ и чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, очертаващи кръга на подлежащите на обжалване определения. Приел е, че според това решение искането за издаване на изпълнителен лист подлежи на двуинстанционно разглеждане, както и че такъв извод следва и от разпоредбата на чл.407 ГПК, която предвижда изрично в своята ал.3 инстанционен контрол по общия ред само за разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 ГПК /въз основа на съдебни изпълнителни основания на чуждестранни съдилища/, като се е позовал и на трайната практика на ВКС по сходни случаи.
Обжалваното определение е правилно. Изводът за недопустимост на подадената частна касационна жалба поради необжалваемост на определението на въззивния съд е съобразен с трайната съдебна практика – определение № 330 от 22.06.2015г. по ч.т.д. № 2817/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 278 от 13.05.2015г. по ч.гр.д. № 2188/2015г. на ВКС, ГК, III г.о., на която се е позовал и съдът. Разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист, не е преграждащо, нито дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. С оглед на това съгласно т.6 на ТР № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС разпореждането по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на някое от основанията, посочени в чл.404, т.1 ГПК, подлежи на двуинстанционно разглеждане. Инстанционен контрол по общия ред е предвиден изрично единствено по отношение на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 ГПК, т.е. на някое от посочените в т.2 и т.3 на чл.404 ГПК основания, поради което този ред не намира приложение по отношение на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на основанията, посочени в т.1 на чл.404 ГПК. Посочените в частната жалба определения на ВКС са постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК по частни жалби срещу определения на въззивния съд, с които за първи път се е произнесъл по молби за издаване на изпълнителен лист, поради което не установяват формирана съдебна практика, допускаща касационно обжалване на разпореждането, с което се уважава или оставя без уважение молба за издаване на изпълнителен лист на някое от основанията по чл.404, т.1 ГПК.
Изложените в частната жалба доводи за оттегляемост на постановеното от СГС определение са неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като предмет на обжалване в производството е само определението на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от частната жалбоподателка Надежда Х. К. частна касационна жалба срещу определение № 26413 от 17.12.2014г. по ч.гр.д. № 15520/2014г. на СГС, ТО, VI-8 състав, но не и определението в частта, с която е потвърдено определение № 7151 от 26.03.2015г., постановено от СГС, ТО, VI-8 състав по същото дело, за оставяне без разглеждане на искането за отмяна от постановилия го съд на основание чл.253 ГПК на определение № 26413 от 17.12.2014г.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 431 от 27.07.2015г. по ч.т.д. № 1419/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Надежда Х. К. срещу определение № 26413 от 17.12.2014г. по ч.гр.д.№ 15520/2014г. на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е потвърдено определение от 03.06.2014г. по гр.д. № 49817/2012г. на СРС, ГО, 64 състав за отхвърляне на искането й за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма]
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: