5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр. София, 30.09.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2099 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от адв. М. М., срещу определение № 1191/07.05.2015г. по ч.т.д.н. № 1693/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 2001 от 25.03.2015г. по т.д.н. № 7549/2014г. на СГС, ТО, VІ-4 състав за назначаване на основание чл.12, ал.1, т.2 от Закона за банковата несъстоятелност на временни синдици на [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е нищожно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че в определението си съдът само е изброил, без въобще да е обсъдил в цялост и дълбочина многобройната посочена съдебна практика, всички изложени в частната жалба възражения и основания, което прави определението нищожно поради липса на мотиви. Поддържа, че определението е неправилно и необосновано, тъй като изводите на апелативния съд са в противоречие с представените доказателства – никъде в делото пред СГС няма приложени свидетелства за съдимост на назначените временни синдици и поради това първоинстанционният съд е допуснал нарушение на императивните изисквания на чл.25, ал.2, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.1 З.. Счита за неправилен извода на апелативния съд, че е достатъчно това обстоятелство да бъде установено от назначените временни синдици пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките, без да е необходимо установяването му от СГС. Поддържа, че макар правомощията на временните синдици да са прекратени с назначаването им за постоянни синдици с обявяване на Решение № 664 от 22.04.2015г. на СГС, правните последици от техните актове, заведени дела, наложени обезпечителни мерки, действия и бездействия не се отменят ex lege. С оглед на това счита за неправилен извода на съда за липса на правен интерес за жалбоподателя, без да е направена преценка на резултата от налагането на този вид предварителна мярка върху бъдещата маса на несъстоятелността и на липсата на гаранции за постигане на обезпечителната цел, закрепена в З.. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено като неправилно, и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът [фирма] /н/, представлявана от синдиците Л. П. И. и Р. И. А., поддържа, че частната жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Поддържа, че апелативният съд е изложил съображенията си за формирания извод за недопустимост на частната жалба и с оглед категоричността на този извод не е длъжен да обсъжда в цялост и дълбочина всички възражения на жалбоподателя. Счита, че наличието на свидетелства за съдимост на временните синдици е въпрос по същество и с оглед недопустимостта на жалбата не следва да се обсъжда. Поддържа, че обжалването на обезпечителните мерки, в това число назначаването на временни синдици, се забранява от чл.12, ал.4 З., както и че действието на тази мярка вече е прекратено на основание чл.12, ал.9 З.. Поради това резултатът от налагането на тази мярка върху бъдещата маса на несъстоятелността и всички останали аргументи на жалбоподателя относно правилността на определението на СГС са въпроси по съществото на частната жалба и при нейната недопустимост правилно апелативният съд не ги е разгледал. С оглед изложеното моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност – да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът Българска народна банка оспорва частната жалба. Поддържа, че частният жалбоподател не е посочил основание по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението. Счита за правилен извода на апелативния съд за недопустимост на подадената частна жалба, тъй като е съобразен с изричната и специална разпоредба на чл.12, ал.4 от З., която е процесуална и не може да бъде тълкувана корективно и разширително. Счита за изцяло съобразен със закона и извода на апелативния съд за липса на правен интерес от обжалване на определението за назначаване на временни синдици. Поддържа, че при недопустимост на частната жалба и недопустимост на съдебното производство по нея съдът не дължи произнасяне по наведените от частния жалбоподател оплаквания, а следва да остави същата без разглеждане и без произнасяне по същество. Поради това моли да не бъде допуснато касационно обжалване на определението, евентуално частната жалба да бъде оставена без уважение.
Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките оспорва частната жалба. Поддържа, че частната жалба е недопустима, тъй като съгласно чл.12, ал.4 З. определението за постановяване на предварителни обезпечителни мерки не подлежи на обжалване и следователно жалбоподателят няма право както на въззивна, така и на касационна жалба. Счита за неоснователно оплакването за нищожност на обжалваното определение. Поддържа, че определението е съобразено с чл.12, ал.4 З., а цитираните в частната жалба Директива 2013/36/ЕС и Регламент № 575/2013г. са неотносими към съдебното производство по несъстоятелност на банка с отнет лиценз и не могат да обосноват право на жалба срещу определението за назначаване на временни синдици. Счита за правилен и извода на апелативния съд за липса към момента на произнасяне по жалбата на правен интерес за жалбоподателя от обжалване на определението, като необсъждането на „евентуални последици от упражняването на правомощията” не прави съдебния акт неправилен.
