4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
С., 13.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 483/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1250 от 20.06.2013 г. по т.д. № 3969/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 847 от 07.05.2012 г. по т.д. №2050/ 2009 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 27 393.92 лв. – възнаграждение по Договор за изработка от 09.10.2008 г., със законната лихва от 18.11.2009 г., и 7783.62 лв. – неустойка, със законната лихва от 18.11.2009 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК по въпроса: налице ли е приемане на работата по см. на чл. 264 ал. 2 и ал. 3 ЗЗД без доказателства за реално получаване от възложителя на изработеното, което да е придружено с изразено негово волеизявление, че счита работата съответна на уговореното. Обосновава, че липсва приемане, в който смисъл е неправилно обжалваното решение, изводите в което противоречат на постановените от ВКС: Р.№231/13.07.2011 г. по т.д. №1056/2009 г. на ІІ т.о.; Р.№1661/06.12.1999 г. по гр. д.№972/1999 г. на V гр.о. и Р.№196/05.03.2010 г. по гр.д.№ 747/2009 г. на ІІІ г.о. По въпроса: основателен ли е иск за възнаграждение, без да е установено какво количество и на каква стойност е изработеното, възразява, че е неправилно приетото в обжалваното решение, което противоречи на Р.№1375/10.11.2009 г. по д.№ 23/2009 г. на САС и Р.№586/03.11.2008 г. по т.д.№ 282/2008 г. на ВКС, І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба срещу решението в частта, с която е разгледан иска по чл. 266 ал. 1 ЗЗД е редовна, допустима и подадена в срок. Недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК е касационната жалба срещу решението в частта, с която е разгледан иска по чл. 92 ЗЗД с цена 7783 лв.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по чл. 266 ал. 1 ЗЗД за 27 393.92 лв. – възнаграждение по Договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма, стъклени витражи и фасади на сграда от 09.10.2008 г., въззивният съд е изложил свои и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, и така е приел, че ответникът е изпълнил възложената работа, като допуснатата забава се дължи на забава на кредитора, неоказал своевременно съдействие за предоставяне на необходимо за монтажа скеле. По съображения, че твърдяните от възложителя недостатъци и отклонение от уговореното относно цвета на стъклопакета, са явни и по тях не е направил възражения при приемане на работата, съдът е аргументирал, че работата се счита приета по см. на чл. 264 ал. 3 ЗЗД. За неоснователен е приел довода на възложителя, че не дължи възнаграждение, тъй като изпълнителят не е доказал количеството и стойността на изработеното, като е обосновал, че възложителят не оспорва реалното извършване на възложените СМР, което е и доказано от съдебно – техническата експертиза. Като е заключил, че приемането на работата е задължение на поръчващия, като при неправилно изпълнение може да направи възражения по чл.264 ал. 2 ЗЗД, в противен случай работата се счита приета, а възложителят е приел изработеното без възражения, съдът е уважил иска за възнаграждение, след като е приспаднал авансово платената сума.
По въпроса налице ли е приемане на работата по см. на чл. 264 ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, по който жалбоподателят поддържа, че няма доказателства за реално получаване на изработеното, което да е придружено с изразено негово волеизявление, че счита работата съответна на уговореното, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса в съответствие със съдебната практика, която е в смисъл, че съгласно чл. 266 ал. 1 изр. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – техническа експертиза, писмени и гласни доказателства – Р.№65/ 16.07. 2012 г. по т.д.№333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Задължение на поръчващия е да приеме извършената съгласно договора работа, като трябва да прегледа изпълненото и да направи възраженията си за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се проявят по-късно. При прегледа и приемането на работата страните могат да подпишат приемо-предавателен протокол – частен свидетелстващ документ, който съдът преценява с оглед всички доказателства и който може да бъде оспорен, като тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени или са лошо изпълнени, е върху възложителя. Може да има фактическо приемане по силата на законовата презумпция, установена в чл.301 ТЗ -Р.№138/17.10.2011 по т.д.№728/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Може възложителят да е приел изпълнената работа с конклудентни действия – упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му, без възражение за недостатъци, тъй като в общата законова уредба на договора за изработка по ЗЗД няма изискване за форма на приемане – Р.№48/ 31.03.2011 г. по т.д.№822/2010 г. на ВКС,ІІ т.о. и Р.№ 250/11.01.2011 г. по т.д.№535/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.
Ищецът, като подизпълнител, е поел задължение да извърши определени видове СМР, посочени в сключените с ответника, като главен изпълнител, три договора, от които с процесния договор: изработка, монтаж и остъкляване на алуминиева дограма, стъклени витражи и фасада за описаната сграда. С оглед предмета на изпълнение не би могло да има реално получаване от възложителя на изработеното, както се поддържа от жалбоподателя, тъй като не са съставени протоколи за приемане на работата. С гласни доказателства по делото е установено, че когато собственикът на сградата, който е и инвеститор на обекта, е отстранил работниците на ищеца от изпълнение, е било завършено около 95% от възложеното, като ищецът не е изпълнил някои от работите на посочените тераси, не е изпълнил изискването относно цвета на стъклопакета. При тези данни в съответствие със съдебната практика е изводът, че се касае за явни недостатъци и за работи, несъответни на договорените (цвета на стъклопакета), и възложителят, като не е направил възражения, когато ги е установил при прегледа след отстраняване от работа на работниците на ищеца, се счита, съгласно чл. 264 ал.3 ЗЗД, че работата е приета. С това въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателя практика на ВКС: Р.№231/13.07.2011 г. по т.д.№1056/2009 г. на ІІ т.о. за задължението на поръчващия при приемане на работата да направи възраженията си относно качеството, Р.№1661/06.12.1999 г. по гр. д.№972/1999 г. на V гр.о. за съдържанието на понятието ”приемане” и Р.№196/ 05.03. 2010 г. по гр.д.№ 747/2009 г. на ІІІ г.о. за приемане при частично изпълнение.
По въпроса основателен ли е иск за възнаграждение, без изпълнителят да е установил какво количество и на каква стойност е изработеното, неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на Р.№1375/10.11.2009 г. по д.№ 23/2009 г. на САС и Р.№586/03.11.2008 г. по т.д.№282/2008 на ВКС, І т.о. С оглед твърденията на ищеца и становището на ответника по предявените искове, и въз основа на подробно изложената фактическа обстановка, съдът е приел, че възраженията на ответника са за неточно изпълнение във времево и качествено отношение; че не дължи възнаграждение, тъй като не е приел изработеното, като не оспорва реалното извършване на възложената работа, което е и доказано от съдебно – техническата експертиза и събраните гласни доказателства. Ищецът претендира възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи, уговорени и остойностени в отделните позиции на договора. Не е присъдено възнаграждение, без да е установено количеството и стойността на изработеното, затова формулираният от жалбоподателя въпрос, не е релевантен за делото – както и да се реши, това няма да се отрази на изхода на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1250 от 20.06.2013 г. по т.д. № 3969/ 2012 г. на Софийски апелативен съд в частта относно иска по чл.92 ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, друг тричленен състав, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение в частта, с която е разгледан иска по чл. 266 ал. 1 ЗЗД.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: