3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
гр. София, 03.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1973 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. първо във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] /ответници в първоинстанционното производство/ срещу определение № 1798 от 27.05.2016г. по ч. гр. дело № 1194/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което са оставени без уважение исканията на [фирма] и [фирма] за предоставяне на правна помощ съответно по молба вх. № 7528/25.05.2016г. и молба вх. № 7527/25.05.2016г.
Частните жалбоподатели релевират доводи за неправилност на определението и поддържат становище, че исканията за предоставяне на правна помощ са основателни, тъй като дружествата поради липса на финансови средства не могат да ангажират адвокат за приподписване на подадените от тях частни касационни жалби срещу определение № 1130/04.04.2016г. по ч. гр. дело № 1194/2016г. на Софийски апелативен съд, с което са потвърдени две определения от 07.12.2015г. по т. дело № 2424/2013г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, с които са оставени без уважение подадените от [фирма] и [фирма] молби по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса по подадените от тях въззивни жалби срещу решение № 1689/20.10.2015г. по т. дело № 2424/2013г. на СГС. Частните жалбоподатели молят определението да бъде отменено и да им бъде предоставена правна помощ.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва частните жалби и релевира доводи за тяхната недопустимост поради това, че определението е необжалваемо, както и евентуални доводи за правилност на определението по съображения, изложени в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и са насочени срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 5 ГПК.
За да остави без уважение молбите на частните жалбоподатели за предоставяне на правна помощ по подадените от тях частни касационни жалби срещу определение № 1130/04.04.2016г. по ч. гр. дело № 1194/2016г. на САС, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице основания за предоставяне на правна помощ, тъй като делото е търговско и съгласно чл. 24, т. 3 ЗПрП не се предоставя правна помощ в случаите на търговски дела.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
С подадените от частните жалбоподатели молба вх. № 7528/25.05.2016г. /от [фирма]/ и молба вх. № 7527/25.05.2016г. /от [фирма]/ се иска предоставяне на правна помощ за процесуално представителство /чл. 95 ГПК във връзка с чл. 21, т. 3 ЗПрП/ във връзка с подадените от тях частни касационни жалба срещу определение № 1130/04.04.2016г. по ч. гр. дело № 1194/2016г. на САС, с което са потвърдени две определения от 07.12.2015г. по т. дело № 2424/2013г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, с които са оставени без уважение подадените от [фирма] и [фирма] молби по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса по подадените от тях въззивни жалби срещу решение № 1689/20.10.2015г. по т. дело № 2424/2013г. на СГС. Първоинстанционното решение е постановено по предявени от [фирма], [населено място] в обективно и пасивно субективно кумулативно съединение по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК искове срещу [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и Р. Ж. Б. за признаване за установено, че дължат солидарно на [фирма] определени суми, представляващи главница и мораторни лихви по договор за инвестиционен кредит и анекси, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Съгласно чл. 24, т. 3 ЗПрП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 24, т. 3 във връзка с чл. 21, т. 3 ЗПрП, тъй като делото е търговско – предявените искове са по договор за инвестиционен кредит, който е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Предмет на делото е съществуването на вземане в полза на банката спрямо дружествата – кредитополучател и солидарни длъжници, произтичащо от договор за банков кредит и анекси към него, което обуславя търговския характер на спора. В случаите на отказ за предоставяне на правна помощ на основание чл. 24, т. 3 във връзка с чл. 21, т. 3 ЗПрП не се налага обсъждане на останалите предпоставки за уважаване на искането.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1798 от 27.05.2016г. по ч. гр. дело № 1194/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.