Не е изложено становище по частната жалба от контролиращата страна Софийска градска прокуратура.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Обжалваното пред настоящия състав определение е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С оглед изложеното не следва да се обсъжда наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а частната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма] – [населено място] срещу определение на СГС, с което са назначени за временни синдици на [фирма] Л. П. И. и Р. И. А.. Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като в чл.12, ал.4 З. е предвидена необжалваемост на определението за постановяване на привременни обезпечителни мерки. Счел е за неоснователни твърденията за пряка приложимост на цитираните в частната жалба актове на общностното право, тъй като посочените разпоредби от европейски директиви са неотносими към настоящия спор. Въззивният съд е изложил и съображения за недопустимост на частната жалба поради липсата на правен интерес за жалбоподателя, тъй като съгласно чл.12, ал.9 З. с постановяването на решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д.н. № 7549/2014г. на СГС, ТО, VІ-4 състав за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] и за назначаване на постоянни синдици действието на обезпечителната мярка е прекратено ex lege.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод за нищожност на обжалваното определение поради липса на изложени мотиви по всички възражения на жалбоподателя. Нищожен е съдебен акт, който не е изготвен в писмена форма, не е подписан или е неразбираем. Необсъждането на възраженията на страните представлява процесуално нарушение, но не опорочава съдебния акт до степен на нищожност.
Настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд за недопустимост на частната жалба поради липса на правен интерес за жалбоподателя. Съгласно чл.12, ал.9 З. наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като от тази дата действието им се заменя с действието на решението. В настоящия случай с решение № 664 от 22.04.2015г. на СГС, ТО, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност на [фирма] и са назначени постоянни синдици, с оглед на което и при съобразяване на посочената разпоредба следва да се приеме, че наложената с обжалваното определение обезпечителна мярка е преустановила действието си. Евентуалната отмяна на определението за назначаване на временни синдици на банката не би имала обратно действие и не би рефлектирала върху допустимостта на извършените от тях до този момент действия. Останалите твърдения за недопустимост на действията на временните синдици поради липса на определена от съда начална дата на неплатежоспособност на [фирма] към момента на упражняване на правомощията по чл.12а, ал.2, т.11 З. с оглед фактическите състави по чл.59, ал.3 и ал.5, т.1 и чл.60, ал.1 и ал.2 З. са неотносими към предмета на настоящото производство, а могат да бъдат релевирани в исковите производства, образувани по предявени от временните синдици искове в изпълнение на правомощията им по чл.12а, ал.2, т.11 З.. С оглед на това е неоснователен поддържаният в частната жалба довод за наличие на правен интерес за жалбоподателя.
Правилен е и основаният на разпоредбата на чл.12, ал.4 З. извод на въззивния съд за недопустимост на подадената частна жалба срещу определението за постановяване на обезпечителни мерки, поради неговата необжалваемост. Доводът за противоречие на тази разпоредбата с общностното право е неоснователен. Частният жалбоподател се позовава на чл.72 от Директива 2013/36/ЕС, според която държавите членки гарантират, че решенията и мерките, взети съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно директивата или Регламент (ЕС) № 575/2013, могат да бъдат обжалвани. Посочените актове уреждат достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, в това число издаването и отнемането на лиценз за осъществяване на дейност като кредитна институция, но не и оздравяването и ликвидацията, респ. несъстоятелността, на кредитните институции, които са предмет на Директива 2001/24/ЕО. Поради това допуснатата с обжалваното определение обезпечителна мярка не попада в обхвата на чл.72 от Директива 2013/36/ЕС, което обуславя извод за неоснователност на искането за пряко прилагане на посочената разпоредба от общностното право.
Неоснователен е и доводът за неправилност и необоснованост на изводите на апелативния съд, обоснован с липсата на приложени по делото свидетелства за съдимост на назначените временни синдици. Този въпрос не е обсъждан в обжалваното определение – с оглед извода на въззивния съд за недопустимост на образуваното пред него производство не е обсъждана правилността на определението за назначаване на временни синдици, в това число съответствието му с императивните изисквания на чл.25, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 З..
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1191/07.05.2015г. по ч.т.д.н. № 1693/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: